Попово (община): Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м LordBumbury премести страница „Община Попово“ като „Попово (община)“: Bot: Moved page |
LordBumbury (беседа | приноси) м на област |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Община Попово''' е разположена в Североизточна [[България]] и е съставна част на [[ |
'''Община Попово''' е разположена в Североизточна [[България]] и е съставна част на [[област Търговище]]. |
||
== География == |
== География == |
||
=== Географско положение, граници, големина === |
=== Географско положение, граници, големина === |
||
Общината е разположена в северозападна част на [[ |
Общината е разположена в северозападна част на [[област Търговище]]. С площта си от 832,899 km<sup>2</sup> е 2-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните: |
||
* на север – [[Община Опака]] и [[Община Цар Калоян]], [[Област Разград]]; |
* на север – [[Община Опака]] и [[Община Цар Калоян]], [[Област Разград]]; |
||
* на североизток – [[Община Разград]], [[Област Разград]]; |
* на североизток – [[Община Разград]], [[Област Разград]]; |
Версия от 17:34, 8 февруари 2017
Попово (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Търговище |
Площ | 832.9 km² |
Население | 30 676 души |
Адм. център | Попово |
Брой селища | 35 |
Сайт | www.popovo.bg |
Управление | |
Кмет | Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991) |
Общ. съвет | 29 съветници
|
Община Попово е разположена в Североизточна България и е съставна част на област Търговище.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в северозападна част на област Търговище. С площта си от 832,899 km2 е 2-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – Община Опака и Община Цар Калоян, Област Разград;
- на североизток – Община Разград, Област Разград;
- на югоизток – Община Търговище;
- на юг – Община Антоново;
- на югозапад – Община Стражица, Област Велико Търново;
- на запад – Община Бяла и Община Две могили, Област Русе.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е хълмисто-равнинен и платовиден. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.
В югозападните части на община Попово се простират Поповските височини. В тях, на 1,5 km северно от село Ковачевец се намира най-високата им точка врът връх Калакоч 485,3 m, която се явявя и най-високата точка на община Попово. а в североизточните ѝ части – югозападните разклонения на Разградските височини. В тях максималната височина на територията на общината се намира на 2,7 km югоизточно от село Тръстика – връх Канарата 479,3 m.
Районът разположен южно от Разградските височини и източно от най-горното течение на река Черни Лом се заема от западните части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. На територията на община Попово маскималната му височина достига до 469,5 m, разположена на 0,5 km югозападно от село Долна Кабда.
Западно от село Манастирица, на границата с община Стражица, в коритото на Голяма река се намира най-ниската точка на община Попово – 114 m н.в.
От общата територия на общината от 832,9 km2о 60,1% са обработваеми земи, а 22,6% е горският фонд.
Води
Основна водна артерия на общината е река Черни Лом (лява съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на Лилякското плато, на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. Навлиза в общината източно от село Долна Кабда, минава покрай селата Марчино и Априлово и се насочва на север. Заобикаля от изток селата Светлен и Кардам, завива на северозапад и североизточно от село Гагово навлиза в община Опака. Неин основен приток е река Поповски Лом (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от връх Калакоч. До село Ковачевец тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град Попово и се влива отляво в река Черни Лом, на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село Кардам.
В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата Ломци, Садина и Захари Стояново в широка долина протича част от горното и част от средното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).
На югозапад, по границата с общините Антоново и Стражица в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина протича част от средното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, от басейна на Янтра).
На територията на общината са изградени множество микроязовири (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 дка, чиито води се използват за напояване и рибовъдство.
Климат, почви, растителност
Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10,2°С, а годишното количество на валежите е около 600 mm. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо.
Почвените типове са черноземи, кафяви горски и алувиално-ливадни с техните разновидности, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.
Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за земеделие. Това са основно широколистни гори, разположени в леснодостъпни райони и даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, някои от които имат стопанско значение за населението.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 28 775 | 100,00 |
Българи | 18 531 | 64,40 |
Турци | 4 566 | 15,83 |
Цигани | 959 | 3,33 |
Други | 155 | 0,54 |
Не се самоопределят | 631 | 2,19 |
Не отговорили | 3 943 | 13,70 |
Движение на населението (1934 – 2011)
Община Попово | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 56371 | 57028 | 54229 | 52278 | 49155 | 44899 | 40968 | 36208 | 28775 | ?? | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
Общината има 35 населени места с общо население от 28 775 жители (към 01.02.2011).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Априлово | 397 | 19,732 | Араплар | Ковачевец | 671 | 35,847 | Ковачовец |
Баба Тонка | 91 | 13,362 | Кара Велер | Козица | 324 | 8,483 | Кечилер |
Берковски | 82 | 9,971 | Шерметлер | Конак | 75 | 23,465 | |
Бракница | 44 | 16,062 | Ломци | 691 | 33,948 | Спахлар | |
Водица | 667 | 43,429 | Манастирица | 33 | 6,920 | Мансър | |
Гагово | 605 | 19,062 | Марчино | 93 | 14,025 | Кючук | |
Глогинка | 440 | 23,775 | Къзъллар | Медовина | 717 | 29,816 | Балджи омур |
Горица | 126 | 17,783 | Тюлбеллер | Осиково | 140 | 24,504 | |
Долец | 44 | 10,872 | Дере | Паламарца | 531 | 46,009 | |
Долна Кабда | 205 | 12,732 | Помощица | 76 | 16,379 | Ярдъм | |
Дриново | 459 | 25,052 | Бахшишлар | Попово | 15648 | 42,214 | |
Еленово | 269 | 20,510 | Фюлбеллер | Посабина | 224 | 28,780 | |
Заветно | 88 | 9,835 | Сърнасъф | Садина | 994 | 61,811 | |
Зараево | 921 | 34,497 | Кара Хасан | Светлен | 933 | 31,051 | Аязлар |
Захари Стояново | 266 | 15,918 | Омур бей | Славяново | 774 | 26,862 | Караач, Борисово |
Звезда | 148 | 13,158 | Мехмеди | Тръстика | 280 | 21,559 | Сазлъ |
Иванча | 24 | 8,404 | Курт алан | Цар Асен | 163 | 31,456 | Халваджи ендже кьой |
Кардам | 1532 | 35,616 | Хайдар | ОБЩО | 28775 | 832,899 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
- през 1884 г. – заличено е с. Коджа бунар без административен акт поради изселване;
- Височайши доклад № 8603/обн. 19.11.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Зараево;
- Указ № 426/обн. 10.06.1883 г. – признава с. Попово за гр. Попово;
- Указ № 145/обн. 06.09.1886 г. – преименува с. Курт алан на с. Иванча;
- Указ № 156/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Караач на с. Борисово;
- Указ № 283/обн. 10.10.1896 г. – преименува с. Халваджи ендже кьой на с. Цар Асен;
- МЗ № 497/обн. 31.12.1897 г. – преименува с. Бахшишлар на с. Дриново;
- МЗ № 86/обн. 09.04.1898 г. – преименува с. Тюлбеллер на с. Горица;
- – преименува с. Мансър (Мънсър) на с. Манастирица;
- Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Мехмеди на с. Звезда;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Араплар (Араблар) на с. Априлово;
- – преименува с. Кара Велер (Каравелер) на с. Баба Тонка;
- – преименува с. Шерметлер на с. Берковски;
- – преименува с. Къзъллар на с. Глогинка;
- – преименува с. Дере на с. Долец;
- – преименува с. Фюлбеллер на с. Еленово;
- – преименува с. Сърнасъф на с. Заветно;
- – преименува с. Омур бей на с. Захари Стояново;
- – преименува с. Хайдар на с. Кардам;
- – преименува с. Спахлар на с. Ломци;
- – преименува с. Кючук на с. Марчино;
- – преименува с. Балджи омур на с. Медовина;
- – преименува с. Ярдъм на с. Помощица;
- – преименува с. Аязлар на с. Светлен;
- – преименува с. Сеид на с. Сеячи;
- – преименува с. Сазлъ на с. Тръстика;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кечилер на с. Козица;
- през 1946 г. – осъвременено е името на с. Ковачовец на с. Ковачевец без административен акт;
- МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Славяново;
- Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Султан на с. Невски;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Невски и Сеячи и ги присъединява като квартали на гр. Попово;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Водица и присъединява селата Водица, Ковачевец, Осиково и Цар Асен и техните землища към община Попово;
- – закрива община Садина и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Попово.
Транспорт
През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 34,1 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България
През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,9 km:
- участък от 32,3 km от Републикански път II-51 (от km 32,0 до km 64,3;
- последният участък от 10,1 km от Републикански път III-202 (от km 55,0 до km 65,1);
- участък от 39,4 km от Републикански път III-204 (от km 19,8 до km 59,2);
- последният участък от 18,7 km от Републикански път III-409 (от km 17,5 до km 36,2);
- целият участък от 1,6 km от Републикански път III-513;
- последният участък от 26,6 km от Републикански път III-2002 (от km 12,4 до km 39,0);
- последният участък от 7,2 km от Републикански път III-4009 (от km 19,4 до km 26,6).
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|