Висше строително училище
Вижте пояснителната страница за други значения на Каравелов(а).
Висше строително училище „Любен Каравелов“ | |
---|---|
Девиз | Визия. Строителство. Успех |
Основаване | 4 ноември 1938 г. |
Вид | държавно |
Финансиране | 2 млн.[1] |
Ректор | проф. д-р арх. Борислав Борисов |
Преподаватели | 99[2] |
Студенти | 1265 (към 2013)[3] |
Местоположение | София, България |
Сайт | vsu.bg |
Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София е гражданско висше училище, което е наследник на Висшето военно инженерно строително училище „Любен Каравелов“, създадено за нуждите на бившите Строителни войски (наричани по-рано Трудови войски и Трудова повинност). Училището с годините се развива, преминавайки от школа през средно и полувисше до висше училище.
История[редактиране | редактиране на кода]
Висшето строително училище „Любен Каравелов“ е формирано на 4 ноември 1938 г. съгласно Указ № 22 на цар Борис III от 18 октомври с. г. в София, под името Школа за подготовка на трудови офицери към Трудови войски. [4] Курсът на обучение е 1 година.[5] В началото е базирано в кв. Лагера, а през 1942 г. е преместено в собствена сграда в кв. Горна баня.
През 1946 г. при преустройството на Трудови войски в трудова повинност, школата е преименувана в Школа за трудови началници, която през септември 1951 г. е реорганизирана в Народно училище за трудови офицери (НУТО) и приема за патрон името на генерал Благой Иванов. На 1 януари 1958 г. училището е закрито. През 1963 г. с Постановление № 406 на Министерски съвет към НШЗО „Хр. Ботев“ – Плевен е разкрита рота за подготовка на офицерски кадри за Строителни войски, а към края на 1966 г. училището отново става самостоятелен учебно заведение, като се разполага в специално построена за целта сграда на ул. „Суходолска“ в Горна баня. С указ № 795 от 21 август 1969 г. училището става полувисше и е преименувано на Полувисше народно военно училище за трудови офицери от строителни войски „Генерал Благой Иванов“, като курса на обучение е 3 години. С Указ на Държавния съвет № 1815 от 16 август 1973 г. то прераства във Висше народно военно строително училище „Генерал Благой Иванов“ (ВНВСУ), като курса на обучение става 4 години. Обучението е провеждано по специалността „Промишлено и гражданско строителство“ с профили „Строителни конструкции“ и „Технология на строителството“.[4]
С Указ № 2569 от 20 август 1984 г. на Държавния съвет на НР България към ВНВСУ „Генерал Благой Иванов“ е открито и средно сержантско военно строително училище. През 1991 г. с Указ № 248 от 15 август 1991 г. на президента Желю Желев училището е преименувано във Висше военно инженерно строително училище „Любен Каравелов“. От 31 август 2000 г. със Закон за преобразуване на Строителни войски, войските на Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщенията в държавни предприятия (ДВ, бр. 57/14 юли 2000) то е девоенизирано и преобразувано във Висше строително училище „Любен Каравелов“ със статут на държавно висше специализирано училище, съгласно чл. 13 и чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование.[4]
В училището са подготвяни ръководни кадри не само за Строителните войски, но и за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и за други ведомства, както и за целия отрасъл строителство. В него са получили образование и граждани на редица страни от Африка, Азия и Латинска Америка – Танзания, Мозамбик, Куба, Лаос, Йемен, Виетнам, Монголия, Сирия и други.
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
- Школа за подготовка на трудови офицери (4 ноември 1938 – 1946 г.)
- Школа за подготовка на трудови началници (1946 – септември 1951 г.)
- Народно военно училище за трудови офицери (септември 1951 – 1952 г.)
- Народно военно училище за трудови офицери „Генерал Благой Иванов“ (1952 – 1 януари 1958 г.)
- Рота за подготовка на офицерски кадри за Строителни войски към НШЗО (1963 – 1966 г.)
- Народно военно училище за трудови офицери „Генерал Благой Иванов“ (1966 – 21 август 1969 г.)
- Полувисше народно военно училище за трудови офицери от строителни войски „Генерал Благой Иванов“ (21 август 1969 – 16 август 1973 г.)
- Висше народно военно строително училище „Генерал Благой Иванов“ (16 август 1973 – 15 август 1991 г.)
- Висше военно инженерно строително училище „Любен Каравелов“ (15 август 1991 – 31 август 2000 г.)
- Висше строително училище „Любен Каравелов“ (от 31 август 2000 г.)
Ръководители[редактиране | редактиране на кода]
Началници на школата за подготовка на трудови офицери (1938 – 1951) [6][редактиране | редактиране на кода]
- Майор Христо Рогозаров (24 ноември 1938 – 5 декември 1938 г.)
- Подполковник Никола Братоев (6 декември 1938 – 15 януари 1940 г.)
- Майор Христо Рогозаров (16 януари 1940 – 9 януари 1941 г.)
- Подполковник Марко Марчев (10 януари 1941 – 15 септември 1941 г.)
- Подполковник Георги Баев (16 септември 1941 – 15 октомври 1943 г.)
- Майор Коста Янков (16 октомври 1943 – 14 април 1944 г.)
- Капитан Иван Папазов (15 април 1944 – 3 юни 1946 г.)
- Полковник Петър Станчев (4 юни 1946 – 1 юни 1949 г.)
- Майор Георги Данев (2 юни 1949 – 1 септември 1951 г.)
Началници (1966 – 2000) [6][редактиране | редактиране на кода]
- Полковник к.в.н. Иван Консулов (5 октомври 1966 – 30 септември 1975 г.)
- Генерал-майор проф. д.т.н. инж. Никола Паунов (1 октомври 1975 – 30 ноември 1989 г.)
- Полковник Георги Грънчаров (1 декември 1989 – 3 май 1993 г.)
- Полковник. инж. Атанас Кичуков (4 май 1993 – 20 септември 2000 г.)
Ректори на висшето строително училище „Любен Каравелов“ (2000 – сега) [6][редактиране | редактиране на кода]
- Доц. д-р инж. Георги Иванов (21 септември 2000 – 28 януари 2001 г.)
- Доц. д-р инж. Антон Лазов (29 януари 2001 – 23 февруари 2003 г.)
- Доц. д-р инж. Георги Годинячки (24 февруари 2003 – 20 януари 2013 г.)
- Доц. д-р инж. Радан Иванов (21 януари 2013 – 2017 г.)
- Проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов (от 2017 г.)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Справка за прием на студенти във ВСУ „Любен Каравелов“ – Приложения, с. 106, сайт на ВСУ.
- ↑ Справка за прием на студенти във ВСУ „Любен Каравелов“ – Приложения, с. 88, сайт на ВСУ.
- ↑ Справка за прием на студенти във ВСУ „Любен Каравелов“ – Приложения, с. 81, сайт на ВСУ.
- ↑ а б в ДВИА, ф. 2001 (Народно училище за трудови офицери), История на фондообразувателя
- ↑ Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т.. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 207.
- ↑ а б в Още за историята на ВСУ