Либешево: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- на на + на ) |
м Общи промени |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>{{Цитат периодика| last = Шкуртовъ | first =Кириякъ | authorlink = | coauthors = | year =1940 | month =февруари | title =Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. | journal =Илюстрация Илиндень | volume =XII | issue =112 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://www.strumski.com/books/K_Shkurtov_Kostenarija.pdf| format = | accessdate = }}</ref> |
В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>{{Цитат периодика| last = Шкуртовъ | first =Кириякъ | authorlink = | coauthors = | year =1940 | month =февруари | title =Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. | journal =Илюстрация Илиндень | volume =XII | issue =112 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://www.strumski.com/books/K_Shkurtov_Kostenarija.pdf| format = | accessdate = }}</ref> |
||
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Либисово'' като село с 310 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/107.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias |
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Либисово'' като село с 310 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/107.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias].</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Лебишово'' преди Балканската война има 40 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.</ref> |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.</ref> |
Версия от 12:19, 29 март 2020
Либешево Άγιος Ηλίας | |
Изглед към селото зад дърветата | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Хрупища |
Географска област | Костенария |
Надм. височина | 927 m |
Население | 42 души (2001) |
Либешево или Либешово или Либишово (на гръцки: Άγιος Ηλίας, Агиос Илиас, до 1927 Λιμπίσοβο, Либисово,[1] до 1949 Αϊλιάς, Айлияс[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 42 души (2001).
География
Селото се намира на 25 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.
История
В Османската империя
В края на XIX век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[3]
В началото на XX век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденско-Преображенското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[5]
В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на ВМОРО.[6]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[11]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево
„ | населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[12] | “ |
По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му драстично намалява. В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.
В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Нестиме (Ностимо) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[13]
По пътя към Жиковищкия манастир е построен параклисът „Свети Илия“.[13]
- Преброявания
- 1913 – 323 жители
- 1920 – 253 жители
- 1928 – 247 жители
- 1940 – 224 жители
- 1951 – 85 жители
- 1961 – 90 жители
- 1971 – 56 жители
- 1981 – 121 жители
- 1991 – 88 жители
Личности
- Родени в Либешево
- Евангелос Алезоти (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство[14]
- Петрос Николау (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Евангелос Алезоти, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство[14]
- Щерьо Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев[15]
- Починали в Либешево
- Костандо Живков (? – 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
Външни препратки
- ((el)) Δήμος Άργους Ορεστικού // Δήμος Άργους Ορεστικού. Посетен на 16 май 2016.
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιμπίσοβο -- Αϊλιάς
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αϊλιάς -- Άγιος Ηλίας
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
- ↑ Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (112). февруари 1940. с. 10.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.
|