Леонид Брежнев

Леонид Брежнев
Председател на Президиума на ВС на СССР
Мандат	16 юни 1977 – 10 ноември 1982
Предшественик	Николай Подгорни
Наследник	Юри Андропов
Генерален/първи секретар на ЦК на КПСС
Мандат	14 октомври 1964 – 10 ноември 1982
Предшественик	Никита Хрушчов
Наследник	Юри Андропов
Лична информация
Роден	1 януари 1907 г.* Каменское, Руска империя
Починал	10 ноември 1982 г. (на 75 г.) Москва, РСФСР, СССР
Погребан	Некропол на стената на Кремъл
Религия	атеизъм
Полит. партия	КПСС (1964-1982)
Професия	металургист • политик
Подпис
Военна служба
Години	1941–1946
Преданост	Червена армия
Род войски	сухопътни сили
Военно звание	маршал
Войни/Битки	Втора световна война
Леонид Брежнев в Общомедия

Леонид Илич Брежнев (на руски: Леони́д Ильи́ч Бре́жнев) е съветски политик и държавник.

Маршал на СССР (1976), удостоен със званията „Герой на Съветския съюз“ (4 пъти: 1966, 1976, 1978, 1981) и „Герой на социалистическия труд“ (1961).

Биография

Ранен живот и образование

Роден е на 1 януари 1907 г. (19 декември 1906 г. стар стил) в град Каменское, Руска империя (днес Днепродзержинск, Днепропетровска област, Украйна) в семейство на работник в металургичен завод.

Завършва класическа гимназия (1915-1921) и Курския земемерно-мелиоративен техникум (1923-1927). Още на 15-годишна възраст започва работа. След техникума работи като земемер в Кохановски район на Оршански окръг, Беларус. Заминава (1928) за Урал, където работи като земемер, завеждащ районен земеделски отдел и заместник-председател на Изпълнителния комитет на Бисертския районен съвет в Свердловска област. По-късно става първи заместник-началник на Уралското областно земеделско управление.

През 1923 г. става член на комсомола. Член е на ВКП (болшевики) от 1931 г. Завършва Днепродзержинския металургичен институт през 1935 г. и става главен инженер в Металургичния комбинат в Днепродзержинск.

В периода 1935-1936 г. е политкомисар на танкова рота в Червената армия (служи като политофицер от 1935 до 1954 г., с прекъсвания) в Забайкалския военен окръг. През 1938 г. временно напуска армията, завръща се в металургичния завод и продължава да работи като инженер. През 1939 г. става секретар на Областния комитет на Комунистическата партия на Украйна в Днепропетровск.

Втора световна война (1939-1945)

Брежнев като политкомисар в Червената армия по време на Великата отечествена война, 1942 г.

Още от началото на Втората световна война (1941-1945) взима участие в мобилизацията на населението за защита на СССР. Занимава се с евакуацията на промишлеността (изтеглена във вътрешността на страната), след това заминава в частите от редовната армия. По-късно става заместник-началник на политическото управление на Южния фронт, а от 1943 г. е началник на политическия отдел на 18-та армия. Произведен е в чин полковник.

Активно участва във военните действия срещу хитлеристките окупатори, особено се отличава в боевете при Ростов на Дон, Керч, Новоросийск, в бойните действия в цяла Украйна. По време на бойните действия се твърди, че е извършвал организаторски действия, непосредствено в предните части на подразделенията, мобилизирал личния състав за разрешаване на сложни бойни задачи. Участникът в сраженията под Новоросийск, герой на Съветския съюз, писателят С. А. Борзенко пише в мемоарите си: "Брежнев го знаеше цялата армия... Началникът на политотдела циментираше морално войската, неведнъж проявяваше лична храброст и желязно хладнокръвие".

На 2 ноември 1944 г. на полковник Брежнев е присвоено воинско звание генерал-майор. В края на Втората световна война, през май 1945 г., е началник на политуправлението на 4-ти украински фронт.

Политическа кариера (1964-1982)

Леонид Брежнев и Ричард Никсън, 1973 г.

Леонид Брежнев е фактически ръководител на Съветския Съюз от 1964 до 1982 г. Той е първи секретар на ЦК на КПСС от 1964 г. (генерален секретар от 1966) и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР от 1960 до 1964 и от 1977 до 1982 г.

В първите 10 год. от своето управление се ползва с огромна популярност в държавния апарат и сред народа. По повод на годишно възпоменание на Никита Хрушчов (свален от Брежнев) той се шегува: "Вот смотрите на Леонида - мало, что он красавец, гроза баб, а как люди его любят! Они же за ним в огонь пойдут и в воду..." („Ето погледнете Леонид - не стига, че е красавец, буря за жените, а как го обичат хората! Те за него ще влязат и в огън, и във вода...“) Брежнев е тънък психолог и лесно намира общ език със своето обкръжение.

Последните години от управлението на Леонид Брежнев получават в литературата названието "застой" и се характеризират с обща криза в съветския режим, нарастващи негативни тенденции в икономиката и извънредно увеличение на бюрократическия апарат. Знаменитата фраза на Брежнев е: "Меня окружают милые, симпатичные, очень преданные люди, медленно сжимающие кольцо…" (Мен ме обкръжават мили, симпатични, много предани хора, бавно затягащи обръча... ). В този момент Брежнев е вече тежко болен.

В периода на управление на Брежнев през 1979 г. по молба на афганистанското правителство са изпратени съветски войски в Афганистан, което довежда до дълга и кръвопролитна война и тежки последствия. Тази война ускорява края на СССР.

Леонид Брежнев умира в Москва на 10 ноември 1982 г.

Семейство

Брежнев се жени в Свердловск за акушерката от Белгород Виктория Петровна Денисова (1907 - 1995) през 1928 г. Раждат им се 2 деца:

• Галина (1929 - 1998) и
• Юрий (1933, бивш първи заместник-министър на външната търговия на СССР).

Ордени и награди

• Ленинска награда за мир (СССР, 1972)
• звание Герой на Съветския съюз (СССР: 18.12.1966, 18.12.1976, 19.12.1978, 18.12.1981)
• звание Герой на социалистическия труд (СССР, 17.06.1961)
• орден „Победа“ (СССР, 20.02.1978) „за мащабни победи на 1 или няколко фронта“ - награждаването е отменено с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 21.09.1989
• Златен медал „Карл Маркс“ от АН на СССР като „класик на марксизма-ленинзма“ (СССР, 1977)
• Герой на Народна република България (НРБ: 1973, 1976, 1981)
• орден „Георги Димитров“ (НРБ: 1973, 1976, 1981)
• Медал "100 г. от освобождението на България от османско робство" (НРБ, 1978)
• Медал "30 г. от социалистическата революция в България" (НРБ, 1974)
• Медал "90 г. от рождението на Георги Димитров" (НРБ, 1972)
• Медал "100 г. от рождението на Георги Димитров" (НРБ, 1982)
• множество съветски и чуждестранни ордени или всички видове възможни ордени и медали...

Изследвания

• Медведев, Р. Личность и эпоха. Политический портрет Л. И. Брежнева. Кн. 1. М., 1991.
• Геллер, М. Я. Российские заметки 1980-1990. М., 2001 (Хроника ХХ в.).
• Соколов, Б. В. Леонид Брежнев. Золотая эпоха. М., 2004.
• Млечин, Л. М. Брежнев. М., 2005.
• Генсек и фотограф. К 100-летнему юбилею Леонида Ильича Брежнева. Москва-Жуковский, 2006.
• Байгушев, А. И. Партийная разведка. М., 2007 (Политический бестселлер).
• Ванюков, Д. А. Эпоха застоя. М., 2008.
• Шубин, А. Золотая осень, или Период застоя. СССР в 1975-1985 гг. М., 2008.

Външни препратки

• Биографичен проект "Герои страны" (на руски)