Балкан (авиокомпания)
Вижте пояснителната страница за други значения на Балкан.
| Основана | 1968 г. |
|---|---|
| Закрита | Ноември 2002 г. |
| Седалище | София, България |
| Собственик | Народна република България |
Балкан (IATA код: LZ; ICAO код: LAZ) е българска авиокомпания, съществувала от 1968 до 2002 г.
Съдържание |
[редактиране] Начало на българската гражданската авиация
[редактиране] Дирекция Въздушни съобщения
Основна статия: На 27 декември 1946 година с Постановление №8 на Министерския съвет на Народна република България се създава Дирекция Въздушни съобщения. С постановление от 11 март 1947 за нуждите на гражданската авиация се предават самолети от ВВС на България - три военно-транспортни тримоторни самолета Юнкерс Ju 52/3m, (преоборудвани в граждански в Държавна самолетна фабрика), два Не-111 "Ястреб", четиринадесет FW-56 "Гълъб", два двумоторни учебно-тренировъчи Фоке-Вулф 58 и тринадесет едномоторни самолети Физлер-Щорх (Fieseler Fi 156) "Дрозд". Закупените нови военно-транспортни самолети Ли-2п също са предадени за ползване от гражданската авиация. През първата половина на 1948 г. са доставени и три нови самолета ААС-1 (френско лицензно производство на Ju-52).[1] За първи главен директор е назначен пилотът полковник Борис Ганев, със заместници инж. Душко Кондов и Драган Шишков.
Първата редовна въздушна линия София-Бургас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 година. Полетът е осъществен с Ju-52 LZUNL r летателен екипаж на Дирекция "Въздушни съобщения" - пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По същото направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2п LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев,Методи Накови Георги Сергиев. С двата самолета Ли-2п на 13 февруари 1948 година е открита първата редовна международна линия София-Белград-Будапеща-Прага.[2]
В края на годината са закупени три самолета По-2 за нуждите на санитарната и селскостопанската авиация.
Със създаването на ТАБСО транспортната дейност се дублира, което води до постепенно до замиране функциите на ДВС. През 1949 г. три юнкерса са консервирани и подготвени за дългосрочно съхранение, а останалите самолети са предадени на 16 транспортен полк на ВВС.
[редактиране] ТАБСО
В съответствие с подписаната спогодба на 3 ноември 1948 година в Москва, се създава смесено българо-съветско дружество за граждански авиотранспорт под името „ТАБСО“ (Транспортно-авиационно българо-съветско общество). Авиокомпанията "Български въздушни линии ТАБСО" започва работа на 1 август 1949 година и продължава дейността си пет години. Съветската страна трябва да осигурява самолети, резервни части, оборудване и наземна техника, а българската страна да обезпечи летища, сгради, персонал и т. н. Основните самолети на ТАБСО са 8 бр., доставени на 9 май 1949 г. от съветската страна като контингент на ТАБСО. [3]
[редактиране] БГА Балкан
Народна република България изкупува дела на СССР и активите на смесеното дружество стават изключителна собственост на българската държава. Новата компания запазва името ТАБСО и логото на авиокомпанията до 1968 г., когато е преименувана на "Българска гражданска авиация Балкан" (БГА Балкан). В популярния фирмен знак (стилизирана звезда с крила), наименованието ТАБСО се заменя с "Балкан". Компанията разполага с пътническите Ли-2, постепенно подменяни от 1956 г. до началото на 60-те с новите съветски пътнически самолети Ил-14.
Дружеството има статут на национален превозвач и е държавна собственост до 1999, когато е приватизирано в опит да бъде предотвратен неговият фалит. Приватизацията е осъществена от израелската фирма "Зееви Груп" (Zeevi Group) за 200 000 долара, в това число всякакви активи, резервни части, сгради. Вместо да вложат капитали, съгласно договора за погасяване на задълженията и стабилизиране на фирмата, Зееви Груп разпродават недвижимото имущество и водят "Балкан" към фалит. След закриването на „Балкан“ поради несъстоятелност през ноември 2002 правителството създава нова държавна авиокомпания месец по-късно, наречена България Ер.
В най-силните си години 1967-1985 г. „БГА Балкан“ е добре развита структура, поддържаща десетки международни и вътрешни въздушни линии. В този период се използват самолети с въздушен винт Ли-2, Ил-14, Ил-18, Ан-24, Ан-12, Ан-14, както и самолети с реактивни двигатели Ту-134, Ту-154, Як-40. Най-дългата редовна линия на "Балкан" е София - Триполи - Лагос - Хараре. По гъстота на вътрешните въздушни линии спрямо територията на страната, България е сред първите в Европа. Редовно се поддържат линиите от София до Варна, Бургас, Силистра, Русе, Търговище, Горна Оряховица и Видин. През различни периоди има полети до Пловдив, Стара Загора и Кърджали (с вертолет Ми-8).
Сред основните външни линии са до Москва, Берлин, Прага, Варшава, Париж, Лондон, Будапеща, Атина, Ларнака, Брюксел, Копенхаген, Цюрих, Мюнхен. Редовни полети до САЩ се осъществяват за кратък период след 1989 г., когато са взети на лизинг първите самолети Боинг 767.
[редактиране] Катастрофи
Историята на Балкан е белязана с катастрофи със значителни човешки жертви и материални щети. Според специалисти и летци от авиокомпанията в значителна степен те се дължат на висшия ръководен състав, назначаван единствено заради партийната си принадлежност към БКП. В резултат на ниската квалификация на ръководния персонал, ниското ниво на организация, контрол и вземането на решения, несъвместими със сигурността и безопасността на полетите, се застрашава живота и здравето на полетния персонал и пътниците. Всичко това предопределя и ниската ефективност при експлоатацията на самолетния парк. [4]
В цитираните по-долу данни са включени всички катастрофи със смъртен случай в българската гражданска авиация до 1988 г., в това число и при полети на дъщерната компания "БулЕр", както и на ТАБСО и санитарната и товарна авиация.
Общият брой на жертвите за периода 1952-1989 г. е 547[5]:
- На 22 ноември 1952 г. самолет Ли-2, летящ по линията София-Горна Оряховица-Варна катастрофира при връх Вежен. Загиват 30 човека.
- На 24 ноември 1966 г. самолет Ил-18 се разбива край Братислава при полет София — Прага. Загиват 82.
- На 3 септември 1968 г. самолет Ил-18 се разбива край Карнобат на път от Дрезден за Бургас. Загиналите са 47.
- На 18 януари 1971 г. Ил-18, летящ от Париж/Бурже за София, катастрофира на летището в Цюрих, загиват 46.[6]
- На 17 септември 1971 г. Ан-14 катастрофира край връх Свети Дух в Рила, загиват 8.
- На 21 декември 1971 г. самолет Ил-18 се разбива при излитане на летище София в чартърен полет за Алжир. Загиват 30.
- На 4 ноември 1972 г. катастрофира Ил-14 при полет Бургас-София, в района на Црънча край Пловдив. Загиват 35.
- На 3 март 1973 г. край Москва/Шереметиево катастрофира Ил-18, загиват 39.
- На 22 ноември 1975 г. до летище София катастрофира Ан-24, загиват трима.
- На 2 декември 1977 г. чартърен полет на Ту-154 от Джеда за Триполи завършва с катастрофа край Тобрук, загиват 57.
- На 16 март 1978 г. в района на с. Тлачене край Враца се разбива Ту-134, летящ по линията София — Варшава, загиват 73.
- На 27 март 1978 г. край Дамаск катастрофира товарен полет на Ту-154, загиват четирима.
- На 22 юли 1978 г. край Бели Искър катастрофира санитарен Ан-14, загиват четирима.
- На 10 януари 1984 г. самолет Ту-134, летящ по линията Берлин — София, се разбива край с. Кривина, на 4 километра от летището в София. Загиват 50.
- На 2 август 1988 г. самолет Як-40 катастрофира при излитане от София за Варна, загиват 29.
[редактиране] Флот
В състава на флота на БГА до 1990 г. се числят както машините, обслужващи обикновени пътници, така и специалните машини на Авиоотряд 28 /правителственото авиационно звено/, санитарната, товарната и селскостопанската авиация. В следващата таблица не е включен броят на машините на селскостопанската авиация, съставена от Ан-2 /281 броя/ и Ка-26, както и цивилните Ми-8 /17 броя/, Ми-17 /1 брой/, Ми-2, а също и учебните L-410.
| Самолет | Брой машини | Брой пътници |
|---|---|---|
| Ан-14 | ? | 7-9 |
| Ан-24 | 20 | 44 |
| Ил-18 | 22 | 120 |
| Ту-134А/Б | 20 | 68-96 |
| Ту-154А/Б/М | 28 | 176-180 |
| Як-40 | 18? | 27-36 |
| Ан-12 | 8 | товарен |
| А320 | 4 | 180 |
| Боинг 737-500 | 3 | 146 |
| Боинг 767-200 | 2 | 255-290 |
| ОБЩО: | 125+ |
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ При шанс едно на сто, сп. Криле, бр. 4, 1986, София
- ↑ Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. Аеро, бр.10, 2011, с.49
- ↑ Крила на дружбата, сп. Млад конструктор 9/87 г.
- ↑ Георгиева, Роза, Възторжена безпътица, Записки на една жена летец, Издателство "Слово", Велико Търново, 1991
- ↑ Цаков, Цветан, "Катастрофите на "Балкан" – мъртвите и виновните", Meridian Pres-EM, 1994 г.
- ↑ "90 души гинат в три самолетни катастрофи през 1971 г., в. "Торнадо", 22 декември-4 януари 2011, с. 47
|
|||||||
.svg){kind=small}
