Мизия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
|официално-име = |
|официално-име = |
||
|кратко-име = Мизия |
|кратко-име = Мизия |
||
|статут = [[Сенатски провинции|Римска провинция]] |
|статут = [[Сенатски провинции|Римска провинция]] |
||
|знаме = |
|знаме = |
||
|знаме-alt = |
|знаме-alt = |
||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
|епоха-вид = [[Античност]] |
|епоха-вид = [[Античност]] |
||
|събития = [[Дакийски войни]] |
|събития = [[Дакийски войни]] |
||
|събитие-дати = 89 – 105 сл.н.е. |
|събитие-дати = 89 – 105 сл.н.е. |
||
|събития2 = |
|събития2 = |
||
|събитие-дати2 = |
|събитие-дати2 = |
||
| Ред 121: | Ред 121: | ||
|бележки = |
|бележки = |
||
}} |
}} |
||
'''Мизия''' ({{lang-la|Moesia}}) е древна историческа област и провинция на [[Римска империя|Римската империя]]. Името на Мизия идва от названието на [[траки]]йското племе [[мизи]]. Областта граничи на юг с [[Стара планина|планинската верига Хемус]], на север с [[Дунав]] (Истър), на запад с реките [[Дрина]] и [[Сава]], на изток с Черно море ([[Евксински понт]]). Столица е [[Виминациум]], дн. [[Костолац|Костолац, Сърбия]]. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави [[Румъния]], [[България]] и [[Сърбия]]. |
'''Мизия''' ({{lang-la|Moesia}}) е древна историческа област и провинция на [[Римска империя|Римската империя]]. Името на Мизия идва от названието на [[траки]]йското племе [[мизи]]. Областта граничи на юг с [[Стара планина|планинската верига Хемус]], на север с [[Дунав]] (Истър), на запад с реките [[Дрина]] и [[Сава]], на изток с Черно море ([[Евксински понт]]). Столица е [[Виминациум]], дн. [[Костолац|Костолац, Сърбия]]. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави [[Румъния]], [[България]] и [[Сърбия]], като зоната около античнота [[Скупи]] попада в днешна Р. Македония. |
||
| ⚫ | Областта е покорена от [[римляни]]те през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]] се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император [[Нерон]] управителят на Мизия [[Тиберий Плавций Силван Елиан|Тиберий Елиан]] покорява земите до устието на река [[Днестър]]. След победата на римските легиони над [[даки]]те на [[Децебал]] през 85 г.сл.н.е. с цел подобрно управление император [[Домициан]] разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река [[Цибрица]] — ''[[Горна Мизия|Moesia superior]]'' със столица Виминациум и ''[[Долна Мизия|Moesia inferior]]'' със столица [[Нове]]<ref>[http://www.antikefan.de/kulturen/rom/provinzen.html {{de икона}} Карта на римските провинции]</ref>, всяка с по два римски легиона. |
||
| ⚫ | Областта е покорена от [[римляни]]те през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]] се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император [[Нерон]] управителят на Мизия [[Тиберий Плавций Силван Елиан|Тиберий Елиан]] покорява земите до устието на река [[Днестър]]. След победата на римските легиони над [[даки]]те на [[Децебал]] през 85 г.сл.н.е. с цел подобрно управление император [[Домициан]] разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река [[Цибрица]] — ''[[Горна Мизия|Moesia superior]]'' със столица Виминациум и ''[[Долна Мизия|Moesia inferior]]'' със столица [[Нове]]<ref>[http://www.antikefan.de/kulturen/rom/provinzen.html {{de икона}} Карта на римските провинции]</ref>, всяка с по два римски легиона. |
||
| ⚫ | Римляните строят пътища, най важен от които е [[Виа Траяна]], който води от южния град [[Одрин|Адрианопол]] през [[Пловдив|Филипопол]] за [[Сердика]] и [[Сирмиум]]. При управлението на император [[Траян]] тракийското селище Сердика става |
||
| ⚫ | Римляните строят пътища, най важен от които е [[Виа Траяна]], който води от южния град [[Одрин|Адрианопол]] през [[Пловдив|Филипопол]] за [[Сердика]] и [[Сирмиум]]. При управлението на император [[Траян]] тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а [[Дунав]] става корабоплавателна река. Траян покорява съседна [[Дакия]] през 106-107 г. |
||
| ⚫ | През [[271]]-[[272]] г. император [[Аврелиан]] се оттегля от провинцията [[Дакия]] и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата ''[[Дунавски Лимес]],'' основан от [[Домициан]] и [[Траян]], е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с |
||
| ⚫ | През [[271]]-[[272]] г. император [[Аврелиан]] се оттегля от провинцията [[Дакия]] и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата ''[[Дунавски Лимес]],'' основан от [[Домициан]] и [[Траян]], е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: [[даки]], [[язиги]], [[алани]], [[готи]] и [[сармати]]. |
||
Император [[Диоклециан]] разделя провинциите на ''Мизия I'' (със столица Виминациум), ''Дардания'' (столица [[Ниш|Наисус]]), ''Мизия II'' (Нове) и [[Скития]] ([[Силистра|Дуросторум]]). |
Император [[Диоклециан]] разделя провинциите на ''Мизия I'' (със столица Виминациум), ''Дардания'' (столица [[Ниш|Наисус]]), ''Мизия II'' (Нове) и [[Скития]] ([[Силистра|Дуросторум]]). |
||
Мизия, Тракия и Македония през [[395]] година стават части на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. След [[VI век]] в тези земи се населяват [[ |
Мизия, Тракия и Македония през [[395]] година стават части на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. След [[VI век]] в тези земи се населяват [[славянски племена]], а през [[679]]-[[681]] г. [[българи]]те на [[Аспарух]] и [[Кубер]]. |
||
като зоната около античнота [[Скупи]] попада в днешна Р. Македония. |
|||
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река [[Дунав]], [[Стара планина]] и [[Черно море]]. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на [[Република България]], а Средна и Северна [[Добруджа]] — в пределите на [[Румъния]]. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. |
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река [[Дунав]], [[Стара планина]] и [[Черно море]]. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на [[Република България]], а Средна и Северна [[Добруджа]] — в пределите на [[Румъния]]. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. |
||
<!-- |
<!-- |
||
[[Картинка:REmpire-Moesia.png|200px|thumb|Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.]] |
[[Картинка:REmpire-Moesia.png|200px|thumb|Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.]] |
||
In [[75 BC]], [[C. Scribonius Curio]], proconsul of [[Macedonia]], penetrated as far as the Danube, and gained a victory over the inhabitants, who were finally subdued by [[Marcus Licinius Crassus|M. Licinius Crassus]], grandson of the triumvir and also proconsul of Macedonia, during the reign of Augustus c. [[29 BC]]. The country, however, was not organized as a [[Roman province|province]] until the last years of the reign; in AD [[6]] mention is made of its governor, Caecina Severus (Dio Cassius lv. 29). |
In [[75 BC]], [[C. Scribonius Curio]], proconsul of [[Macedonia]], penetrated as far as the Danube, and gained a victory over the inhabitants, who were finally subdued by [[Marcus Licinius Crassus|M. Licinius Crassus]], grandson of the triumvir and also proconsul of Macedonia, during the reign of Augustus c. [[29 BC]]. The country, however, was not organized as a [[Roman province|province]] until the last years of the reign; in AD [[6]] mention is made of its governor, Caecina Severus (Dio Cassius lv. 29). |
||
Originally one province, under an imperial consular legate (who probably also had control of [[Achaea]] and Macedonia), it was divided by [[Domitian]] into Upper (superior) and Lower (inferior, also called ''Ripa Thracia'') Moesia, the western and eastern portions respectively, divided from each other by the river Cebrus (Ciabrus; mod. Cibritza or Zibru). Some, however, place the boundary further west. Each was governed by an imperial consular legate and a procurator. As a frontier province, Moesia was strengthened by stations and fortresses erected along the southern bank of the Danube, and a wall was built from [[Axiopolis]] to [[Tomi]] as a protection against the [[Scythian]]s and [[Sarmatians]]. |
Originally one province, under an imperial consular legate (who probably also had control of [[Achaea]] and Macedonia), it was divided by [[Domitian]] into Upper (superior) and Lower (inferior, also called ''Ripa Thracia'') Moesia, the western and eastern portions respectively, divided from each other by the river Cebrus (Ciabrus; mod. Cibritza or Zibru). Some, however, place the boundary further west. Each was governed by an imperial consular legate and a procurator. As a frontier province, Moesia was strengthened by stations and fortresses erected along the southern bank of the Danube, and a wall was built from [[Axiopolis]] to [[Tomi]] as a protection against the [[Scythian]]s and [[Sarmatians]]. |
||
| Ред 150: | Ред 150: | ||
<center><gallery caption=""> |
<center><gallery caption=""> |
||
Image: Teritoriul onomastic al elementului dava |
Image: Teritoriul onomastic al elementului dava — Sorin Olteanu.jpg | [[Ономастика|Ономастически анализ]] на селищата, основани от мизите |
||
Image: REmpire-Moesia.png| Мизия на картата на Римската империя |
Image: REmpire-Moesia.png| Мизия на картата на Римската империя |
||
Image: | |
Image: | |
||
Image: Moesia_coa.gif| Герб на Мизия от "Стематография" на [[Христофор Жефарович]] |
Image: Moesia_coa.gif| Герб на Мизия от "Стематография" на [[Христофор Жефарович]] |
||
</gallery></center> |
</gallery></center> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 22:42, 8 юли 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.
| Римска Мизия Moesia Μοισία | |
| — Римска провинция — | |
| 29 пр.н.е – 86 сл.н.е | |
 Герб | |
 | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Виминациум |
| Римски сенат | |
| Проконсул | |
| История | Античност |
| Дакийски войни | 89 – 105 сл.н.е. |
| |
| Днес част от |  България, Косово, Румъния, Сърбия |
| Римска Мизия Moesia Μοισία в Общомедия | |
Мизия (Шаблон:Lang-la) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България и Сърбия, като зоната около античнота Скупи попада в днешна Р. Македония.
Областта е покорена от римляните през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г.сл.н.е. с цел подобрно управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица — Moesia superior със столица Виминациум и Moesia inferior със столица Нове[1], всяка с по два римски легиона.
Римляните строят пътища, най важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106-107 г.
През 271-272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати.
Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Скития (Дуросторум).
Мизия, Тракия и Македония през 395 година стават части на Източната Римска империя. След VI век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679-681 г. българите на Аспарух и Кубер.
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа — в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
-
Ономастически анализ на селищата, основани от мизите
-
Мизия на картата на Римската империя -
Герб на Мизия от "Стематография" на Христофор Жефарович
Източници
- ↑ Шаблон:De икона Карта на римските провинции
Вижте също
Външни препратки
| |||||||
| |||||||
| |||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moesia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |