Вардино (община Демир Хисар)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Вардино (дем Пеония).
| Вардино Вардино | |
| — село — | |
 „Св. св. Константин и Елена“, манастирска църква, разположена източно над Вардино | |
  Вардино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 796 m |
| Население | 266 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Вардино в Общомедия | |
Ва̀рдино (на македонска литературна норма: Вардино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в долината на река Църна, отстои на около 4 km източно от град Демир Хисар. Землището на Вардино е 8,8 km2, от които обработваемите площи са 234,8 ha, пасищата заемат 222,7 ha, а горите 385,7 ha.[1]
В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар. В селото има стара гробищна църква „Свети Никола“ от XIX век и нова „Св. св. Константин и Елена“, построена на мястото на стар разрушен храм.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1607 година жителите на Вардино взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 500 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са селяните, един за друг. През 1609 година дългът на селото е в размер от 3000 акчета.[3]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Вардине с 33 джизие ханета (домакинства).[4]
В XIX век Вардино е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вардино има 200 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вардино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[6]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Вардино има 35 български къщи.[7]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Вардино има 288 българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Вардино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
През 1961 година Вардино има 543 жители, които през 1994 намаляват на 327,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 266 жители, всички македонци.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 266 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вардино
Ангеле Мицев Ангелев, български революционер от ВМОРО[12]- Митра Котева Ангелева, българска революционерка от ВМОРО[12]
- Петре Йошев Дунов, български революционер от ВМОРО[13]
- Петре Кузманов Христев, български революционер от ВМОРО[14]
- Стоян Йованов Браянов, български революционер от ВМОРО[12]
- Тодор Христов Груев, български революционер от ВМОРО[13]
- Цветко Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Стефанов[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Вардино // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 15, 24.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
- ↑ Вардино на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 февруари 2008
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
| ||||||||||||||
