Люксембург
- Вижте пояснителната страница за други значения на Люксембург.
Велико херцогство Люксембург на люксембургски: Groussherzogtum Lëtzebuerg на френски: Grand-Duché de Luxembourg на немски: Großherzogtum Luxemburg | |
Девиз: Mir wëlle bleiwe wat mir sinn Искаме да си останем такива, каквито сме | |
Химн: Ons Heemecht | |
Местоположение на Люксембург | |
География и население | |
---|---|
Площ | 2586,36 km²[1] (на 166-то място) |
Столица | Люксембург |
Официален език | френски, немски и люксембургски език |
Население (1 януари 2016) | 576 249 [2] (на 165-то място) |
Гъстота на нас. | 260 души/km² (на 63-то място) |
Управление | |
Форма | Парламентарна монархия |
Велик херцог | Анри Люксембургски |
Министър-председател | Ксавие Бетел |
История | |
Независимост – обявена – потвърдена | 1815 1839, 1867 |
Икономика | |
БВП (ППС, 2005) | $ 28,910 млрд (на 94-то място) |
БВП на човек (ППС) | $ 57 532 |
Валута | Евро (EUR) |
Други данни | |
Часова зона | CET (UTC+1) |
Автомобилно движение | дясно |
Интернет домейн | .lu |
Телефонен код | 352 |
ITU префикс | LUX |
Официален сайт | luxembourg.public.lu |
Люксембург в Общомедия |
Великото херцогство Люксембург (на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg, на люксембургски Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.
С население от 549 680 души[3] и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа.
Люксембург е конституционна монархия. Страната е член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО и Бенелюкс.
История
През 1 век след Хр. римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc – „Малка крепост“).
- Обособява се като самостоятелно феодално владение през 963 г.
- През 1060 г. става графство, а по-късно е обявен за херцогство.
- Начало на управлението на Люксембургите, продължило до 1437 г.
- 1354 г. – става херцогство.
- 1477 – 1684 г. – владение на Хабсбургите, 1684 – 1697 – на Франция, 1697 – 1714 – на Испания, 1714 – 1794 – на Австрия.
- 1795 – 1814 г. – Люксембург е анексиран от Франция.
- През 1815 г. на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в персонална уния с Холандия. Холандският крал е и велик херцог на Люксембург до 1890 г.
- Люксембург загубва повече от половината си територия за сметка на Белгия през 1839 г., но спечелва по-голяма автономия.
- 1867 е годината, в която Великото херцогство е обявено за независима и неутрална страна.
- След като и в двете Световни войни е окупиран от Германия, Люксембург прекратява неутралитета си с присъединяването си към съюза Бенелюкс през 1948 г. и към НАТО през следващата година. Люксембург е една от шестте страни-учредителки на Европейския съюз.
- През 1999 г. страната се присъединява към Европейския паричен съюз.
Административно деление
Страната е разделена на 3 окръга: (Гревенмахер, Люксембург и Дикирх) с 12 кантона. Планира се реформа, която да раздели страната на 6 области.
Държавно устройство
Люксембург е наследствена конституционна монархия. Според конституцията от 1868 г. изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог и кабинет, начело на който стои министър-председателят.
Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, избиран директно на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функция при писането на законите.
Политика
Великото херцогство Люксембург е с представителна демокрация, формата на управление е конституционна монархия. Ръководи се от министър-председател и от Камара на депутатите, в която се обсъждат и гласуват законите. Съществува Държавен съвет.
Природа
На север релефът на Люксембург е хълмист, наситен с гористи местности, и се нарича Ослинг. Там се намира част от Ардените с най-висок връх Бургплац (559 m). На юг е разположена плодородната местност Гутланд, където са съсредоточени индустрията и населението на страната и има добре развито селско стопанство.
Главни реки са Мозел, която тече по част от границата с Германия, както и Сюр и Алзет.
Най-големият град и столица на страната е Люксембург с близо 80 хил. жители. Други големи градове са Еш-сюр-Алзет (или само Еш) и Ехтернах.
Климатът е умерен, с голямо влияние на Атлантическия океан. Валежите са почти равномерно разпределени през цялата година, като най-дъждовните месеци са октомври, декември и януари.
температура | януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
минимална | -1 °C | -1 °C | 2 °C | 4 °C | 8 °C | 11 °C | 13 °C | 13 °C | 10 °C | 7 °C | 2 °C | 0 °C |
максимална | 3 °C | 4 °C | 9 °C | 13 °C | 18 °C | 20 °C | 23 °C | 23 °C | 18 °C | 13 °C | 7 °C | 4 °C |
Стопанство
БВП е в размер на 18,2 млрд. USD (2007): селско стопанство 1%, промишленост 30%, услуги 69%. Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица (2,8%, 2000 г.), както и ниска инфлация. До 70-те години на 20 век просперитетът на страната се дължи основно на залежите на желязна руда и производството на стомана, но впоследствие те биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.
Селското стопанство се основава на малки семейни стопанства. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.
Люксембург има близки икономически връзки с Нидерландия и Белгия, а като член на ЕС, Великото херцогство се ползва от привилегиите на Единния европейски пазар.
Износ: 7,6 млрд. USD (2000) – стоманени изделия, химикали, каучукови произведения, стъкло, алуминий, промишлени продукти (Германия, Франция, Белгия, Великобритания, САЩ, Нидерландия).
Внос: 10 млрд. USD (2000) – минерали, метали, хранителни стоки, луксозни стоки за бита (Белгия, Германия, Франция, Нидерландия, САЩ).
Население
Люксембург е многоезична страна. В ежедневието се говори на люксембургски език, по произход немски (франконски) диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно на немски, а в гимназията се преминава почти изцяло на френски. За делови и административни цели се използва основно френски. И трите езика са официални.
Добрият жизнен стандарт (първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привличат много чужденци, които наброяват над 35% от населението.
Най-многобройни са:
- португалци 13,4%
- французи 4,6%
- италианци 4,3%
- белгийци 3,4%
- германци 2,3%
Над 87% от населението са римокатолици.
Преса
През 2015 г. Люксембург е на 19-то място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (-15 места спрямо предходната година). [4]
Други
Белгия | ||||
Белгия | Германия | |||
Люксембург | ||||
Франция |
Източници
- ↑ lustat.statec.lu // Посетен на 13 май 2023 г.
- ↑ Евростат
- ↑ „Nearly 550 000 inhabitants in the Grand Duchy on 1 January 2014“, Statistics Portal, Luxembourg. Посетен на 15 април 2014.
- ↑ Details. 2015 World Press Freedom Index // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)
Външни препратки
|
|
|
|