Правителство на Георги Димитров 2: Разлика между версии
м разширяване |
м top |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Второто '''правителство на Георги Димитров''' е шестдесет и шесто правителство на [[Народна република България]], назначено с Решение на [[Велико Народно събрание|Великото Народно събрание]] от [[12 декември]] [[1947]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Решение на Велико Народно събрание от 12 декември 1947 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 289 от 12 декември 1947 г.</ref>. Управлява страната до [[20 юли]] [[1949]] г., след което е наследено от [[Правителство на Васил Коларов ( |
Второто '''правителство на Георги Димитров''' е шестдесет и шесто правителство на [[Народна република България]], назначено с Решение на [[Велико Народно събрание|Великото Народно събрание]] от [[12 декември]] [[1947]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Решение на Велико Народно събрание от 12 декември 1947 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 289 от 12 декември 1947 г.</ref>. Управлява страната до [[20 юли]] [[1949]] г., след което е наследено от [[Правителство на Васил Коларов (1949–1954)|първото правителство на Васил Коларов]]<ref name="Encyclopedy"/>. |
||
== Политика == |
== Политика == |
Версия от 19:19, 27 август 2015
Второто правителство на Георги Димитров е шестдесет и шесто правителство на Народна република България, назначено с Решение на Великото Народно събрание от 12 декември 1947 г.[1]. Управлява страната до 20 юли 1949 г., след което е наследено от първото правителство на Васил Коларов[2].
Политика
Вътрешна политика
Осигурили си в края на 1947 г. политическата власт, комунистите бързат да сложат ръка и върху икономиката на страната. На 23 декември с.г. Великото Народно събрание гласува „Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия“. Държавата изземва 1 997 по-едри и 4 027 дребни индустриални предприятия, чиито собственици не получават никакво обезщетение. На 27 декември с.г. са национализирани всички частни банки. През слдващата година към държавния сектор минават кооперативните захарни фабрики и електродобивните кооперативни предприятия, частните солници, мелници, маслобойни, сушилни, както и корабите с тонаж над 40 тона. Кабинетът засилва натиска върху селяните за влизане в кооперативните стопанства. Забранена е изполицията. Приет е „Закон за изкупуване на едрия селски инвентар“ (на нищожни цени) и са въведени задължителни държавни доставки. Не се допускат да следват във висши учебни заведения деца на селяни, отказали да се включат в кооперативното движение. Кооператирането и развитието на тежката индустрия са определени от V конгрес на БКП (1948) като „генерална линия за развитието на икономиката“ на България. До този момент едва 4% от обработваемата земя са в ТКЗС. Неуспехите в кооператирането и ниските добиви принуждават кабинета за няколко месеца да преустанови образуването на нови кооперативи, докато се стабилизират старите (отпуснати са огромни държавни дотации).
От средата на 1949 г. натискът върху селяните за влизане в кооперативите отново се засилва. В редица райони на страната милицията участва активно в насилственото коопериране на земята, подкрепяна от безимотни селяни и местните партийни кадри. Принудени да се включат в кооперативите, селяните поголовно изколват впрегатните животни, което предизвиква продоволствена криза през следващата година.
1947–1949
През периода 1947-1949 г. продължава обезличаването на политическите партньори на комунистите в ОФ. Социалдемократическата партия се влива в БКП (1948), а „Звено“ и Радикалната партия се саморазпускат (1949). Ролятана БЗНС в обществения живот се свежда до безгласен партньор на Комунистическата партия, който да демонстрира пред света, че в България има многопартийно управление.
За да наложи комунистическата идеология като общонационална доктрина, кабинетът започва цялостната реформа на българската просвета. През 1948 г. са закрити всички чуждестранни училища в България. Няколко месеца по-късно Народното събрание гласува „Закон за народната просвета“, чийто основна цел е „всестранно физическо и духовно развитие на децата в духа на социализма“. Премахнато е вероучението. Във висшите учебни заведение 20% от местата на новопостъпилите студенти са запазени за децата на активни борци. Българската академия на науките преминава под контрола на правителството. Силно е ограничена самостоятелността на университетите, където са въведени за изучаване редица дисциплини на базата на доминиращата марксистка идеология. Разширява се дейността на казионните организации „Чавдарче“, „Септемврийче“ и Комсомол. От края на 1948 г. управлението на просветата се осъществява чрез съвместни постановления на ЦК на БКП и правителството, което е пореден етап от реализирането на цялостната тактика на комунистите за сливане на партия и държава. Великото Народно събрание удължава мандата си два пъти и продължава да бъде върховен орган на властта. През февруари 1949 г. е приет „Закон за нароните съвети“, с който се уреждат по съветски образец състават и правомощията на местните органи на властта. Проведените непосредствено след това избори укрепват комунистическата власт и в малките селища.
Разгомът на опозицията е последван от вътрешнопартийни борби сред комунистите. Причините за конфликта са както борбата за власт между отделните групировки (емигранти, живели и работили дълги години в СССР, и партийни дейци от вътрешната съпротива – партизани и политзатворници), така и противоречия по въпроса дали българската вътрешна и външна политика да бъдат безпрекословно подчинени на съветската. Опитите и за най-лекото отклонение от „генералната линия на другария Сталин“ завършват със смъртни присъди или дълги години в Белене. Жертви на репресиите стават водещи дейци на БКП. За антидържавна дейност е екзекутиран и Трайчо Костов.
Външна политика
Във външната си политика правителството продължава започната от 1944 г. линия на обвързване със СССР (Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ – 18 март 1948 г.) и нейните сателите от т.нар. капиталистически лагер. Отхвърлено е предложението за получаване на помощи и инвестиции от САЩ (план „Маршал“). Обтегнатите отношения между СССР и Югославия (тя приема американската помощ и се стреми да провежда независима политика) довеждат до затварянето на западната граница на България. Започналата икономическа и политическа изолация, която прераства в Студена война, принуждава държавите от т.нар. Източен блок да образуват икономическа организация — Съвет за икономическа взаимопомощ (януари 1949).
След смърт на министър-председателя Георги Димитров на 2 юли 1949 г. е образуван нов кабинет начело с Васил Коларов.
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Кимон Георгиев, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт (Народния съюз „Звено“, БРП (к.), БЗНС „Ал. Стамболийски“ и Радикалдемократическата партия).
Кабинет
Сформира се от следните 20 министри[2].
1: – подпредседател на правителствения комитет за народна отбрана и външна политика.
2: – подпредседател на правителствената комисия за стопански и финансови връзки.
3: – създадено е на основание член 17, т. 3, и на член 40 от Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 г.
Промени в кабинета
от 5 януари 1948
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
мини и подземни богатства | Кирил Клисурски | БЗНС |
от 30 ноември 1948
- Министерството на търговията и продовлствието е разделено на Министерство на вътрешната търговия и Министерство на външната търговия с Указ № 1652 от 5 ноември 1948 г.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
външна търговия | Димитър Ганев | БРП (к.) | |
вътрешна търговия | Кръстю Добрев | БРП (к.) |
от 19 декември 1948
- Министерството на земеделието и горите е разделено на Министерство на земеделието и Министерство на горите с Указ № 1800 от 19 декември 1948 г.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
гори | Георги Попов | БРСДП | |
земеделие | Георги Трайков | БЗНС |
от 9 февруари 1949
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Комисията за държавен контрол | Димо Дичев | БКП |
от 31 март 1949
- На 6 декември 1948 г. се провежда среща в Москва между Сталин и българска партийна делегация, на която Сталин изненадващо обвинява остро Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от съветските представители в България. Това е използвано от Васил Коларов и Вълко Червенков, за да започнат атака срещу Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата, към които те самите имат амбиции. На 26-27 март 1949 г. е проведен пленум на ЦК на БКП, на който е решено Трайчо Костов да бъде изваден от властта. На 31 март с.г. той е освободен от състава на Политбюро и от поста подпредседател на Министерския съвет[3].
от 20 юли 1949
- На 2 юли 1949 г. умира министър-председателят Георги Димитров[4]. След консултации със Сталин, на 15 юли с.г. Политбюро на ЦК на БКП решава ВНС да избере Васил Коларов за министър-председател, но поради неговото заболяване да му се осигури „абсолютна почивка“ в продължение на два месеца. На 20 юли с.г. Васил Коларов е избран за министър-председател, а за негови заместници:
Литература
- Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
- ↑ ДВ. Решение на Велико Народно събрание от 12 декември 1947 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 289 от 12 декември 1947 г.
- ↑ а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 245-252.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 36, Протокол от IV разширен пленум на ЦК на БКП, състоял се на 11-12 юни 1949 г. с взети решения за: извеждане от състава на ЦК и изключване от партията на Трайчо Костов след повторно разглеждане на обвиненията срещу него; изводи и оценки след изборите за народни съвети и съдебни заседатели на 15 май 1949г. с взети решения за съществени изменения в стопанската политика на село, с. 2-81.
- ↑ На 2 юли 1949 г. умира „Вожда“ на българите, в санаториума „Барвиха“ край Москва, където в продължение на 4 месеца е подложен на лечение.