Златният Орфей: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
Първият директор на фестивала е [[Генко Генов]]. През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г. |
Първият директор на фестивала е [[Генко Генов]]. През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г. |
||
През 1974 г. директор на фестивала става [[Георги Ганев (музикант)|Георги Ганев]], от 1980 г. е |
През 1974 г. директор на фестивала става [[Георги Ганев (музикант)|Георги Ганев]], от 1980 г. е Иван Зафиров, а от 1984 г. – [[Дечо Таралежков]]. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала се поема от неговата вдовица [[Дариана Генова]] чрез фондация „Златният Орфей“. |
||
За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомагат редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по Националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; организаторите полагат максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и залата; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на [[Вили Казасян]]; като беквокал са използвани най-популярните в България вокални групи: „[[До-ре-ми-фа]]“, „[[Студио В]]“, „[[Тоника]]“, „[[Тоника#Тоника СВ|Тоника СВ]]“, „[[Трик]]“ и др. |
За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомагат редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по Националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; организаторите полагат максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и залата; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на [[Вили Казасян]]; като беквокал са използвани най-популярните в България вокални групи: „[[До-ре-ми-фа]]“, „[[Студио В]]“, „[[Тоника]]“, „[[Тоника#Тоника СВ|Тоника СВ]]“, „[[Трик]]“ и др. |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
* [[1994]] – „Петък полунощ“, м. [[Валди Тотев]], т. Александър Петров, изп. Валди Тотев |
* [[1994]] – „Петък полунощ“, м. [[Валди Тотев]], т. Александър Петров, изп. Валди Тотев |
||
* 1994 – „Горчиво вино“, м. [[Тончо Русев]], т. [[Евтим Евтимов]], ар. [[Красимир Гюлмезов]], изп. [[Веселин Маринов]] |
* 1994 – „Горчиво вино“, м. [[Тончо Русев]], т. [[Евтим Евтимов]], ар. [[Красимир Гюлмезов]], изп. [[Веселин Маринов]] |
||
* [[1995]] – „Ключ от чужда стая“, м. [[Илия Ангелов (музикант)|Илия Ангелов]], т. [[Живко Колев |
* [[1995]] – „Ключ от чужда стая“, м. и изп. [[Илия Ангелов (музикант)|Илия Ангелов]], т. [[Живко Колев]] |
||
* [[1996]] – „Не го прави отново“, м. |
* [[1996]] – „Не го прави отново“, м. Кристиян Бояджиев, т. и изп. [[Михаил Йончев]] |
||
* [[1997]] – „Огън и дим“, м. [[Александър Кипров (композитор)|Александър Кипров]], [[Данаил Драганов]], [[Цветан Владовски]], т. [[Михаил Белчев]], изп.[[Ритон (дует)|Ритон]] |
* [[1997]] – „Огън и дим“, м. [[Александър Кипров (композитор)|Александър Кипров]], [[Данаил Драганов]], [[Цветан Владовски]], т. [[Михаил Белчев]], изп. [[Ритон (дует)|Ритон]] |
||
* [[1998]] – „Кажи ми докога“, м. [[Валентин Пензов]], т. |
* [[1998]] – „Кажи ми докога“, м. [[Валентин Пензов]], т. Михаил Белчев, изп. [[Маргарита Хранова]] |
||
* [[1999]] – „Мъжка песен“, м. [[Захари Георгиев]], т. [[Кирил Аврамов]], изп. [[Орлин Горанов]] |
* [[1999]] – „Мъжка песен“, м. [[Захари Георгиев]], т. [[Кирил Аврамов]], изп. [[Орлин Горанов]] |
||
Ред 59: | Ред 59: | ||
* [[1967]] – „Бяла тишина“, м. [[Борис Карадимчев]], т. [[Богомил Гудев]], изп. [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] и [[Щурците]] |
* [[1967]] – „Бяла тишина“, м. [[Борис Карадимчев]], т. [[Богомил Гудев]], изп. [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] и [[Щурците]] |
||
* [[1967]] – „Песен за синия балон“, м. [[Георги Генков]], т. [[Иван Теофилов]], изп. [[Мария Мицева]] |
* [[1967]] – „Песен за синия балон“, м. [[Георги Генков]], т. [[Иван Теофилов]], изп. [[Мария Мицева]] |
||
* 1967 – „Крадецът на бисери“, м. |
* 1967 – „Крадецът на бисери“, м. Димитър Вълчев, т. Вили Чаушев, изп. [[Маргарита Димитрова]] |
||
* [[1970]] – „Една българска роза“, м. Димитър Вълчев, т. [[Найден Вълчев]] изп. [[Паша Христова]] |
* [[1970]] – „Една българска роза“, м. Димитър Вълчев, т. [[Найден Вълчев]], изп. [[Паша Христова]] |
||
* [[1996]] – „Забрави за мен“, м. и т. Огнян Георгиев, изп. [[Маргарита Хранова]] и [[Асен Гаргов]] |
* [[1996]] – „Забрави за мен“, м. и т. Огнян Георгиев, изп. [[Маргарита Хранова]] и [[Асен Гаргов]] |
||
Ред 71: | Ред 71: | ||
* [[1971]] – {{флагче|СССР|СССР}} [[Мария Пахоменко]] |
* [[1971]] – {{флагче|СССР|СССР}} [[Мария Пахоменко]] |
||
* [[1972]] – ''не е присъдена'' |
* [[1972]] – ''не е присъдена'' |
||
* [[1973]] – {{flagicon|Швеция|Швеция}} [[Лена Ериксон |
* [[1973]] – {{flagicon|Швеция|Швеция}} [[Лена Ериксон]] |
||
* [[1974]] – {{flagicon|България|България}} [[Лили Иванова]] |
* [[1974]] – {{flagicon|България|България}} [[Лили Иванова]] |
||
* [[1975]] – {{флагче|СССР|СССР}} [[Алла Пугачова]] |
* [[1975]] – {{флагче|СССР|СССР}} [[Алла Пугачова]] |
||
Ред 87: | Ред 87: | ||
* [[1990]] – {{flagicon|Австрия|Австрия}} [[Ета Сколо]] |
* [[1990]] – {{flagicon|Австрия|Австрия}} [[Ета Сколо]] |
||
* [[1992]] – {{flagicon|Ирландия|Ирландия}} [[Хенри Уинтър]] |
* [[1992]] – {{flagicon|Ирландия|Ирландия}} [[Хенри Уинтър]] |
||
* [[1993]] – {{flagicon|Румъния|Румъния}} [[Кармен Трендафир |
* [[1993]] – {{flagicon|Румъния|Румъния}} [[Кармен Трендафир]]}} |
||
== Почетни гости == |
== Почетни гости == |
||
Ред 93: | Ред 93: | ||
* [[Джозефин Бейкър]] – 1970 |
* [[Джозефин Бейкър]] – 1970 |
||
* [[Маргарета Паслару]] – 1970 |
* [[Маргарета Паслару]] – 1970 |
||
⚫ | |||
* [[Жилбер Беко]] – 1971 |
* [[Жилбер Беко]] – 1971 |
||
⚫ | |||
* [[Дубровнишки трубадури]] |
* [[Дубровнишки трубадури]] – 1972 |
||
* [[Тони Кристи]] – 1972 |
* [[Тони Кристи]] – 1972 |
||
* [[Адамо]] – 1972 |
* [[Адамо]] – 1972 |
||
* [[Муслим Магомаев]] – 1972 |
|||
* [[Дагмар и Зигфрид]] – 1972 |
|||
* [[Орнела Ванони]] – 1969 |
* [[Орнела Ванони]] – 1969 |
||
⚫ | |||
* [[Ива Дзаники]] – 1976 |
* [[Ива Дзаники]] – 1976 |
||
⚫ | |||
* [[Джани Моранди]] – 1973 |
* [[Джани Моранди]] – 1973 |
||
* [[Миеко Хирота]] – 1973 |
|||
⚫ | |||
* [[Хулио Иглесиас]] – 1973 |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
* [[Карел Гот]] – 1974, 1986 |
* [[Карел Гот]] – 1974, 1986 |
||
* [[Ал Бано]] – 1975 |
* [[Ал Бано]] – 1975 |
||
* Ал Бано и [[Ромина Пауър]] – 1984 |
* Ал Бано и [[Ромина Пауър]] – 1975, 1984 |
||
* [[Герд Михалес (група)|Герд Михалес]] – 1975 |
|||
⚫ | |||
* [[Мънго Джери]] – 1978 |
* [[Мънго Джери]] – 1978 |
||
* [[Рубетс]] |
* [[Рубетс]] |
||
* [[Матия Бадзар]] – 1982 |
* [[Матия Бадзар]] – 1982 |
||
* [[ |
* [[Рой Орбисън]] – 1982 |
||
⚫ | |||
* [[Иръпшън]] – 1979 |
* [[Иръпшън]] – 1979 |
||
⚫ | |||
* [[Супермакс]] – 1980 |
* [[Супермакс]] – 1980 |
||
* [[Автограф (група)|Автограф]] – 1983 |
* [[Автограф (група)|Автограф]] – 1983 |
||
* [[Пако де Лусия]] – 1988 |
* [[Пако де Лусия]] – 1988 |
||
* [[Бони Ем]] – 1990 |
* [[Бони Ем]] – 1990 |
||
⚫ | |||
* [[Тото Кутуньо]] – 1993 |
* [[Тото Кутуньо]] – 1993 |
||
* [[Бой Джордж]] и [[Ла Тоя Джексън]] – 1994 |
* [[Бой Джордж]] и [[Ла Тоя Джексън]] – 1994 |
||
Ред 121: | Ред 129: | ||
* [[Алана Майлс]] и [[Ту Ънлимитид]] – 1996 |
* [[Алана Майлс]] и [[Ту Ънлимитид]] – 1996 |
||
* [[Филип Киркоров]] – 1998 |
* [[Филип Киркоров]] – 1998 |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
}} |
}} |
||
Версия от 15:10, 10 юли 2020
„Златният Орфей“ | |
Информация | |
---|---|
Място | Слънчев бряг |
Основатели | Комитет за култура Генко Генов |
Активни години | 1965 – 1999 |
Жанр | поп |
„Златният Орфей“ е международен фестивал за поп музика, провеждан през периода 1965 – 1999 г. Възниква като конкурс „Песни за българското Черноморие“.
Отначало се провежда в „Бар-вариете“ на курортния комплекс Слънчев бряг от 1965 до 1968 г., някои от фестивалните вечери през 1969 г. са в новопостроения Летен театър, а от 1970 г. изцяло в Летния театър на Слънчев бряг.
От 1967 г. носи името „Златният Орфей“. Програмата му включва:
- Международен конкурс за вокални изпълнители и
- Конкурс за нови български поп песни.
През дълъг период е сред най-популярните и реномирани фестивали за популярна музика в Европа. Многократно е удостояван с дипломи и награди от Международната организация на музикалните фестивали (FIDOF). Спомага за популяризирането на българската поп песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители участниците изпълняват по 2 песни, като едната задължително е от български автор.
Първият директор на фестивала е Генко Генов. През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г.
През 1974 г. директор на фестивала става Георги Ганев, от 1980 г. е Иван Зафиров, а от 1984 г. – Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала се поема от неговата вдовица Дариана Генова чрез фондация „Златният Орфей“.
За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомагат редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по Националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; организаторите полагат максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и залата; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; като беквокал са използвани най-популярните в България вокални групи: „До-ре-ми-фа“, „Студио В“, „Тоника“, „Тоника СВ“, „Трик“ и др.
Голяма награда за българска песен
С Голямата награда „Златният Орфей“ са удостоени:
- 1969 – „Сън сънувах“, м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев, изп. Маргрет Николова и Кирил Семов
- 1970 – „Повей, ветре“, м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев, изп. Паша Христова
- 1974 – „Едит“, м. Иван Маринов, т. Първолета Прокопова, изп. Емил Димитров
- 1978 – „Сонет“, м. и изп. Бисер Киров, т. Димитър Методиев
- 1979 – „Вечерница ти пак бъди“, м. Атанас Косев, т. Орлин Орлинов, изп. Бисер Киров
- 1980 – „Бащината къща“, м. Ангел Заберски, т. Матей Шопкин, изп. Панайот Панайотов
- 1986 – „Дори и насън“, м. Мария Ганева, т. Иван Тенев, изп. Маргарита Хранова
- 1990 – „Градът“, м. и т. Любомир Малковски, изп. Ера
- 1992 – „Близо до мен“, м. Кристиян Бояджиев, т. Александър Петров, изп. Вили Кавалджиев
- 1993 – „Посвещение“, м. Хайгашод Агасян, т. Недялко Йорданов, изп. Деян Неделчев
- 1994 – „Петък полунощ“, м. Валди Тотев, т. Александър Петров, изп. Валди Тотев
- 1994 – „Горчиво вино“, м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Красимир Гюлмезов, изп. Веселин Маринов
- 1995 – „Ключ от чужда стая“, м. и изп. Илия Ангелов, т. Живко Колев
- 1996 – „Не го прави отново“, м. Кристиян Бояджиев, т. и изп. Михаил Йончев
- 1997 – „Огън и дим“, м. Александър Кипров, Данаил Драганов, Цветан Владовски, т. Михаил Белчев, изп. Ритон
- 1998 – „Кажи ми докога“, м. Валентин Пензов, т. Михаил Белчев, изп. Маргарита Хранова
- 1999 – „Мъжка песен“, м. Захари Георгиев, т. Кирил Аврамов, изп. Орлин Горанов
Първа награда за българска песен
- 1965 – „Калиакра“, м. Ангел Заберски, т. Слава Семирова и Емилия Захариева, изп. Мими Николова
- 1966 – „Делфините“, м. Димитър Вълчев, т. Димитър Керелезов, изп. Йорданка Христова
- 1967 – „Бяла тишина“, м. Борис Карадимчев, т. Богомил Гудев, изп. Георги Минчев и Щурците
- 1967 – „Песен за синия балон“, м. Георги Генков, т. Иван Теофилов, изп. Мария Мицева
- 1967 – „Крадецът на бисери“, м. Димитър Вълчев, т. Вили Чаушев, изп. Маргарита Димитрова
- 1970 – „Една българска роза“, м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев, изп. Паша Христова
- 1996 – „Забрави за мен“, м. и т. Огнян Георгиев, изп. Маргарита Хранова и Асен Гаргов
Голяма награда за изпълнител
Голямата награда „Златният Орфей“ е присъдена на:
- 1967 – не е присъдена
- 1968 – Женифер
- 1969 – Богдана Карадочева
- 1970 – не е присъдена
- 1971 – Мария Пахоменко
- 1972 – не е присъдена
- 1973 – Лена Ериксон
- 1974 – Лили Иванова
- 1975 – Алла Пугачова
- 1976 – Фара Мария
- 1977 – Ани Върбанова
- 1977 – Роза Римбаева
- 1978 – Джоан Орлийнс
- 1979 – Панайот Панайотов
- 1980 – Камелия Тодорова
- 1981 – Дагмар Фредерик
- 1982 – Нели Рангелова
- 1984 – Орлин Горанов
- 1986 – Петя Буюклиева
- 1988 – не е присъдена
- 1990 – Ета Сколо
- 1992 – Хенри Уинтър
- 1993 – Кармен Трендафир
Почетни гости
Като почетни гости в годините са се представяли:
- Джозефин Бейкър – 1970
- Маргарета Паслару – 1970
- Флиртейшънс – 1970
- Жилбер Беко – 1971
- Елен Делмар – 1971
- Дубровнишки трубадури – 1972
- Тони Кристи – 1972
- Адамо – 1972
- Муслим Магомаев – 1972
- Дагмар и Зигфрид – 1972
- Орнела Ванони – 1969
- Ива Дзаники – 1976
- Алла Пугачова – 1976, 1982, 1986, 1995
- Джани Моранди – 1973
- Миеко Хирота – 1973
- Рики е повери – 1973
- Хулио Иглесиас – 1973
- Тереза Кесовия – 1973
- Мак и Кети Кисун – 1973
- Карел Гот – 1974, 1986
- Ал Бано – 1975
- Ал Бано и Ромина Пауър – 1975, 1984
- Герд Михалес – 1975
- Мънго Джери – 1978
- Рубетс
- Матия Бадзар – 1982
- Рой Орбисън – 1982
- Иръпшън – 1979
- Супермакс – 1980
- Автограф – 1983
- Пако де Лусия – 1988
- Бони Ем – 1990
- Бийтълс Ривайвъл Бенд – 1990
- Тото Кутуньо – 1993
- Бой Джордж и Ла Тоя Джексън – 1994
- Демис Русос, Темптейшънс и Пол Роджърс – 1995
- Алана Майлс и Ту Ънлимитид – 1996
- Филип Киркоров – 1998
Източници
- История на фестивала в БГестрада
- Албена Безовска, 1965 г. – Създаването на „Златният Орфей“, БНР, Радио България, 30 декември 2014 г.
- Рупчев, А. „АБВ на попмузиката“. изд. „Музика“, С. 1988