Тайна армия за освобождение на Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тайна армия за освобождение на Армения - ТАОА
Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia - ASALA
Հայաստանի Ազատագրութեան Հայ Գաղտնի Բանակ (ՀԱՀԳԲ)
Знаме на АСАЛАСимвол на АСАЛА
Ръководител Агоп Агопян, висши членове:
Агоп Таракчиян, Монте Мелконян
Основана 1975 Бейрут
Разформирована ? (последна атака в 1997 г.)
Щаб Бейрут, Атина, Степанакерт
Идеология арменски антитурски национализъм,
марксизъм
Сайт Предполагаеми съюзници: ПКК, ООП, марксическия "Народен фронт за освобождение на Палестина", Организацията "Абу Нидал", ИРА, ЕТА, Чeрвените бригади в Италия
Територия претендирана от ASALA.

"Тайна армия за освобождение на Армения - ТАОА" (Арменски: Հայաստանի Ազատագրութեան Հայ Գաղտնի Բանակ (ՀԱՀԳԲ) - Хайастани азатагрут`йан хай гагхди банак) известна като АСАЛА по англоезичната абривиетура на името си (на английски: "Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia" - ASALA) е силна лява въоръжена арменска националистическа терористична организация, най-активна в периода 1975-1988 г., целяща да привлече вниманието върху извършения от турците арменски геноцид над 1 500 000 арменци и възстановяване на свободна Армения, обединявайки съветската и турската й част.

Организацията е отговорна за над 60 атаки срещу турски цели, тя допринеся и за арменския успех във войната в Нагорни Карабах[1][2][3][4][5][6].

Организацията е определяна като съпротивителна партизанска[7][8][9][10] и въоръжена[11], а от САЩ[12] и Турция като терористична. При атаките й срещу турски цели са убити 46 и са ранени 299 души[13].

Оперативният периметър който обхващат атаките й е: Турция, Близкият изток, Европа, Северна Америка, като получава чуствителна подкрепа от арменската диаспора в Европа и Северна Америка.

Други названия с които АСАЛА и свъвзаните с нея групи са известни са: «Група Гурген Яникян», «Организация 3-ти окттомври» (по датата на атентат в Женева), «Организация 9 юни», «Септембер Франс», «Организация Орли», "Отмъстители за арменския геноцид" (ДЖИСАГ) и пр.

Основни противници: Турция и турските специални служби,
Турската ултранационалистка структура Сивите вълци на Чатлъ,
Секретната НАТО-вска организация Гладио.

В България - на 9-ти септември 1982 г. от група на АСАЛА в България е убит Бора Сюелкан - турски вицеконсул в Бургас.

Предпоставки и Цели[редактиране | edit source]

Етническа карта на Западна (Турска) Армения преди Арменския геноцид в 1915 г.
Карта с претенциите на Армения официално представена от арменската делегация на Парижката мирна конференция в 1919 г. [14]
Территория на Армения съгласно Севърския договор в 1920 г. - т.н. "Уйлсонова Армения"
Западна граница на Армения съгласно Севрския договор - на т.н. "Уйлсонова Армения"

В 1915 Турция извършва масови кланета на арменското си население при които загиват според различните данни между няколкостотин хиляди и два милиона арменци. От 1920 до 1922 арменски националисти от партията «Дашнакцутюн» провеждат операция «Немезис» — акция на възмездието като ликвидират турските лидери причастни към арменския геноцид, а също лидероите на Азербайджанската демократическа република, причастни към клането на арменците в Баку в 1918 г. където са изклани между 9000 и 30 000 арменци. Операцията се ръководи от Армен Гаро, Шаан Сатчаклян, Шаан Натали и Григор Мерджанов. Това обаче не успокоява духовете на арменците. В 1973 в Лос Анджелис двама турски дипломати са убити от Гурген Яникян, еднит от оцелелите след геноцида. Той се опитва да превърне съдебния процес в такъв срещу арменския геноцид, но прокурорът Давид Миннер не позволава това. Осъден е да лежи доживот, но е освободен 1 месец преди да умре.

Прокламираната от АСАЛА основна цел е да накара Турция да признае Арменския геноцид, да плати обезщетения и да върне арменските територии известни като „Уилсънова Армения“ дадени на Армения в 1920 г. по силата на Севърския договор наричан в тази си част от арменците "Уилсънов договор" по името на американския президент Удроу Уилсън който я инициира след като САЩ получават мандат да определят арменските граници. Договорът обаче не влиза в сила, точно напротив турското опълчение командвано от Ататюрк разбива не само гръцките и другите интервентски войски, но побеждава и в Турско-арменската война. В ноември 1920 арменските войски са разбити при Ерзурум, Армения капитулира и подписва Александрополския мирен договор с Турция с който се признава Севърският за анулиран и се удовлетворават турските териториални претенции, a в 1921 г. СССР и Турция сключват Московският договор и Договорa от Карс с които на Турция са потвърдени отстъпените историческите арменски области дотогава част от Руската империя - Карс, Ъгдър и Ардахан.

Вооръжените акции са мотивирани отново с необходимостта да принудят Турция да признае геноцида над арменския народ в 1915 г. В числото на прокламираните цели и средства са[15]:

  • Използоване на революционо насилие за прекратяване «експлоатацията, репресите и террора на турския колониализъм», а също «империализма» на НАТО и Ционизма.
  • атаки на турски представителства и институти по целия свят, а също срещу тези страни, които поддържат турската политика.
  • утвърждаване на «научния социализъм» като политическа доктрина за възобновяване на арменската държава
  • превращание на Армения в база за революционна борба против Турция

Гербът на АСАЛА е картата Армения по Севрския договор в центъра с ръка издигаща автомат Калашников. Девиз на организацията е — «Въоръжената борба и правилната политическа линия са пътят пред Армении» и «Да живее революционната солидарност на угнетените народи».

От 1980 до 1997 г. излиза официалният орган АСАЛА — многоезичното илюстрирано списание «Айастан» («Армения»). Филиали на поддържащото дейността на АСАЛА "Армeнското народно движение" (АНД) със седалище в Атина печатат периодичните издания «Кайдзер», «Ай Пайкар», «Азат Ай», «Нор Серунд» и др.

Дейност[редактиране | edit source]

Тайната армия за освобождение на Армения е основана под името "Група на затворника Гурген Яникян" от ливанските арменци Агоп Агопян (роден в Мосул, Ирак като Арутюн Такошян или Харутин Хагусян), Агоп Таракчиян, журналиста Джеймс Карнусян и писателя Кеворк Аджемян през 1975 в Бейрут, Ливан, по време на Ливанската гражданска война подпомогнати от арменски емигранти и интелектуалци, както и от съпричастни палестинци. Приоритетите на действията й посочени от лидера й Агопян степенувани по значимост са: първо ликвидиране на турски дипломати и атаки срещу турски цели и второ освобождението на Армения "окупирана от Червената армия и вкарана в СССР", но дествия по втората цел няма, АСАЛА се съсредоточава изцяло в атентати срещу турци. Върхът на структурата е "Главно командване на народа на Армения" (VAN).

Първоначално организация предприема нападения по турски дипломати, за да привлече внимание към арменския проблем. В последдствие ASALA извършва операций и против представители на западни страни: нападения на офиси на авиакомпании, нападения на официални представители на страните държащи командоси на ASALA в затвора. Отчасти основната цел е постигната: числото на публикации за Арменския геноцид в медиите, следствие атаките многократно нараства.

На 3 октомври 1980 г. след преждевременнен взрив на бомба в женевски хотел, за пръв път са арестувани членове на АСАЛА — Алекx Енигомшян и Сyзи Махсереджян. В 1981 умира от рак Акоп Тарагчян отговорен за десетки взривове в Турция в периода 1975-1980 г.

По-големите от над 84-те атаки на АСАЛА и свързани с нея групи са: "Операцията Ван" - 15 часово звземане на турското консулство в Париж на 24.09.1981 където са взети 56 заложници, поставени са искатия за освобождаване на 12 политически затворници държани в Турция - 2 арменски свещеника, 5 кюрди и 5 турци, кризата е предавана по телевизията и печели най-висок рейтинг във Франция, в подкрепа на атаката се обявяват видни французи най-вече от арменски произход - големият кинорежисьор Анри Вернули, героинята от съпротивата Милении Манукян, певицата Лиз Сараян и др., следващата голяма операция е атаката на международното летище на Анкара «Есенбога» на 7.08.1982 първият случай когато АСАЛА атакува не дипломати, а цивилни - двама въоръжени нейни членове откриват огън в чакалнята, убиват 9 пътника и раняват и 82, 20 са взети заложници, единият атентатор - Левон Екмекджан е заловен жив и добре е използван от турските служби преди да бъде екзекутиран, следваща много голяма акция е взрива на касата на турските аеролинии в парижкото летище "Орли" при който загиват 8 цивилни, 6 от които дори не са турци - 4 французи, швед и авериканец 60 човека са ранени, взривът всъщност е бил планиран да избухне на борда на самолета, според изтръгнатите признание от 20 годишния сирийски арменец Варужан Карапетян, На 15 юли 1983 г., серия от 4 взрива в Техеран (март, 1984) и др. Покушенията срещу турски задгранични служители в дипломатически мисии, банки, турските аеролинии, туоператори и т.н. при които над 40 турски дипломати са екзекутирани, включително на 9-ти септември 1982 г. в България е убит Бора Сюелкан - турски вицеконсул в Бургас. Последен е взрива на 22юни 1997 г. на който за пореден път е подложено турското посолство в Брюксел[16]

Турските власти и турските секретни служби (МИТ) първоначално приписат атентатите извършвани от организацията на секретните служби на Гърция (каквито са и първите подозрения и за атентата им в Бургас) и на Кипър, на палестинци, ливанци, Сирия дори СССР чрез КГБ. Впоследствие, когато вече е известно кой е отговорен за тях, Турция продължава да настоява, че посочените подпомагат АСАЛА и да ги обвинява за това.

През време на дейността (без тази в Карабах) от няколкостотинте активисти загиват над 30 члена на АСАЛА, а други няколко десетки са арестувани, от тях пръв е пуснат на свобода Алек Енигомшян, а послден — Варужан Карапетян (в 2001 г.).

В резултат на убийствата обаче се стига до един необмислен от терористите резултат - в Турция се надигат много силни обществени настроения срещу арменците и особено сращу малобройното арменско малцинство[17] все още останало в страната. На 19 октомври 1979 избухва взрив в арменският патриархат в Итанбул, в 1980 турските власти арестуват арменския свещенник Мануел Йергатян и го осъждат на 14 години затвор само за предполагаемо притежание на карта на Армения с днешни турски територии което го свързвало с АСАЛА, след адаката на Анкарското летище на 10 август 1982 г., Артин Пеник, турчин от арменски произход, се замозапалва в знак на протест срещу нея и т.н.

Израелското нападение в Ливан в 1982 г. кара Организацията частично да се прибазира в Сирия и тя губи значителна част от бойният си потенциал, това слага край на най-успешния период на ASALA. По повод атаките й «Тайм» в 1983 г. пише: «В последното десетилетие, 36 турски дипломата бяха убити в разни страни, от тях четри в САЩ. Боевата формация изглежда високопрофесионална започвайки от създаването й в 1975 г, най-известната групировка марксистската арменска АСАЛА, се тренирова на базите на ООП в Бейрут»[18].

През 1983 поради тактически различия по въпроса за допустимостта на диверсии водещи до цивилни включително нетурски жертви особено след атентата на "Орли" групировката се разцепва на 2 крила - крайно "ASALA Войнствени" (ASALA Militant) водено от Агопян, и умерено "Революционно движение АСАЛА" (SALA-Mouvement Révolutionnaire, ASALA-RM) водено от Монте Мелконян. Осъждайки атентата на летище Орли диаспората фактически спира финансовата поддръжка и в април 1983 Арменското Национално Движение във Франция заедно с арменските организации във Великобритании и США предпремат план да сформират "Демократически Фронт" в противовес ASALA, така се появява споменатото ASALA-RM с ръководител Монте Мелконян което отрича «слепия террор» като вреден за делото на арменското освобождение. Фракцията на Мелконян се придържа строго към старата стратегия - атаки само срещу турски дипломати и държавни служители, докато тази на Агопян не се вълнува от броя на страничните жертви и дори редовно екзекутира несъгласни членове. ASALA след разкола изпада във вътрешни конфликти, което води до съкръщаване на деятелността й. Френските власти узязвени от бомбата на "Орли" незабавно сменят курса си към нея от леките присъди на атакувалите преди това турското посолство, чиято арменска кауза дори е наречена "справедлива" от френския министър на вътрешните работи Гастон Дефер, към незабавни арести на членовете й и безкомпромисна борба с нея. Освен това живеещите в Ливан палестинци се настройват срещу групировката, като я обвиняват, че не взема страна срещу Израел, те оттеглят поддръжката си и издават много тайни за арменските терористи на френското разузнаване. В 1983 от турските служби е заловен Левон Екмеджан, единият от атакувалите летището в Акара, той е разпитван и получил обещание от шефовете на турските служби, че той и другарите му няма да пострадат, признава и им разкрива структурата на АСАЛА, дори прави публичен призив за прекратяване на насилието, но логично е осъден на смърт и екзекутиран на 29 януари 1983.

Последна атака, в извършването на която е подозирана АСАЛА, бомбената атака на турското посолство в Брюксел в 1997 г.

Освен МИТ (Milli Istihbarat Teskilati MIT— Национална разузнавателна организация, турската държавна вътрешна и външна спецслужба) срещу АСАЛА се борят и турските ултранационалисти от структурата на Абдуллах Чатлъ Сиви вълци, както и тайната НАТО-вска организация Гладио. След атаката на анкарското летище лично примиерът Кенан Еврен дава заповед АСАЛА да бъде елиминирана. Операцията се ръководи от собствената дъщеря на примиера, която е офицер от МИТ, шефа на турското външно разузнаване Метин (Мете) Гюньол (Metin Günyol) и Истанбулският регионален дирактор Нури Гюндеш. В април 1983 групи организирани от службите са пратени в Ливан и Париж, в едната Гюньол привлича за ръководител наемният убиец Абдуллах Чатлъ, токущо излежал присъда за наркотрафик в Швейцария, втората френска група е оглавена от офицера Сабах Кетене (Ketene), Ливанския конингент е само от офицери на службите и специалните сили оглавява го офицерът от МИТ Хирам Абас. На 22 март групата на Чатлъ залага бомба в колата на Ара Торанян, но тя не се задейства, следващ опит също се проваля, Троянян споделя, че атентаторите са минирали грешна кола, колата-бомба предназначена за Анри Папазян на 1 май 1984 г. също не експлодира. Папазян, както сега се смята, всъщност е убит в резултат на вътрешни борби. Чатлъ претендара за убийството на Агоп Агопян, но по това време той отново е в затвора за наркотрафик, този път във Франция. Втората френска група (водената от Keтeнe) извършва някои атаки (за които Чатлъ също така твърди, че са негова работа), като взривяването на арменският паметник в парижкото предградие Алфордвил (Alfortville) на 3 май 1984 паметник и атаката на канцертната зала Сал Плиел (Salle Pleyel) в Париж. Не е известно ливанската група да прави нещо забележимо.

Група Орли[редактиране | edit source]

Групата Орли, или Организацията Орли, се създав в 1981 г от арменски младежи живеещи във Франция с цел освобождение на арестувани членове на бойната организация ASALA. От 1981 до 1982 г устройва няколко взрива, в результат на които постита изпълнение на конкретни свио искания. До 1987 групата осуществява над 10 тероростични акта в аеропорти на разни страни, предизвикали тежки последствия. В редовете на АСАЛА отношението към нея е крайно противоположно и в крайна сметка води да разкола в 1983 г.

Деактивиране на организацията[редактиране | edit source]

През 1988 в Атина e убит лидерът на организацията Агоп Агопян. Това става на 28 април в 4:30 сутринта на тротуара пред апартамента му в атинското предградие Палайо фалиро докато чака тахси до летището за да лети до Белград, тогава двама маскирани излизат от паркирана кола и единият стреля два пъти с рязана пушка по него, ранява го и след това го доубива с още 2 изстрела. За неговото убийство са задържани четирима бивши членове на организацията, но никой не поема отговорност за атентата. Упреквани са бивши лейтенанти от организацията му и хора от конкурентното й крило на Мелконян, дори сирийците заради отказът му да бомбардира християнските квартали в източен Бейрут и близките му връзки с палестинците на Абу Айад, според други сведения Агопян е убит от върлите му врагове Сивите вълци на Чатлъ, но най-силни подозрения падат върху турските тайни служби. Според турски източници цитирани от в-к "Сабах" убийството е планирано и извършено от екип формиран и ръководен от шефа на службите Метин Гюньол[19]. Турското правителство официално отрича това. Ликвидирането на лидера обезглавява крайното крило на организацията което след неговата смърт фактически престава да действа.

Умереното крило обаче, въпреки формално деактивирано от лидера си Монте Мелконян продължава дейността си под различни форми. То заедно с другите от АСАЛА се включва на страната на Армения срещу Азербайджан в бойните действия в Нагорни Карабах във войната която се води там от 1991 до 1994 г., в нея Мелконян оглавява група от 5000 бойци, които имат голям принос за успешните арменски военни действия във войната. Монте Мелконян загива в Нагорни Карабах в июни 1993 г. погребан е с почести във военното гробище Ераблур в Ереван където са погребват героите на Армения.

В културата[редактиране | edit source]

През 2000 г. в Ереван във вонното гробище на арменските герои "Ераблур" (три хълма) е издигнат внушителен скулпторен паметник на падналите членове на АСАЛА, открит тържествено с участието на гърцкия политик Манолис Глезос и други официални гости.

Арменската поетаса Силвия Капутикян пише поемата "Вали дъжд сине мой" посветена на Левон Екмекджан, един от двамата организатори на атаката на Анкарското международно летище в 1983г.

Испанския журналист, заместник-директор на вестник "Пуебло", Хосе Антонио Гурриаран (Gurriarán) случайно ранен по време на нападение на групата на ASALA "3-ти октомври" през 1980 година, заинтересован какво цели тази група интервюира членове ASALA. Публикува в 1982 книгата си "La Bomba" , посветен на арменския въпрос, арменските активисти и тяхната борба.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia (ASALA), MIPT Terrorism Knowledge Base
  2. Пролетина Николова, Атентат в разгара на комунизма, в-к "Десант" 28.07.2012
  3. сп. «Спюрк», на арм. яз., Бейрут, бр. 1-12, 2005, с. 3
  4. в-к «Азг», Ереван, бр. от 20.01.2005
  5. Le procés des Arméniens, Paris, traduit du français par Grigor Djanikian, editions VMV-Print, Erevan, 2010, p. 200
  6. [http://www.globalsecurity.org/military/world/para/asala.htm Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia (ASALA)Orly Group 3rd October Organization, Global Security]
  7. Political dissent: an international guide to dissident, extra-parliamentary, guerrilla, and illegal political movements, by Henry W. Degenhardt, Alan John Day, Gale Research Company, 1983, p. 489
  8. Remembring with Vengeance, by Pico Iyer // Time magazine, № 32, 8 Aug, 1983
  9. The Caucasus: an introduction, by Frederik Coene, 2009—238 pages, p. 221
  10. The history of Turkey, by Douglas Arthur Howard — 2001—241 pages, p. 161
  11. Untold Histories of the Middle East, by Amy Singer, Christoph Neumann, Selcuk Somel — 2010—240 pages, p. 27
  12. United States Department of State. Patterns of Global Terrorism Report: 1989, p 57
  13. Турция ще вдига паметници на жертви на АСАЛА, в-к "Десант,Бр. 170, 17.08.2012
  14. «America as Mandatary for Armenia», American Committee for the Independence of Armenia, New York, 1919
  15. Terrorist Group Profiles. DIANE Publishing, 1989. ISBN 1-56806-864-6, 9781568068640, стр. 32
  16. Bomb explodes outside Turkish embassy in Brussels, Daily News, 6/22/1997
  17. Dr. Tessa Hofmann Armenians In Turkey Today, the EU Office of AAE, 2002.
  18. «Тайм» САЩ, № 32, 8 авг., 1983
  19. Sabah. Büyük balık Agop Agopyan Atina sokaklarında vuruldu

Литература[редактиране | edit source]

  • Ternon Y. La cause Armenienne. Paris, 1983;
  • Caspard Armand. Le combat armenien. Entre terrorisme et utopie. Lausanne, 1923—1983. Lausane, 1984;
  • Gunter Michael. Pursuing the just cause of their people. A study of contemporary Armenian terrorism. Westport, Connecticut, 1986.