Балкан (авиокомпания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Балкан.

Авиокомпания Балкан
Yakovlev Yak-40, Balkan - Bulgarian Airlines AN0196771.jpg
IATA
LZ
ICAO
LAZ
Позивна
BALKAN
Информация
Националност Флаг на България България
(Народна република България)
Собственик държавна
Основана 1968 г.
Закрита Ноември 2002 г.
Седалище София, България
Авиокомпания Балкан в Общомедия
Ил-14 на летище Виена

„Балкан“ е българска авиокомпания, съществувала от 1968 до 2002 г.

Предистория[редактиране | edit source]

Ил-18, 1974 г.
Ту-134, 1974 г.
Ту-154Б, 1980 г.
Ту-154Б, 1986 г.
Як-40 от флота на БГА "Балкан", 1996 г., в "Хемус ер" (1990-те)
Ту-154М, 1996 г.
Ту-154М, 1997 г.
Ан-12, 1998 г.
Боинг 767-200
Еърбъс A320
Боинг 737-500

Дирекция „Въздушни съобщения“[редактиране | edit source]

На 27 декември 1946 година с Постановление №8 на Министерския съвет на Народна република България се създава Дирекция Въздушни съобщения. С постановление от 11 март 1947 за нуждите на гражданската авиация се предават самолети от ВВС на България - три военно-транспортни тримоторни самолета Юнкерс Ju 52/3m, (преоборудвани в граждански в Държавна самолетна фабрика), два бомбардировача Не-111 "Ястреб" (преоборудвани в граждански), четиринадесет FW-56 "Гълъб", два двумоторни учебно-тренировъчи Фоке-Вулф 58 и тринадесет едномоторни самолети Физлер-Щорх (Fieseler Fi 156) "Дрозд". Закупените нови военно-транспортни самолети Ли-2п също са предадени за ползване от гражданската авиация. През първата половина на 1948 г. са доставени и три нови самолета ААС-1 (френско лицензно производство на Ju-52).[1] За първи главен директор е назначен пилотът полковник Борис Ганев, със заместници инж. Душко Кондов и Драган Шишков.

Първата редовна въздушна линия София-Бургас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 година. Полетът е осъществен с Ju-52 LZ-UNL с летателен екипаж на Дирекция "Въздушни съобщения" - пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По същото направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2п LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев,Методи Накови Георги Сергиев. С двата самолета Ли-2п на 13 февруари 1948 година е открита първата редовна международна линия София-Белград-Будапеща-Прага.[2]

В края на годината са закупени три самолета По-2 за нуждите на санитарната и селскостопанската авиация.

Със създаването на ТАБСО транспортната дейност се дублира, което води до постепенно до замиране функциите на ДВС. През 1949 г. три юнкерса са консервирани и подготвени за дългосрочно съхранение, а останалите самолети са предадени на 16 транспортен полк на ВВС.

Авиокомпания ТАБСО[редактиране | edit source]

В съответствие с подписаната спогодба на 3 ноември 1948 година в Москва се създава смесено българско-съветско дружество за граждански авиотранспорт под името „ТАБСО“ (Транспортно-авиационно българо-съветско общество). Авиокомпанията "Български въздушни линии ТАБСО" започва работа на 1 август 1949 година и продължава дейността си пет години. Съветската страна трябва да осигурява самолети, резервни части, оборудване и наземна техника, а българската страна да обезпечи летища, сгради, персонал и т.н. Основните самолети на ТАБСО са 8 бр., доставени на 9 май 1949 г. от съветската страна като контингент на ТАБСО[3].

БГА Балкан[редактиране | edit source]

Развитие[редактиране | edit source]

Народна република България изкупува дела на Съветския съюз в ТАБСО и активите на смесеното дружество стават изключителна собственост на българската държава. Новата компания запазва името ТАБСО и познатото лого до 1968 г., когато дружеството е преименувано на "Българска гражданска авиация Балкан" (БГА Балкан). В популярния фирмен знак (стилизирана звезда с крила) наименованието ТАБСО се заменя с "Балкан". Компанията разполага с пътническите Ли-2, постепенно подменяни от 1956 г. до началото на 1960-те години с новите съветски пътнически самолети Ил-14.

Дружеството има статут на национален превозвач и е държавна собственост до 1999, когато е продадено в опит да бъде предотвратен неговият фалит. Приватизацията е осъществена от израелската фирма "Зееви Груп" (Zeevi Group) за 200 000 долара, в това число всякакви активи, резервни части, сгради. Вместо да вложат капитали, съгласно договора за погасяване на задълженията и стабилизиране на фирмата, Зееви Груп разпродават недвижимото имущество и водят "Балкан" към фалит. След закриването на „Балкан“ поради несъстоятелност през ноември 2002 правителството създава нова държавна авиокомпания месец по-късно, наречена България Ер.

В най-силните си години 1967-1985 г. „БГА Балкан“ е добре развита структура, поддържаща десетки международни и вътрешни въздушни линии. В този период се използват самолети с въздушен винт Ли-2, Ил-14, Ил-18, Ан-24, Ан-12, Ан-14, както и самолети с реактивни двигатели Ту-134, Ту-154, Як-40. Най-дългата редовна линия на "Балкан" е София - Триполи - Лагос - Хараре. По гъстота на вътрешните въздушни линии спрямо територията на страната България е сред първите в Европа. Редовно се поддържат линиите от София до Варна, Бургас, Силистра, Русе, Търговище, Горна Оряховица и Видин. През различни периоди има полети до Пловдив, Стара Загора и Кърджаливертолет Ми-8).

Сред основните външни линии са до Москва, Берлин, Прага, Варшава, Париж, Лондон, Будапеща, Атина, Ларнака, Брюксел, Копенхаген, Цюрих, Мюнхен. Редовни полети до САЩ се осъществяват за кратък период след 1989 г., когато са наети самолети Боинг 767.

БГА Балкан е първенец в много отношения сред авиокомпаниите от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) - икономически съюз на социалистическите страни от Източна Европа.

  • В началото на 1970-те години под ръководството на БГА Балкан с генерален директор Щерю Щерев, главен пилот Иван Ждраков и главен щурман Йордан Колев, се разработва програма за обучение на граждански пилоти по стандартите на ИКАО (ICAO). Това допринася за радикално подобряване на безопасността на полетите.
  • В средата на 1970-те години се извършват първите чартърни полети през Атлантика с Ту-154. До този момент такова постижение не е отбелязано дори от Аерофлот.
  • През 1984 г. първа в СИВ БГА Балкан започва изпълнение на полети с Ту-154 в екипаж от трима - командир, втори пилот и борден инженер. Други "братски" авиокомпании продължават да работят с 4-членни, а някои дори с 5-членни полетни екипажи на този тип самолет.
  • В средата на 1980-те години екип от инженери на БГА Балкан, заедно с учени от МЕИ-София, за пръв път успешно поставят и свързват западно оборудване (INS Omega - система за далечна навигация) с бордовата автоматизирана система за управление на Ту-154 (АБСУ). Това позволява на БГА Балкан да изпълнява далечни и презокеански полети в тричленен екипаж, без щурман (навигатор).

Въздушен флот[редактиране | edit source]

В състава на флота на БГА до 1990 г. се числят както машините, обслужващи обикновени пътници, така и специалните машини на Авиоотряд 28 /правителственото авиационно звено/, санитарната, товарната и селскостопанската авиация. В следващата таблица не е включен броят на машините на селскостопанската авиация, съставена от Ан-2 /281 броя/ и Ка-26, както и цивилните Ми-8 /17 броя/, Ми-17 /1 брой/, Ми-2, а също и учебните L-410.

Флот на БГА Балкан
Самолет Брой машини Брой пътници
Ан-14  ? 7-9
Ан-24 20 44
Ил-18 22 120
Ту-134А/Б 20 68-96
Ту-154А/Б/М 28 176-180
Як-40 18? 27-36
Ан-12 8 товарен
А320 4 180
Боинг 737-500 3 146
Боинг 767-200 2 255-290
ОБЩО: 125+

Катастрофи[редактиране | edit source]

Историята на Балкан е белязана с катастрофи със значителни човешки жертви и материални щети. Според специалисти и летци от авиокомпанията в значителна степен те се дължат на висшия ръководен състав, назначаван единствено заради партийната си принадлежност към БКП. В резултат на ниската квалификация на ръководния персонал, ниското ниво на организация, контрол и вземането на решения, несъвместими със сигурността и безопасността на полетите, се застрашава живота и здравето на полетния персонал и пътниците. Всичко това предопределя и ниската ефективност при експлоатацията на самолетния парк. [4]

В цитираните по-долу данни са включени всички катастрофи със смъртни случаи в българската гражданска авиация до 1988 г., в това число и при полети на дъщерната компания "БулЕр", както и на ТАБСО и санитарната и товарна авиация.

Общият брой на жертвите за периода 1952-1989 г. е 547 души[5]:

  • На 22 ноември 1952 г. самолет Ли-2, летящ по линията София - Горна Оряховица - Варна, катастрофира при вр. Вежен. Загиват 30 души.
  • На 24 ноември 1966 г. самолет Ил-18 се разбива край Братислава при полет София - Прага. Загиват 82 д.
  • На 3 септември 1968 г. самолет Ил-18 се разбива край Карнобат на път от Дрезден за Бургас. Загиват 47 д.
  • На 18 януари 1971 г. Ил-18, летящ от Париж/Бурже за София, катастрофира на летището в Цюрих, загиват 46 д.[6]
  • На 17 септември 1971 г. Ан-14 катастрофира край вр. Свети Дух в Рила, загиват 8 д.
  • На 21 декември 1971 г. самолет Ил-18 се разбива при излитане на летище София в чартърен полет за Алжир. Загиват 30 д.
  • На 4 ноември 1972 г. катастрофира Ил-14 при полет Бургас-София, в района на Црънча край Пловдив. Загиват 35 д.
  • На 3 март 1973 г. край Москва/Шереметиево катастрофира Ил-18, загиват 39 д.
  • На 22 ноември 1975 г. до летище София катастрофира Ан-24, загиват 3 д.
  • На 2 декември 1977 г. чартърен полет на Ту-154 от Джеда за Триполи завършва с катастрофа край Тобрук, загиват 57 д.
  • На 16 март 1978 г. в района на с. Тлачене край Враца се разбива Ту-134, летящ по линията София - Варшава, загиват 73 д.
  • На 27 март 1978 г. край Дамаск катастрофира товарен полет на Ту-154, загиват 4 д.
  • На 22 юли 1978 г. край Бели Искър катастрофира санитарен Ан-14, загиват 4 д.
  • На 10 януари 1984 г. самолет Ту-134, летящ по линията Берлин Шьонефелд - София, се разбива край с. Кривина, на 4 километра от летището в София. Загиват 50 души, от които 45 пътници и 5 екипаж, част от които вследствие от действията на пожарникарите. Пилотът отказва да кацне поради лоши метеорологични условия, но проверяващият го инспектор от Държавната въздухоплавателна инспекция му нарежда да го направи. Впоследствие са уволнени 850 души в рамките на 1 работен ден[7].
  • На 2 август 1988 г. самолет Як-40 катастрофира при излитане от София за Варна, загиват 29 д.

Източници[редактиране | edit source]

  1. При шанс едно на сто, сп. Криле, бр. 4, 1986, София
  2. Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. Аеро, бр.10, 2011, с.49
  3. Крила на дружбата, сп. Млад конструктор 9/87 г.
  4. Георгиева, Роза, Възторжена безпътица, Записки на една жена летец, Издателство "Слово", Велико Търново, 1991
  5. Цаков, Цветан, "Катастрофите на "Балкан" – мъртвите и виновните", Meridian Pres-EM, 1994 г.
  6. "90 души гинат в три самолетни катастрофи през 1971 г., в. "Торнадо", 22 декември-4 януари 2011, с. 47
  7. На 10 януари 1984 г., самолет на "Балкан" се разбива край София. // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 9 януари 2009. Посетен на 19 септември 2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]