Етиопия: Разлика между версии

Етиопия
	Етиопия
	Знаме Герб Герб
	Девиз: -
География и население
Площ	1 127 127 km²; (на 26-то място)
Столица	Адис Абеба
Най-голям град	Адис Абеба
Официален език	амхарски език
Население (2008)	79 455 634; (на 16-то място)
Гъстота на нас.	95 души/km²
Управление
Форма	Федерална република
	Сахле-Ворк Зевде
Икономика
БВП (ППС, 2010)	30,599 млрд $; (на 62-ро място)
БВП на човек (ППС)	360 $
Валута	Бир (ETB)
Други данни
Часова зона	EAT (UTC+3)
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	.et
Телефонен код	251
ITU префикс	ETH
	Етиопия в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:29, 23 февруари 2013

Етиопия (на геез: ኢትዮጵያ ), официално Федерална Демократична Република Етиопия, е държава в Източна Африка, разположена на т.нар. Африкански рог. Името идва от думата Шаблон:Lang-el, която в превод означава Страна на обгорели от слънцето хора. Етиопия е втората по населеност държава в Африка със своите 85,2 милиона души,^[2] и е десетата по големина с площ от 1 100 000 квадратни километра. Столица е Адис Абеба. Граничи с Еритрея на север, Судан и Южен Судан на запад, Джибути и Сомалия на изток, и Кения на юг.

През по-голямата част от съществуването си Етиопия е монархия. На нейна територия са открити и едни от най-ранните следи на човешко присъствие,^[3] и най-вероятно оттук е започнало разпространението на Хомо сапиенс.^[4]^[5]^[6] След надпреварата за Африка и Берлинската конференция, Етиопия и Либерия остават единствените страни на континента, които не попадат под колониална власт. След кратка италианска окупация през Втората световна война, Етиопия става една от първите членки на ООН. Голяма част от африканските нации използват цветовете от етиопското знаме за своите флагове, и тези цветове (зелено, жълто и червено) стават известни като панафрикански цветове.

История

Основна статия: История на Етиопия

Етиопия е с най-дългата известна история като независима държава в Африка. Известна е също с историческото си име Абисиния. Етиопия води началото си от царство Аксум, което се създава под влиянието на Египет и царство Шеба в днешен Йемен. Семитски племена се преселват от южната част на Арабския полуостров през 6-5 век пр.н.е. в северната част на Етиопия, като носят със себе си и своята цивилизация. Там те се смесват с кушитските племена, намиращи се под влиянието на Египет.

VI век пр.н.е. Предаксумски градове — Йеха, Матара и др., където се почита бога на луната Алмаках.
I в. от н.е. Образуване на царство в Аксум, начело със Соломоновата династия. Първия известен цар е Зоскалес.
II в. Зараждане на писмеността геез.
III в. Укрепване на царство Аксум. Сечене на златни и сребърни монети.
IV в. Приемане на християнството от цар (равно на император) Езана. Въвеждане на титлата "негус негести" или цар на царете. Окупиране на царство Мерое. Разширяване на влиянието на Аксум върху Арабския полуостров. Културен и политически подем на царство Аксум. Успешни военни походи в царство Химярит.
V в. Нарастване на икономическите и военните сили.
VI в. Окупиране на царство Химярит от цар Калеб.
VII в. Загуба на Южна Арабия, възникване там на исляма и разпространението му. Културен и икономически упадък на империята. Сечене на монети от мед и бронз.
VIII-IX в. Изоставяне на Аксум под натиска на мюсюлманите. Преместване на етиопската държава на юг.
X в. Захващане на властта от династия Загуе от народа агау. Преместване на столицата в Роха/Лалибела/ от Мара Текле Хайманот.
XII в. Културен подем при цар Лалибела. Врязване на скални църкви в масива = монолит. Скулптирани по този начин от майсторите денем, а от ангелите нощем са 11 скални църкви. ЮНЕСКО ги признава за осми поред паметник на цивилизацията от Световно значение в тяхната цялост. Много от царете на династията Загуе са обявени от етиопската църква за светци.
XIII в. Възвръщане на властта на Соломонската династия при цар Иекуно Амляк. Премества столицата от Роха в Анкобер.
XIV в. Увеличаване на територията. Воини с източните султанати Ифат и Адал.
XV в. Културен и икономически разцвет при цар Зара Якоб. Голямо разширение на територията. Християнизацията на много езически племена.
XVI в. Мюсюлманският султанат Адал напада Етиопия. Цар Гелаудеос спасява царството. Нашествия на племена гала /оромо/.
XVII в. Цар Фасиладас премества столицата от Анкобер в Гондер. Строеж на дворци, църкви и манастири. При цар Иясу I Йоханес Етиопия отново е в културен, политически и икономически подем.
XVIII в. Цар Бекафа покровителства културата и изкуството. В края на 18 в. отслабва централната власт. На трона са поставяни марионетни царе от местните велможи.
XIX в. Феодална разпокъсаност на Етиопия. През 1855 е коронован Каса Хайлу като цар Теодрос II, който създава по-централизирана държава. Цар Менелик II разширява държавата и води война с Италия.
ХХ в. През 1930 г. за император е провъзгласен Хайле Селасие. През 1936 г. Етиопия е окупирана от Италия и, заедно с Еритрея и част от Сомалия, е включена в колония, носеща името Италианска Източна Африка.

Последният Негус Негести - император Хайле Селасие е свален чрез преврат през 1974 г. от промарксистки настроени офицери. През 1977 г. един от лидерите им — Менгисту Хайле Мариам, — взема властта в свои ръце и Етиопия поема курс към социализъм. Управлението на Менгисту се характеризира с извънредна жестокост, което довежда до избухването на бунтове и свалянето му от власт през 1991 г.

През 1993 г., в резултат на започналата още през 1961 г. война за независимост, Еритрея се отделя от Етиопия, образувайки независима държава, което довежда до Етиопско-Еритрейската война от 1998 - 2000 г.. През ХХ в. Етиопия участва в още няколко въоръжени конфликта като Огаденската война, както и три въоръжени нахлувания в размирната Сомалия, като при последното през 2006 г., в Могадишу е наложено проетиопско правителство.

География

Основна статия: География на Етиопия

С площ от 1 126 829 квадратни километра, Етиопия е 27-мата най-голяма страна в света. Приблизителните ѝ географски координати са между 3 ° и 15 ° северна ширина, и между 33 ° и 48 ° източна дължина.

Основната част от Етиопия се намира на Африканския рог, който е най-източният край на африканската земна маса. На запад граничи със Судан и Южен Судан, на север с Джибути и Еритрея, на изток със Сомалия, и с Кения на юг. Общата дължина на държавните граници е 5311 километра, от които най-дълга е тази със Сомалия — 1626 километра, а най-къса е с Джибути — 337 километра. Топографията на страната до голяма степен е определена от Голямата рифтова долина и сложните ѝ системи от планини и плата. Голямото разнообразие на терена определя и големите различия в климата, почвите, естествената растителност и селищните модели.

Етиопия е разнообразна страна в екологично отношение, като се започне от пустините по източната граница, през тропическите гори на юг до богатите на видове планински масиви от африкански тип в северните и югозападните части. Езерото Тана в северната част е източник на Сини Нил. В този регион се срещат много ендемитни видове, като бабуниът гелада, етиопският козирог и етиопският вълк. Широкият височинен диапазон е дал на страната голямо богатство от екологично различаващи се области, което е спомогнало развитието на ендемитни видове в изолация.

Преобладаващият тип климат е тропичен мусонен, с широки, топографски индуцирани вариации. Етиопското плато заема по-голямата част от страната, което е причина климатът да е значително по-хладен от други региони на същата географска ширина. Повечето от големите градове се намират на височини от около 2000—2500 метра над морското равнище, включително исторически столици като Гондар и Аксум. Адис Абеба се намира в подножието на планината Ентото на височина от около 2400 метра и има здравословен и приятен климат целогодишно. Температурните разлики в града през годината са много малки, вследствие на което сезоните се определят само от валежите — сухият период е от октомври до февруари, а влажният период е от юни до септември. Средните годишни валежи са около 1200 милиметра. Има средно по 7 часа слънце на ден или около 60% от годината времето е ясно. Сухият сезон е най-слънчевото време на годината, макар дори в разгара на дъждовния сезон през юли и август все още да има слънцегреене по няколко часа на ден. Средната годишна температура в Адис Абеба е 16 ° C, с максимални дневни температури от 20—25 ° C за цялата година, и минимални от 5—10 ° C. Повечето големи градове и туристически обекти в Етиопия са на подобна надморска височина като Адис Абеба. В по-ниските региони, особено на североизток, климатът може да бъде значително по-горещ и сух. Областта Далол в депресията Данакил има най-високата средна годишна температура — 34 ° C.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Етиопия

Етиопия е федерална парламентарна република, при която изпълнителната власт се упражнява от правителство, начело с министър-председател. Президентът се избира за срок от 6 години.

Федералната законодателна власт е поверена на правителството и двукамарния парламент. Той се състои от Съвет на народните представители с 547 члена, избрани за срок от 5 години в едномандатни райони, и Съвет на федерацията, съставен от 112 членове, по един от всяка националност и допълнителен член на всеки 1 милион души.

Федералният върховен съд е най-висшата съдебна институция на страната. Председателят и заместник-председателят на Федералния върховен съд се назначават от Съвета на народните представители по препоръка на министър-председателя. Останалите върховни съдии също се избират от долната камара на парламента, по предложение на министър-председателя и Федералния съдебен административен съвет.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Етиопия

Етиопия е разделена на 9 региона и 2 града със статут на регион.Регионите са разделени на общо 68 зони,а зоните са разделени на общини (уореди). Страната е разделена на региони, базирани на народите, живеещи в тях. Регионите(включително градовете със статут на региони) са:

Население

Основна статия: Население на Етиопия

82 544 840 (2008)

Етнически състав

Населението на Етиопия е основно от семитски и кушитски племена. Двата най-големи етноса в Етиопия са оромо (32.1%) и амхара (30.2%), следват тиграи (6.2%), сомалийци (6.0%), гураге (4.3%), сидама (3.4%), волаята (2.0%), афари (2.0%), хадия (2.0%) , гамо (1.0%), други по- малки са: тигре, харар, аргоба, омета, консо, кафа, агау, бета израел (15 000 души) и други.

Религии

Етиопия е една от ранните християнски страни, в които християнството не идва през Европа, а направо от Юдея през Египет нагоре по Нил. Александрийската патриаршия е била начело докъм средата на 20ти век, след което Етиопската църква става автокефална. Сирийският монах Фрументий е първият духовен водач на етиопците. Етиопците го наричат Абба Селами /Баща на Мира/. По времето на цар Езана 330 г. християнството се налага като основна религия. Коптското православие е основно за Етиопия. През VII век в източните райони на Етиопия прониква ислямът и се ислямизират народите сомали, афар, беджа и др. Ислямизацията обаче не се разпространява над християнизираните области по високите плата в западна и южна Етиопия.

Езици

Официален език в Етиопия е амхара. Писмеността е със сричкови знаци. Многобройни наречия и езици из труднодостъпните части са незасегнати от грамотност и литература.

Икономика

Основна статия: Икономика на Етиопия

През 2007 и 2008 година Етиопия е най-бързо развиващата се африканска страна, която не е зависима от износ петрол. Въпрекия бързия растеж през последните години, БВП на глава от населението е един от най-ниските в света, а икономиката е изправена пред редица сериозни структурни проблеми. Усилията за реформи са налице от 1991 насам, но обхватът на реформите е скромен. Производителността в селското стопанство остава ниска и чести суши все още затрудняват стопанството на страната. Ефективността на реформите след 2000 година е отразена в 10% среден годишен икономически растеж в периода 2003—2008 година. Въпреки тези подобрения, бедността и в градските, и в селските райони остава проблем за страната.

По ирония на Етиопия често е наричана „водна кула“ на Източна Африка заради големия си брой основни реки (14). Страната има най-големите водни запаси в Африка, но напоителните системи за усвояването им са много малко. Само 1% от водите в Етиопия се използват за производство на електроенергия и 1,5% за напояване.

Далекосъобщителните услуги са оставени в ръцете на държавен монопол. Гледната точка на етиопското правителство е, че поддържането на държавна собственост в този жизненоважен сектор е от съществено значение да се гарантира развитието на телекомуникационната инфраструктура и услуги в селските райони, които се непривлекателни за частни инвеститори.

Според етиопската конституция правото на притежание на земя е само на „етиопската държава и народ“, но гражданите само могат да отдават под наем земя (за срок до 99 години), и не са в състояние да ипотекират или продават. Отдаването под наем на земя за максимален срок от двадесет години е позволено, като това се очаква да гарантира земята да отиде в ръцете на най-продуктивния потребител.

Земеделието генерира почти 41% от брутния вътрешен продукт, 80% от износа и заема 80% от работната ръка. Много други икономически дейности зависят от селското стопанство, включително покупко-продажбата, преработката и износа на селскостопански продукти. Добивите идват предимно от дребни производители и стопанства и голяма част от износа на продукция е осъществяван от дребни собственици. Основните култури включват кафе, боб, маслодайни семена, зърнени храни, картофи, захарна тръстика, плодове и зеленчуци. Най-голям приход осигурява износа на кафе. Етиопия е вторият по големина производител на царевица в Африка.