Павле Янков
| Павле Янков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1905 г.
|
Хаджи Павел (Павле) Янков или Янев е български възрожденец и революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в костурското село Желево, което тогава е в Османската империя.[1] При избухването на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета, която заедно с тези на Георги Караискаки, Григор Огненов, Стефо Николов, Георги Пулевски, Коста Николов, Николица Македонски, Георги Око, Константин Плеваков и Драгутин Новелич нахлува в Македония.[2]
| Чета №2 на Павле Янков, Падеж, 20 март 1879 | ||||
|---|---|---|---|---|
| Чин | Номер | Име | Околия | Селище |
| сотник | 1. | Павле Янев | Леринско | Писодери |
| водник | 2. | поп Христо Танев | Солунско | Вагаци |
| 3. | Зисий Пантов | Костурско | Добролища | |
| 4. | Василий Христов | Костурско | Четирок | |
| 5. | Фотий Зисов | Костурско | Смърдеш | |
| 6. | Коста влах | Костурско | Смърдеш | |
| 7. | Тръпен Стоянов | Костурско | Смърдеш | |
| 8. | Дине Пенев | Костурско | Смърдеш | |
| 9. | Петър Найденов | Битолско | Вашарица | |
| 10. | Доне Янев | Костурско | Смърдеш | |
| 11. | Стоян Кръстенов | Скопско | Лисиче | |
| 12. | Наум Михайлов | Костурско | Поздивища | |
| десетар | 13. | Ламбро | Измир | |
| 14. | Димитрий Ангелов | Битолско | Ласче | |
| 15. | Стерьо Илиев | Леринско | Писодери | |
| 16. | Георгий Наумов | Леринско | Писодери | |
| 17. | Стоян Карадаг | Бихлища | ||
| 18. | Яне Николов | Костурско | Мокрино | |
| 19. | Димитрий Василов | Бихлища | Прогри | |
| 20. | Петко | Пловдив | ||
| 21. | Косма Хаджипетрев | Костурско | Горенци | |
| водник | 22. | Ламбро Николов | Костурско | Дреновени |
| десетар | 23. | Иван Анастасов | Битолско | Крушево |
| 24. | Тома Димитриев | Шатисце | Конско | |
| 25. | Панагиот Георгиев | Костурско | Населица | |
| 26. | Дуко Иванов | Битолско | Цер | |
| 27. | Коста Николов | Костурско | Населица | |
| 28. | Нольи Николов | Костурско | Дреновени | |
| 29. | Райко Рашков | Пловдив | ||
| 30. | Трифун | Битолско | Илино[3] | |
| 31. | Тасе | Битоля | ||
| 32. | Васил Ткреко | Костурско | Връник | |
| 33. | Георгий | Костурско | Връник | |
| 34. | Георгий Стафанов | Бихлища | Прогри | |
| 35. | Симо Лазарев | Габрово | ||
| 36. | Козма | Битоля | ||
| 37. | Никола Нанев | Костурско | Желево | |
| 38. | Атанас | Костурско | Мокрени | |
| 39. | Савво Попстефанов Паподопули | Цариградско | ||
| 40. | Никола Георгиу | Арабия | ||
| 41. | Христо Иванов | Прилеп | ||
| десетар | 42. | Фотий Христов | Леринско | Писодери |
| 43. | Толе Георгиев | Кукушко | Смоквица | |
| 44. | Таньо Христов | Ениджеско | Ошине | |
| 45. | Димитрий Петков | Кукуш | Воемица | |
| 46. | Димитрий Танев | Солунско[4] | ||
| 47. | Тодор Найдев | Кукуш | Смоквица | |
| 48. | Иван Сърбин | Сръбия | ||
| 49. | Димо Георгиев | Серес | ||
| 50. | Лазар Танев | Дебър | ||
| 51. | Гиоко Матеев | Шкодра | ||
| десетар | 52. | Таньо Георгиев | Кукуш | Богданци |
| 53. | Тодор Георгиев | Кукуш | Богданци | |
| 54. | Миньо Делев | Кукуш | Богданци | |
| 55. | Иван Митрев | Кукуш | Смоквица | |
| 56. | Никола Митрев | Енидже | Осине | |
| 57. | Яне Дельев | Дебър | ||
| 58. | Трендафил Митров | Воден | Ладово | |
| 59. | Матей Таньов | Дебър | ||
| 60. | Яне Янков | Кюстендил | Пиянец | |
| 61. | Коце Тегов | Костур | Писодери | |
| десетар | 62. | Даскал Колев | Колония | |
| 63. | Никола Стамков | Костур | Смърдеш | |
| 64. | Манчо Толев | Костур | Смърдеш | |
| 65. | Тасо Георгиев | Костур | Смърдеш | |
| 66. | Тасе Илиев | Костур | Бресница | |
| 67. | Атанас Верголи | Колония | ||
| 68. | Наум Загоричли | Костур | Загоричяни | |
| 69. | Христо | Костур | Загоричяни | |
| 70. | Георгий Вангели | Корча | ||
| 71. | Антон Петров | Ерцеговина[5] | ||
Към 1880 година се завръща в родното си село и започва борба за българска просвета и църква. Отваря дюкян в селото. По негова инициатива е построена втора църква в Желево – „Свети Атанас“. За известно време лежи в затвор в Костур. Занимава се с благотворителност. За своя сметка строи първата и единствена чешма в Желево.[6]
В 1905 година, на връщане от Битоля, е убит при андартска засада в местността Касамова стена при село Писодер.[7]
Най-малкият син на Павле Янков, Васил Павлев (Васил Хаджипавлов), е деец на ВМОРО, четник на Пандо Кляшев, убит заедно с него край село Дреновени през 1907 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тзавелла, Христофор. Заради Македония и на Луцифер подавам ръка, Стандарт, 3 февруари 2002., архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305195000/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2002-02-03&article=108264, посетен на 1 май 2011
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, с. 95, 100, 104
- ↑ Големо Илино, Мало Илино от Битолска каза или Илино, което обаче е в Ресенска каза.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 288.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 289.
- ↑ Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 36-38.
- ↑ Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 37-38.
