Национална художествена академия
| Национална художествена академия | |
 | |
| Основан | 14 октомври 1896 г. |
|---|---|
| Вид | Държавен |
| Финансиране | Държавно |
| Ректор | проф. Георги Янков |
| Студенти | 1165 |
| Местоположение | София, България |
| Сайт | nha.bg |
  Местоположение на НХА, Ректорат и Факултет за изящни изкуства, в София | |
| Национална художествена академия в Общомедия | |
Националната художествена академия (съкратено НХА) е най-старото българско висше училище за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложните изкуства. Сградата е построена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Още през 1864 г. Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. След Освобождението Константин Величков, Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов подготвят и внасят законопроект за създаването му и на 14 октомври 1896 в София е открито Държавно рисувално училище (популярно като Рисувалното училище).
Първите преподаватели в него са Иван Мърквичка – преподавател по живопис и директор на училището, Антон Митов – по история на изкуството и Борис Шатц – по моделиране. Ярослав Вешин е поканен (1897) за преподавател по рисуване и живопис, Жеко Спиридонов по моделиране и вечерен акт (1898), П. Клисуров – рисуване по гипсови модели, М. Василев – по скулптура (1899), Ив. Ангелов – по рисуване от натура (1900).
В началото рисувалното училище се състои от два отдела – първият за учители по рисуване, вторият за художници по приложно изкуство и за художествена индустрия. Занятията се провеждат първоначално в частни стаи под наем[1]. Сградата на училището на улица „Шипка“ 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. – в Художествена академия, през 1951 г. – във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – в Национална художествена академия.[2]
Първо експозиционно пространство
[редактиране | редактиране на кода]Със своето основаване през 1896 г., Рисувалното училище приема за централна функция насърчаването и разпространението на българското изкуство. В условията на структурна липса на достатъчно (важно е да отбележим Тръпковата галерия, която е основана през 1910 г.) галерийни пространства в столицата до края на Първата световна война, ателиетата на училището изпълняват ролята на временни изложбени салони. Тази функция допринася съществено за оформянето на културния пейзаж от периода, осигурявайки същевременно и директен достъп до експозициите за студентите на училището.[3]
Първите значими художествени изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България (днешен СБХ) се провеждат именно в помещенията на Рисувалното училище (през 1897, 1898 и 1899 г.), което се обуславя от членството на първоначалния академичен състав в споменатото дружество
Ректори
[редактиране | редактиране на кода]
Един от най-ключовите ръководители на висшето училище е проф. Жеко Спиридонов, който е бил ректор на Академията от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. В периода 1936 – 1937 г. ректор е проф. Никола Маринов. Васил Захариев е ректор от 1939 до 1943 г., а проф. Иван Лазаров е ректор първи мандат от 1937 до 1939 и втори от 1943 до 1945 г. Дечко Узунов е първият ректор след края на Втората световна война и по време на резките промени, които настъпват в страната и в Художествената академия. Остава на поста два мандата – от 1945 до 1947 г. и от 1947 до 1950 г., когато е заменен от Крум Кюлявков (1950 – 1953). Панайот Панайотов е следващият ректор (1953 – 1957 и 1957 – 1962).
В периода 1962 – 1966 г. ректор е проф. Александър Поплилов, последван от Илия Петров – 1966 – 1968 г. Секул Крумов управлява Института от 1968 до 1972 и от 1972 до 1976 г. Между 1976 и 1983 г. ректор на ВИИИ е проф. Величко Минеков, а след него Христо Нейков (1983 – 1985) и Найден Петков (1985 – 1987). Първият ректор, който прекрачва границата на 1989 г. е Борис Гондов (1987 – 1992).
През 1992 – 1994 г. ректор е проф. Владислав Паскалев, а проф. Огнян Шошев от 1994 до 1999 г. От 1999 до 2003 г. ректор е проф. Иван Газдов.[4] От 2003 до 2007 г. ректор е проф. Божидар Йонов. От 2007 до 2015 г. ректор е проф. Светослав Кокалов.[5]. От 2015 до 2019 г. ректор е проф. Николай Драчев.[6]. През януари 2020 г. за ректор е избран проф. Георги Янков.
| Проф. Жеко Спиридонов | 1909 - 1911 |
| 1924 - 1926 | |
| 1929 - 1930 | |
| Проф. Никола Маринов | 1936 - 1937 |
| Васил Захариев | 1939 - 1943 |
| Проф. Иван Лазаров | 1937 - 1939 |
| 1943 - 1945 | |
| Дечко Узунов | 1945 - 1947 |
| 1947 - 1950 | |
| Крум Кюлявков | 1950 - 1953 |
| Панайот Панайотов | 1953 - 1957 |
| 1957 - 1962 | |
| Проф. Александър Поплилов | 1962 - 1966 |
| Илия Петров | 1966 - 1968 |
| Секул Крумов | 1968 - 1972 |
| 1972 - 1976 | |
| Проф. Величко Минеков | 1976 - 1983 |
| Христо Нейков | 1983 - 1985 |
| Найден Петков | 1985 - 1987 |
| Борис Гондов | 1987 - 1992 |
| Проф. Владислав Паскалев | 1992 - 1994 |
| Проф. Огнян Шошев | 1994 - 1999 |
| Проф. Иван Газдов | 1999 - 2003 |
| Проф. Божидар Йонов | 2003 - 2007 |
| Проф. Светослав Кокалов | 2007 - 2015 |
| Проф. Николай Драчев | 2015 - 2019 |
| Проф. Георги Янков | 2020 - настоящия момент |
Факултети и специалности
[редактиране | редактиране на кода]
Националната художествена академия се състои от 2 факултета:
- Факултет за изящни изкуства
- Факултет за приложни изкуства и дизайн
Съществуват следните специалности за придобиване на висше образование от професионално направление „Изобразително изкуство“ за образователно-квалификационни степени бакалавър и магистър:
- Факултет за изящни изкуства (ФИИ)
- Живопис – бакалавър, магистър
- Стенопис – бакалавър, магистър
- Скулптура – бакалавър, магистър
- Графика – бакалавър, магистър
- Книга и печатна графика – бакалавър, магистър
- Плакат и визуална комуникация – бакалавър, магистър
- Изкуствознание – бакалавър, магистър (вж. също Катедра по изкуствознание)
- Факултет за приложни изкуства и дизайн (ФПИД)
- Резба – бакалавър, магистър
- Керамика – бакалавър, магистър
- Сценография – бакалавър, магистър
- Текстил – бакалавър, магистър
- Метал – бакалавър, магистър
- Индустриален дизайн – бакалавър, магистър
- Рекламен дизайн – бакалавър, магистър
- Порцелан и стъкло – бакалавър, магистър
- Дизайн на детска среда – бакалавър, магистър
- Мода – бакалавър, магистър
- Реставрация – само магистърска програма (5 години)
- Интердисциплинарни програми
- Интердисциплинарна магистърска програма Дигитални изкуства
- Интердисциплинарна магистърска програма Фотография
Във всички специалности се изучават дисциплините: „История на изкуството“, „Естетика“, „Философия“, „Рисуване“, „Пластична анатомия“ (с изключение на специалностите „Рекламен дизайн“ и "Изкуствознание"), „Перспектива“, „Чужди езици“ и „Спорт“ по интереси.
Желаещите да придобият учителска правоспособност изучават допълнително дисциплините „Педагогика“, „Приложно-експериментална психология на изобразителната дейност“, „Психология“, „Хоспетиране“, „Педагогическа практика“ и „Методика“ на изобразителното изкуство. Тези дисциплини се преподават от членовете на катедри Изкуствознание, Рисуване и Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини.
Периодът за завършване на образователно-квалификационната степен (о.к.с.) „Бакалавър“ в Националната художествена академия е четири академични години, а о.к.с. „Магистър“ обхваща една и половина академична година (с изключение на специалност Реставрация, която предлага само магистърска програма, с 5-годишен курс на обучение).
Преподаването в Академията се извършва по предмети, като кредитите за всеки предмет се измерват в брой часове за семестър или за учебна година. Курсовете по различните предмети завършват с изпити, а оценяването се осъществява по шестобалната система. Професионалните задачи, конферансите, курсовите работи, дипломните защити и проекти са важна съставна част от образователния процес, наред с теоретичните изпити. Всяка катедра има възможност за осъществяване на специализации и докторантури във всички посочени специалности.
Академията е издател на „Изкуство и критика“ – единственото специализирано списание за съвременно българско изкуство (2012 г.).
Филиал на НХА в Бургас
[редактиране | редактиране на кода]От 2018 година Националната художествена академията териториално изнася своя образователна структура – Филиал в Бургас.
Филиалът в Бургас е създаден по силата на Постановление № 16 от 5 февруари 2018 г. на Министерския съвет. В него се обучават студенти по специалностите „Живопис“, „Стенопис“, „Графика“, „Книга, илюстрация, печатна графика“, „Плакат и визуална комуникация“, „Рекламен дизайн“, „Мода“ и магистърска програма „Арттерапия“.
Филиалът на НХА се помещава в зоната за свободен достъп на Бургаското пристанище, Магазия 1. Филиалът в Бургас е организиран със съдействието и цялостната подкрепа на Община Бургас.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Национална художествена академия; НХА // Посетен на 8 септември 2016.
- ↑ История на НХА, сайт на НХА.
- ↑ Академията въ Княжество и Царство България (каталог)
- ↑ „Професор Иван Газдов е избран за ректор на художествената академия“, news.bg, 3 декември 1999 г.
- ↑ „Проф. Светослав Кокалов бе преизбран за ректор на Националната художествена академия“, в. „Дневник“, 30 ноември 2011 г.
- ↑ „Избран е нов ректор на Художествената академия“, ploshtadslaveikov.com, 1 декември 2015 г.
