Осеница
| Осеница Σιδηρόνερο | |
  Осеница  Осеница  Осеница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 630 m |
| Население | 165 души (2021 г.) |
Осенѝца (варианти Осанѝца, Усенѝца, Осойнѝца, на гръцки: Σιδηρόνερο, Сидиронеро, катаревуса: Σιδηρόνερον, Сидиронерон, до 1927 година Οσενίτσα, Осеница[1]) е село в Република Гърция, част от дем Драма.
География
[редактиране | редактиране на кода]Осеница е разположено в областта Чеч, на 630 m надморска височина в югозападните склонове на Родопите, край Тисовската река на 4 километра северно от вливането ѝ в Места. От демовия център Драма Осеница отстои на 40 километра на север, като пътят минава през планината Боздаг (Фалакро).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов етимологията на името е от осен – ясен и от топонимична наставка. Сравними са речното име Осеница при Врачеш и серия местни български и други славянски имена.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Осеница (Осениче), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 20 домакинства, неженени - 21; немюсюлмани: 35 домакинства, неженени - 5, вдовици - 4.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Осеница (Осениче) са регистрирани мюсюлмани: 51, неженени - 63; немюсюлмани: 24, вдовици - 7.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Осеница (Осениче) с мюсюлмани: 51 домакинства, неженени - 63; немюсюлмани: 24 домакинства, вдовици - 4.[6] В подробен регистър на Софийския санджак от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Осеница както следва: мюсюлмани - 2 семейства и 1 неженен; немюсюлмани - 30 семейства, 45 неженени и 2 вдовици.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Осеница (Осениче) са зачислени 40 мюсюлмански домакинства, като едното е на спахия на тимар, а две са на соколари.[8]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 35 | 5 | 4 | 20 | 21 | 85 |
| 1530 | 24 | - | 4 | 51 | 63 | 142 |
| 1569 | 30 | 45 | 2 | 2 | 1 | 80 |
| 1723 | - | 40 | 40 | |||
В XIX век Осеница е помашко село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Джами Осеница (Djami Ossénitsa) е посочено като село с 90 домакинства и 260 жители помаци, а Осеница (Ossénitsa) – с 62 домакинства и 50 жители помаци.[9]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Осеница има мюсюлманско мъжко население 298 души, което живее в 90 къщи.[10]
Според Васил Кънчов Осеница, седалището на чечкия първенец Али паша, е село със 140 къщи, две джамии и мектеб. Населението се занимава с производство на аби и шаяци, овцевъдство и малко земеделие.[11] Към 1900 година населението на Осеница се състои от 735 жители българи мохамедани.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Горна Осеница живеят 87 семейства или общо 506 души, а в Долна Осеница съответно 69 семейства или 253 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Осеница попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Осеница (Οσενίτσα) живеят 857 души.[13] В 20-те години жителите на Осеница като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 77 бежански семейства с 243 жители.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Сидиронерон, в превод желязна вода.[15]
В 1928 година е регистрирано селището Гефира Несту (в превод Мост на Места) с 330 жители, което по-късно е слято с Осеница. Името на бежанската махала идва от това, че е издигната на десния бряг на Места.[16] В 1961 година в землището на Осеница е отбелязано село Дихалио с трима жители, което по-късно е заличено.[17]
Според „Нешънъл Джиографик“ Осеница, чиито предишни жители са мюсюлмани и българи, има около 30 жители през зимата и над 400 през лятото.[18]
Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чадър Кая[19] | Τσαντίρ Καγιά | Плакес | Πλάκες[20] | местност на С от Осеница на българската граница[19] |
| Чугана | Τσουγγάνα | Лаготопос | Λαγότοπος | |
| Яйла[19] | Γκαϊλά | Ипсома Лафциди | Ύψωμα Λαφτσίδη[20] | месност на Ю от Осеница по левия бряг на Места[19] |
| Текели Таш[19] | Τεκελί Τάς | Ортос Врахос | Όρθός Βράχος[20] | връх на З от Осеница (666 m)[19] |
| Костадин Тепеси[19] | Κωνσταντή Τεπεσί | Ипсома Константи | Ύψωμα Κωνσταντή[20] | възвишение СЗ над Осеница[19] |
| Карши тепе[19] | Καρσί Τεπέ | Андикринос Лофос | Άντικρινός Λόφος[20] | възвишение на З от Осеница (630 m)[19] |
| Къшла[19] | Κισλάς | Странонес | Στρατώνες[20] | връх на СЗ от Осеница (772 m)[19] |
| Дебеджилък[19] | Ντεμπρέτζιλκ | Виргиотиса | Βυργιώτισσα[20] | бивше село на С от Осеница[19] |
| Черково[19] | Τσέρκοβον | Еклисиастикон | Εκκλησιαστικόν[20] | връх на С от Осеница (942 m)[19] |
| Прибойна[19] | Πριμπόϊκα | Вуно | Βουνό[20] | бивше село и връх (1101 m) на С от Осеница[19] |
| Чалкира[19] | Τσάλκιρα | Андерисма Цилигири | Άντέρισμα Τσιληγγίρη[20] | връх (1091 m) на С от Осеница[19] |
| Кайнар | Καϊνάρ | Рема Пигис | Ρέμα Πηγής[20] | |
| Дебреджилска (Добряджилска) река[19] | Ντεμπρετζιλή | Рема Виргиотисис | Ρέμα Βυργιωτίσσης[20] | извираща от Добряджил (Дебреджил), приток на Мъжделската река[19] |
| Кайнар | Καϊνάρ | Пиги | Πηγή[20] | |
| Бичова[19] | Πίτσοβας | Петрорема | Πετρόρρεμα[20] | река на И от Осеница, приток на Орова[19] |
| Черкища[19] | Τσερκίστα | Сикиес | Συκιές[20] | бивше село и връх на ЮИ от Осеница (818,7 m)[19] |
| Чакатия[19] | Τσακάτια | Хлоерон | Χλοερόν[20] | възвишение на ЮИ от Осеница (647 m)[19] |
| Расна махала | Ράσνα Μάχ | Ерепия Милиту | Ερείπια Μιλήτου[20] | бивше село на И от Черкишен[19] |
| Пир Тепеси[19] | Πίρ Τεπεσί | Монокорифи | Μονοκορυφή[20] | възвишение на И от Осеница[19] |
| Глум[19] | Κλούμ | Ипсома Плакостроту | Ύψωμα Πλακόστρωτου[20] | връх на СИ от Осеница и СЗ над бившето село Глум (917,3 m)[19] |
| Къшли[19] | Κουσλάδες | Стратонес | Στρατώνες[20] | местност на СИ от Осеница[19] |
| Кайнар[19] | Καϊνάρ | Пиге | Πηγαί[20] | река на С от Осеница[19] |
| Горна Орта | ’Άνω ’Όρτα | Месеу Ипсома | Μεσαίου Ύψωμα[20] | връх на С от Либан (1118 m)[19] |
| Занго[19] | Ζάγγα | Заркадотопос | Ζαρκαδότοπος[20] | местност на СИ от Осеница (1519 m)[19] |
| Чаири[19] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[20] | връх на СИ от Осеница (1418 m)[19] |
| Кел тепе[19] | Κέλ Τεπέ | Фалакрон | Φαλακρόν[20] | връх на СИ от Осеница (1519 m)[19] |
| Кара | Καρά | Мавро Рема | Μαϋρο Ρέμα[20] | |
| Дова чешме | Ντοβά Τσεσμέ | Вриси | Βρύση[20] | |
| Каинчал | Καϊντζάλ | Оксиес | Όξυές[20] | |
| Хаджи Осман[19] | Χατζή Όσμάν | Амбелудия | Άμπελούδια[20] | местност на СИ от Осеница[19] |
| Сиври тепе[19] | Σιβρίτ | Стенома | Στένωμα[20] | връх на СИ от Осеница (1464 m)[19] |
| Бички | Μπιτσκί | Косифорема | Κοσσυφόρρεμα[20] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 857[2] | 684[2] | 332[2] | 494[2] | 423[2] | 477[2] | 393[2] | 219[2] | 274[2] | 206 | 228 | 165 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 185. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 167.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 60.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 90-92.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128-129.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 429-430.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 220-221.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 150. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 155. (на македонска литературна норма)
- ↑ National Giographic. Ελλάδα. Ιανουάριος, 2003., архив на оригинала от 15 февруари 2006, https://web.archive.org/web/20060215065520/http://www.nationalgeographic.gr/0103/patridognosia.html, посетен на 2 януари 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||
