Свети Йосиф (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Йосиф (катедрала))
Направо към: навигация, търсене
„Свети Йосиф“
Saint Joseph Sofia.jpg
Sofia Center.png
42.6986° с. ш. 23.3197° и. д.
„Свети Йосиф“
Местоположение в центъра на София
Вид на храма католическа катедрала
Страна България България
Населено място София
Вероизповедание Римокатолическа църква
Епархия Софийско-пловдивска
Време на изграждане 2002-2006 г.
Съвременен статут действащ храм
Сайт sofia.capucini.bg
„Свети Йосиф“ в Общомедия

„Свети Йосиф“ е християнска църква, един от най-големите римокатолически храмове в България. Той се намира в София и е съкатедрала на Софийско-пловдивската епархия заедно с пловдивската църква „Свети Лудвиг“.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

Период 1875 - 1944 г-[редактиране | редактиране на кода]

Старата катедрала „Свети Йосиф“ в 1889 г.
Изглед към храма

Историята на храма „Свети Йосиф“ и на едноименната енория в София започва през 1875 г., когато отец Тимотей Биелски като епископски викарий е изпратен от монсеньор Франческо Рейнауди от Пловдив в София, за да поеме грижите за живеещите и работещите в града католици. През 1878 г. на това място започва строеж на малка църква „Свети Йосиф“ и принадлежащ към нея комплекс със същото име. Още незавършена, през 1880 г. тя е осветена и отворена за служби. Първи енориаши са строителите на железопътната линия София – Истанбул и многобройните хървати и албанци, занимаващи се с търговия в града. Тогавашният енорийски комплекс включва църква, манастир за отците-капуцини, колеж и концертна зала.

Към 1944 г. тя най-сетне е почти завършена с всички стенописи, но на 30 март 1944 г. е ударена с пряко попадение и напълно унищожена от поредната англо-американска бомбардировка над София. Създадена е Фондация „Свети Йосиф“, която събира средства за възстановяване на енорийския храм, но при комунистическата власт парите изчезват от банката.

Период 1944 - 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

Единствената част от сградата, запазена след бомбардировките, е концертната зала, в която повече от 60 години, до построяването на днешния храм, са се провеждали службите. Енорийският дом на свещениците е почти изцяло национализиран от държавата.

На същото място, където е била старата катедрала, при посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 година е положен първият камък на строежа на нова, по-голяма катедрала. Строежът на новия храм е подпомогнат от финансовите помощи на католици от целия свят. Строежът продължава в периода 2002 – 2006, с известни прекъсвания. Проектът е на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев.

Най-нова история[редактиране | редактиране на кода]

На 25 май 2002 г. по време на aпостолическо поклонничество на папа Йоан Павел II в България, той полага основния камък на новата катедрала.

След като новата сграда на катедралата е почти изцяло завършена, тя е осветена от държавния секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано на 21 май 2006 г. Присъстват вярващи от всички католически епархии в България. Събитието е уважено от Българската православна църква в лицето на митрополитите Дометиан Видински, Неофит Русенски и от главния секретар на синода архимандрит Наум. Митрополит Дометиан от името на патриарх Максим Български поздравява вярващите и подарява икона на Света Богородица. Мюсюлманското вероизповедание в България е представено от заместник главния мюфтия Шенол Али. На тържествената евхаристия присъстват десетки посланици от католически страни – австрийският Карл Дийм, шведският Бертил Рут, френският Ив Сен Жур и други, ръководителят на делегацията на Европейската комисия в България Димитрис Куркулас, вицепрезидентът Ангел Марин, министрите Меглена Кунева, Радослав Гайдарски и Стефан Данаилов, както и столичният кмет Бойко Борисов и директорът на Дирекция „Вероизповедания“ в Министерския съвет Иван Желев. Министър Кунева, която принадлежи към българската източнокатолическа църква, подарява от името на правителството златни потир и дискос.

Оформление[редактиране | редактиране на кода]

Олтарът

Католическа катедрала „Свети Йосиф“ разполага с 350 места за сядане и може да побере до 1 000 богомолци. Катедралата е дълга 23 m, широка е 15 m, висока е 19 m. Основният корпус на сградата заедно с покрива е с височина 23 m, а камбанарията, оборудвана с 4 електронно задействащи се камбани, е висока 33 m. Тя е третата по големина католическа катедрала в България след катедралите „Пресвето Сърце Исусово“ и „Свети Архангел Михаил“ в град Раковски. Катедралата е оборудвана и с орган, а над олтара се извисява 7-метрово дървено разпятие. Под кръста се намира иконата на Богородица, подарена от патриарх Максим по време на освещаването на храма. От двете страни на презвитериума се намират две статуи – на патрона на катедралата Свети Йосиф и на патрона на капуцините Свети Франциск от Асизи.

От дясната страна при входа се намира иконата на Божието Милосърдие с надпис: „Исусе, уповавам се на Тебе!“. Тази икона е свързана с явлението на Исус на Света Фаустина Ковалска. При входа се намира и статуята на Дева Мария, която в Лурд през 1858 г. се явява на Света Бернадета Субиру, за да се обяви като непорочно зачената. От другата страна на портата на катедралата се намират статуите на едни от най-популярни светци в Католическата църква – Света Тереза Авилска, боса кармелитка, и Свети Антон Падуански, францисканец.

При оградата на катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II при посещението му през 2002 г. в енорията.

Храмът се стопанисва от Ордена на капуцините.

Храмовият празник е третата неделя след Великден.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]