Хисар (Валовища)
| Хисар Ισσάρι | |
 Част от крепостта | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Синтика |
| Местоположение | Валовища |
| Основаване | VI век |
| Състояние | частично запазена |
Хисар или Валовищката крепост (на гръцки: Ισσάρι, Κάστρο Σιδηρόκαστρου) е средновековно отбранително съоръжение, разположено на хълма Хисар, над град Валовища (Сидирокастро), Северна Гърция.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта Хисар се намира на едноименния скалист хълм източно над Валовища на височина от 155 m. Хълмът има отлична естествена защита благодарение на течащата в подножието му река Белица (Крушовската река). Позицията може да контролира голяма част от Сярското поле, долината на река Струма, както и достъпа до Петричко и Мелнишко през Рупелския пролом.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Името Валовища се споменава в една дарителска грамота за светогорския манастир Космидион на император Алексий I Комнин от 1081 година. Византийската писателка Анна Комнина пише, че в 1106 или началото на 1107 година император Йоан II Комнин на път за Солун минал през град Валависта (Βαλαβίστα), където се родили синът му Алексий Комнин и дъщеря му Мария Комнина.[2][3] През 1246 година във Вагависта (Βαγαβιστα) император Йоан III Дука Ватаци приел делегация от мелнишки първенци, желаещи да предадат града на Никейската империя.[4]
Крепостта е изградена в началото на XIV век от Андроник III Палеолог (1328 – 1341). Според Йоан VI Кантакузин Андроник построява до Ферас, тоест Серес, крепост, наречена Сидирокастро, тъй като имала здрави стени и е бил силна крепост.[1]
Валовищката крепост се споменава през XVII век от османските пътешественици Евлия Челеби и Хаджи Калфа, които я намират изоставена. В същото време в подножието на хълма и отвъд река Белица вече се е развил процъфтяващ град, известен в текстове от XVII - XIX век под името Демир Хисар.[1]
Извън стените е оцеляла елинистическа гробница – с форма на храм на фасадата – изсечена в скалата, чиято камера, украсена с византийски стенописи, е превърната в църкватаа „Свети Димитър“. Други издълбани гробници в района, както и случайни находки от римско време във и извън замъка, потвърждават, че на това място е имало селище през елинистическия, римския и ранновизантийския период. Обитаването през средновизантийския период не е потвърдено. Вероятно поради варварските нахлувания - хуни, готи, славяни и други - селището е изоставено между IV и VI, а по-късно, през късновизантийския период, районът отново е заселен, също поради наличието на замъка.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта има неправилна форма, която следва терена. Общата му площ е около 44 декара, а периметърът на стените надхвърля 1100 m. Крепостта е имала вътрешна и външна стена, която е била подсилена с кръгли и квадратни кули. Идентифицирани са два входа, и двата от южната страна. Зидарията се състои от речни камъни от Белица, размесени с тухли и използване на варов разтвор като свързващ материал. В долната част на стените има следи от по-стари сгради.[1]
Само малка част от стените са оцелели днес. От източната страна стените са запазени на височина до 8 m, без да са запазени крепостните стени, което означава, че първоначалната височина е била по-голяма. Във вътрешното заграждение, близо до портата, има голям кръгъл резервоар с дълбочина 5,40 m и 4,05 - 4,20 m в диаметър. Вместимостта му е около 60 m3. Стените на резервоара са изградени от камъни, между които са вмъкнати тънки тухли. Вътрешно има насложени слоеве от хидравличен хоросан. Този резервоар е в основата на голяма кръгла кула с диаметър 9,5 m. от които са оцелели само следи.[1]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Гр. Сидерокастрон (Валовища) – крепост Сидерокастро, bulgariancastles.com
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Κάστρο Σιδηρόκαστρου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 5 ноември 2016. (на гръцки)
- ↑ Άννα Κομνηνή. Αλεξιάς. 12, IV.
- ↑ Anna Comnena. The Alexiad. 12, IV.
- ↑ Василъ Златарски. История на българската държава през среднитѣ векове. Том III. България при Асѣневци. стр. 434.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
