Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
486 bytes added ,  преди 7 месеца
актуализация.
{{Друго значение|техническото средство|филма от 2003 година|Радио (филм)}}
 
[[Файл:Radio.jpg|мини|150px|Съвременен Радиоприемник]]
 
'''Радио''' (от [[Латински език|лат.]] ''radius'' – лъч) е [[технология]], позволяваща преноса на сигнали чрез [[Модулация (физика)|модулиране]] на [[радиовълни]]. Чрез радиовълните се пренасят [[звук]], [[изображение]] и [[данни]], но масово е възприето по-тясното значение, а именно – пренасяне на звук. Радио се наричат накратко и апаратът за приемане – [[радиоприемник]], а понякога и тези за предаване на радиосигнали – [[радиопредавател]], както и комбинираните приемо-предаватели – радиостанции. Популярното име на радиоприемник, основан на [[транзистор]]на (или [[интегрална схема|интегрална]]) технология, е [[транзистор]].
=== Изобретяване на радиото ===
Възникването на радиото е резултат на продължителен процес, протекъл през втората половина на 19 век, в чийто ход постепенно се стига до известните днес приложения. В него вземат участие множество учени, инженери и предприемачи, като [[Майкъл Фарадей]], [[Андре-Мари Ампер]], [[Алесандро Волта]], [[Георг Ом]], [[Вернер фон Сименс]], [[Джеймс Кларк Максуел]], [[Самуел Морз]], [[Томас Едисън]], [[Александър Греъм Бел]], [[Хайнрих Херц]], [[Никола Тесла]], [[Оливър Лодж]], [[Александър Мюрхед]], [[Александър Степанович Попов]], [[Гулиелмо Маркони]], поради което е трудно еднозначно да се посочи един изобретател на радиото и този въпрос често става предмет на спорове. <ref name="6 пионери на радиото">[https://tech.ebu.ch/docs/techreview/trev_263-pioneers.pdf Six great pioners of wireless], EBU Technical Review, Spring 1995.</ref>
[[Файл:DÉTECTEUR MAGNÉTIQUE (radio).jpg|мини|[[Детекторен радиоприемник|Детекторният радиоприемник]] на Маркони. Един от малкото ,който не използва полупроводници, а магнитно поле за регистриране на радиовълните.]]
 
Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване отнема няколко десетилетия и усилията на множество участници. Още през 1878 г. [[Дейвид Хюз]] забелязва пукания в разработвания от него телефонен приемник и след някои подобрения успява да използва този ефект за предаване на [[сигнал]] от разстояние няколко стотин метра. След като при демонстрацията пред [[Британско кралско научно дружество|Кралското дружество]] му е дадено тривиално обяснение на явлението, той изоставя изследванията в тази насока. Друго научно откритие от този период принадлежи на [[Хайнрих Херц]], който от 1888 г. нататък започва да демонстрира, че е възможно да се произведе и детектира електромагнитно излъчване което тогава наричат „вълни на Херц“ или „етерни вълни“ и което днес наричаме [[радиовълни]].
[[Файл:613809-teslaRotatingCoherer.png|alt=|мини|250x250пкс|Кохерерът на Тесла съдържащ метални частици между два електрода.]]
[[Файл:TeslaWirelessPower1891.png|мини|250п|[[Никола Тесла]] демонстрира предаване на високочестотна енергия на лекция в Колумбийския колеж в Ню-Йорк, 1891 г.]]
 
През 1893 г. [[Никола Тесла]], изготвяйки различни устройства за своите експерименти с електричество, извежда основните принципи на безжичното предаване на [[информация]], които демонстрира пред публика, като описва всички отделни елементи, използвани в радиотехниката преди изобретяването на [[електронна лампа|електронната лампа]]. Първоначално той експериментира с магнитни приемници, за разлика от т. нар. ''кохерери'', използвани от пионерите на радиотехниката (Лодж, Попов, Маркони и някои други. <ref name="6 пионери на радиото"/>,<ref>{{cite web | url=http://www.teslasociety.com/teslarec.pdf | title=Tesla's Colorado Springs Receivers | first=K | last=Corum | coauthors=J. Corum | format=PDF | accessdate=22 юли 2009}}</ref>
 
На 14 август 1894 г. [[Оливър Лодж]] и [[Александър Мюрхед]] провеждат в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] демонстрация на [[безжичен телеграф]] – устройство, което предавало Морзовата азбука, но не звук или говор. Те успешно предават сигнал между две сгради на университета, отдалечени на 40 м една от друга. Изобретеният от Лодж апарат – „Прибор за регистрация на приемането на електромагнитни вълни“ съдържал източник на ток, [[реле]], [[галванометър]] и ''кохерер''. Последният представлява стъклена тръбичка, напълнена с метални стружки („тръбичка на Бранли“), които са чувствителни към „вълните на Херц“, но за възстановяване на чувствителността им се налагало тръбичката периодично да се разтръсква и за тази цел се използвал специален механизъм. Лодж също не продължава изследванията си. <ref>[http://www.antiquewireless.org/uploads/1/6/1/2/16129770/48-oliver_lodge.pdf www.antiquewireless.org]</ref>
[[Файл:Hertzian spark radio transmitter 1902.jpg|мини|Диполният радиоапарат на Херц, използващ искров разряд.]]
 
В крайна сметка през 1895 г. [[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] конструира първия радиоприемник и демонстрира на научен форум първото радио – предаване и приемане на информация чрез излъчване на радиовълни. Александър Попов доказва, изследва и обосновава възможността устройството да служи за „сигнализация“ при достатъчно мощен източник на излъчване, използвайки стъклена тръбичка с метални прахове за индикатор на приеманите сигнали във вид на [[електромагнитно поле]] ([[радиовълни]], които тогава са наричани ''електрически вълни'' или „херцови“ вълни). За основа на източника на [[електромагнитни вълни]] той използва схема, която е използвал и Лодж предната година в Оксфорд. Попов усъвършенства схемата и реализира [[Радиопредавател|устройство за предаване]] на електромагнитни вълни на голямо разстояние. За излъчвател на тези вълни в първите [[радиопредавател|радиопредавателни устройства]] А. С. Попов е използвал вибратор, подобен на [[дипол]]а на [[Херц]]. Той увеличава разстоянието на връзката чрез повишаване на чувствителността на индикатора на приеманите сигнали (кохерера) и чрез увеличаване на мощността на приеманите сигнали посредством [[проводник]]ова [[антена]], свързана към кохерера. <ref name="Антени Дамянов">[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=333711&title=Антенни_устройства Антенни устройства] – доц. инж. Дамян Д. Дамянов; Учебник за ВУЗ, Рецензент проф. д.т.н. Христо Д. Шинев, „Военно издателство“, София, 1978.</ref>
 
Устройството е имало към кохерера и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така на 7 май 1895 г. е извършено първото безжичното предаване на съобщение на разстояние – името наот [[Хайнрих Херц]], в памет на починалия предишната година германски физик. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията датата 7 май да се чества като Международен ден на радиото, а Александър Попов да се сочи за откривател на радиото. <ref name="DarikNews">[https://dariknews.bg/regioni/sliven/7-maj-mezhdunaroden-den-na-radioto-i-televiziiata-2021928 7 май – Международен ден на радиото и телевизията], Darik News, 7 май 2017 г., 00:48 ч.</ref>,<ref>Основы метеорологии и климатологии – Д. А. Лачинов, 2-е изд. Изд. А.Ф.Девриена. СМб. 1895, стр.460.</ref>
 
През 1899 г. Попов включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите.
 
=== Масова употреба ===
[[Файл:Marconi operator aboard ship 'Deutschland', at newfoundlandhis instruments LCCN2014683102-edited.jpg|alt=|мини|250п250x250пкс|Гулиелмо Маркони икато неговиоператор сътрудницина монтиратрадио радиоантенана презкорaбът 1901" година[[Дойчланд (тежък крайцер, 1931)|Дойчланд]]"]]
[[Файл:Truetone-Radio.jpg|мини|Радиоприемник от около 1940 година]]
[[Файл:Regency transistor radio.jpg|мини|Първият транзисторен радиоприемник TR-1 от 1954 година]]
1508

редакции

Навигация