Битка при Нова Загора: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{Военен конфликт |
{{Военен конфликт |
||
|име= Битка при Нова Загора |
|име= Битка при Нова Загора |
||
Ред 27: | Ред 26: | ||
По преценка на руското командване завземането на град Нова Загора придобива значение за развоя на военните действия в Южна България през лятото на 1877 г. Пресича се пътят на Централната османска армия с командир [[Сюлейман паша]] за съединяване с [[Източнодунавска армия|Източнодунавската османска армия]] през проходите в Източна Стара планина; заема се флангова позиция спрямо евентуално османско настъпление срещу [[Шипченски проход|Шипченския проход]]; разгромява се втората по численост противникова групировка в Южна България – Новозагорския османски гарнизон. |
По преценка на руското командване завземането на град Нова Загора придобива значение за развоя на военните действия в Южна България през лятото на 1877 г. Пресича се пътят на Централната османска армия с командир [[Сюлейман паша]] за съединяване с [[Източнодунавска армия|Източнодунавската османска армия]] през проходите в Източна Стара планина; заема се флангова позиция спрямо евентуално османско настъпление срещу [[Шипченски проход|Шипченския проход]]; разгромява се втората по численост противникова групировка в Южна България – Новозагорския османски гарнизон. |
||
В надвечерието на битката османските сили в Нова Загора с командир Реуф паша са 15 табора, 1 ескадрон, 4 батареи и 400 конни черкези. На 17/29 юли Реуф паша изпълнява заповедта на Сюлейман паша и с основните си сили напуска града, за да се съедини с Централната османска армия и да участва в битката при Стара Загора. В Нова Загора остават 3 табора и черкезка конница. |
В надвечерието на битката османските сили в Нова Загора с командир Реуф паша са 15 табора, 1 ескадрон, 4 батареи и 400 конни черкези. На 17/29 юли Реуф паша изпълнява заповедта на Сюлейман паша и с основните си сили напуска града, за да се съедини с Централната османска армия и да участва в битката при Стара Загора. В Нова Загора остават 3 табора и черкезка конница.<ref>Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878 г. Енциклопедичен справочник. ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 53.</ref> |
||
== Битката на 18/30 юли == |
== Битката на 18/30 юли == |
||
На 17/29 юли части на Предния отряд с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]] настъпват към града, разделени на 3 колони. Дясната колона с командир херцог [[Николай Лайхтенбергски]] от 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия води бой при село [[Подслон (Област Стара Загора)|Карабунар]] с колоната на Реуф паша и след свечеряването нощува в село [[Дълбоки]]. На следващия ден, 18/30 юли, кавалерията отново влиза в бой, а пехотата е върната в Стара Загора. |
На 17/29 юли части на Предния отряд с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]] настъпват към града, разделени на 3 колони. Дясната колона с командир херцог [[Николай Лайхтенбергски]] от 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия води бой при село [[Подслон (Област Стара Загора)|Карабунар]] с колоната на Реуф паша и след свечеряването нощува в село [[Дълбоки]]. На следващия ден, 18/30 юли, кавалерията отново влиза в бой, а пехотата е върната в Стара Загора.<ref>Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878 г. Енциклопедичен справочник. ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 54.</ref> |
||
Средната колона с командир генерал-майор [[Адам Цвецински]], с която се движи и генерал-лейтенант Йосиф Гурко, настъпва към село [[Паничери|Долно Чанакчии]]. |
Средната колона с командир генерал-майор [[Адам Цвецински]], с която се движи и генерал-лейтенант Йосиф Гурко, настъпва към село [[Паничери|Долно Чанакчии]]. |
||
Ред 36: | Ред 35: | ||
Лявата колона с командир генерал-майор Игнатий Борейша настъпва към село [[Баня (Област Сливен)|Баня]] и около 9 ч. на 18/30 юли достига до село [[Кортен]]. Развръща се в боен ред и атакува Нова Загора. |
Лявата колона с командир генерал-майор Игнатий Борейша настъпва към село [[Баня (Област Сливен)|Баня]] и около 9 ч. на 18/30 юли достига до село [[Кортен]]. Развръща се в боен ред и атакува Нова Загора. |
||
Противниковите сили подпалват града, отбраняват жп гарата и южната покрайнина. По време на боя пристига средната колона и в 11:35 часа генерал-лейтенант Йосиф Гурко заповядва обща атака. Руските части пробиват противниковите укрепления. Казашките части с флангови удар превръщат османското отстъпление в бягство и руските сили заемат града. Преследването на противника продължава повече от 4 км. |
Противниковите сили подпалват града, отбраняват жп гарата и южната покрайнина. По време на боя пристига средната колона и в 11:35 часа генерал-лейтенант Йосиф Гурко заповядва обща атака. Руските части пробиват противниковите укрепления. Казашките части с флангови удар превръщат османското отстъпление в бягство и руските сили заемат града. Преследването на противника продължава повече от 4 км.<ref>Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 115.</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878 г. Енциклопедичен справочник. ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 53 – 54. |
|||
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Нова Загора]] |
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Нова Загора]] |
||
[[Категория:Българско опълчение|Нова Загора]] |
[[Категория:Българско опълчение|Нова Загора]] |
Версия от 17:07, 24 януари 2020
Битка при Нова Загора | |||
Руско-турска война (1877 – 1878) | |||
Карта битка при Нова Загора | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 18/30 юли 1877 | ||
Място | Нова Загора | ||
Резултат | победа за Русия | ||
Територия | Балкански полуостров | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
|
Битката при Нова Загора е между Предния руски отряд и Новозагорския османски гарнизон по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Част е от руските усилия да не се допусне преминаването на Централната османска армия през проходите в Източна Стара Планина и съединяването ѝ с османските сили в четириъгълника. Води се едновременно с битката при Стара Загора и при Джуранли.
Оперативна обстановка
По преценка на руското командване завземането на град Нова Загора придобива значение за развоя на военните действия в Южна България през лятото на 1877 г. Пресича се пътят на Централната османска армия с командир Сюлейман паша за съединяване с Източнодунавската османска армия през проходите в Източна Стара планина; заема се флангова позиция спрямо евентуално османско настъпление срещу Шипченския проход; разгромява се втората по численост противникова групировка в Южна България – Новозагорския османски гарнизон.
В надвечерието на битката османските сили в Нова Загора с командир Реуф паша са 15 табора, 1 ескадрон, 4 батареи и 400 конни черкези. На 17/29 юли Реуф паша изпълнява заповедта на Сюлейман паша и с основните си сили напуска града, за да се съедини с Централната османска армия и да участва в битката при Стара Загора. В Нова Загора остават 3 табора и черкезка конница.[1]
Битката на 18/30 юли
На 17/29 юли части на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко настъпват към града, разделени на 3 колони. Дясната колона с командир херцог Николай Лайхтенбергски от 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия води бой при село Карабунар с колоната на Реуф паша и след свечеряването нощува в село Дълбоки. На следващия ден, 18/30 юли, кавалерията отново влиза в бой, а пехотата е върната в Стара Загора.[2]
Средната колона с командир генерал-майор Адам Цвецински, с която се движи и генерал-лейтенант Йосиф Гурко, настъпва към село Долно Чанакчии.
Лявата колона с командир генерал-майор Игнатий Борейша настъпва към село Баня и около 9 ч. на 18/30 юли достига до село Кортен. Развръща се в боен ред и атакува Нова Загора.
Противниковите сили подпалват града, отбраняват жп гарата и южната покрайнина. По време на боя пристига средната колона и в 11:35 часа генерал-лейтенант Йосиф Гурко заповядва обща атака. Руските части пробиват противниковите укрепления. Казашките части с флангови удар превръщат османското отстъпление в бягство и руските сили заемат града. Преследването на противника продължава повече от 4 км.[3]
Източници
- ↑ Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878 г. Енциклопедичен справочник. ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 53.
- ↑ Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878 г. Енциклопедичен справочник. ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 54.
- ↑ Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 115.