Направо към съдържанието

Граждено

Тази статия е за селото в Преспанско, Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Граждане.

Граждено
Βροντερό
Гърция
40.7417° с. ш. 21.0175° и. д.
Граждено
Западна Македония
40.7417° с. ш. 21.0175° и. д.
Граждено
Леринско
40.7417° с. ш. 21.0175° и. д.
Граждено
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1100 m
Население46 души (2021 г.)
Демонимгражденци

Гра̀ждено или Гра̀ждани (на гръцки: Βροντερό, Врондеро, катаревуса: Βροντερόν, Врондерон, до 1926 година Γκράσδενι, Граздени[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Албания в планината Сува гора на 1100 m.[2] Отдалечено е на 70 km западно от град Лерин (Флорина).[3]

Според академик Иван Дуриданов, като се вземе предвид, че жителското име е гражденец, гражденци, етимологията на името е от миналото страдателно причастие в среден род граждено, старобългарски a от *gardjeno, сръбски грађено.[4] Йордан Заимов смята, че името е от първоначално Граждане. Това според Дуриданов не е убедително, защото не се подкрепя от по-старите податки.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Граздани с 35 семейства.[6] Селото е споменато в Слепченския поменик от XVII–XVIII век като Граждено.[4]

До началото на XIX век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във Винени, а виненци се заселват в Гражден. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грачино (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен с 23 домакинства и 69 жители мюсюлмани и 20 българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Граждино живеят 276 българи.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Граждан е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 25 къщи.[10] Същевременно Граждино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.[11]

В началото на XX век населението на Гражден е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гражино има 400 българи екзархисти.[13]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Граждан в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[14]

Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Граждино има 55 къщи с 472 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гражден попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Граждано има 60 къщи славяни християни.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод гърмящо.[18] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия. По време на Гражданската война цялото население на Гражден го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, в Чехословакия 112 души, а в Австралия 43 души.[19] След войната в селото са настанени власи от Епир.[20]

Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като влашкият език в него е запазен на високо ниво.[21]

Прекръстени с официален указ местности в община Граждено на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Палчишта[22] Πάλτσικα Геракина Γερακίνα[23]
Киска[24] Κίσκα Анторахи Άνθορράχη[23]
Порти[22][3] Πόρτι Портес Πόρτες[23] връх в Цуцул на ССИ над Орово (1195 m)[3]
Великои Главйе[22][3] или Велика глава[25] Βελίκα Γκλάβια Лохагу Димитриу Райси Λοχαγού Δημητρίου Ραΐση[23] връх в Цуцул на СИ от Орово и на З от Винени (1157 m)[3]
Дошкоата Глаа[22][3] Ντοσκοχάγκλα Кефалорема Κεφαλόρεμα[23] река на СИ от Орово[3]
Рамнище[24] или Рамнища[3] Ράμνιστα Ливадия Λιβάδια[23] местност в Дева на СЗ от Винени[3]
Голе[22][3] Γκόλιε Мицопулу Димитриу Μητσοπούλου Δημητρίου[23] връх в Дева на С от Винени (1360,1 m)[3]
Рамнина[3][26] Ράμνινα Филакион 46 Φυλάκιον 46[23] връх в Дева на СЗ от Винени (1085 m)[3]
Тапан[24][27] Γάπαν Елафи Έλάφι[23] връх на Ю от Граждано, гранична пирамида № 18 (1325,3 m)[3]
Лазоик[24][28] Λάζικ Акантотон Άκαθωτον[23]
Прикинчища[3] Πρικίντσιτα Анатоликон Άνατολικόν[23] местност в Цуцул на ЮИ от Граждено, над брега на Малкото Преспанско езеро[3]
Раткофорие[24][3] Ρακοφόριε Тамнодес Θαμνώδες[23] местност на ЮИ от Граждено[3]
Шестар[3][29] Σιστάρ Фундотон Φουντωτόν[23] връх в Цуцул на И от Граждено (1914 m)[3]
Падье[22] Πάδιε Воскотопи Βοσκοτόπι[23] местност в Цуцул на И от Граждено[3]
Урида[22][3][30] Ούρίντα Крионери Κρυονέρι[23] гранична местност на СЗ от Орово[3]
Чоло Τσόλο Даваки Δαβάκη[23]
Варниците[31] Καρνίτσιτε Каминия Καμίνια[23] река на СЗ от Орово, Ю под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава[31]
Лозя[28] Λούντζα Ироикон Ήρωϊκόν[23]
Пат Πάτ Перасма Πέρασμα[23]
Скойца[31] Σκόϊτσα Монастираки Μοναστηράκι[23] река на СЗ от Орово, С под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава[31]
Преброявания
  • 1913 – 437 души
  • 1920 – 380 души
  • 1928 – 418 души
  • 1940 – 507 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 371 души
  • 1971 – 310 души
  • 1981 – 172 души
  • 1991 – ? души
  • 2001 – 183 души
  • 2011 – 78 души
Родени в Гражден
  • Алекси Спиров Василевски (р. 1901), в 1920 – 1923 и 1926 – 1932 година е емигрант в САЩ, след установяването на диттакурата на Метксас в 1936 г. емигрира във Франция, където остава до 1940 г., в 1941 – 1947 година е участник в партизанското движение в Леринско, оставя спомени[32]
  • Божил Спиров (Спировчов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[33]
  • Дамян Христев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[34]
  • Илия Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст[35]
  • Лазо Ангеловски (1925 – 1948), гръцки политик, деец на Демократичната армия на Гърция
  • Петър Ангелов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
  • Сотир Тасев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на бронзов медал[36]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 394. (на гръцки)
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 176.
  5. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
  6. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  11. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  14. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  15. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  18. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. Ристовски, Христо, Дробицки, Гоче. „Граждено: 1949“, Здружение на деца бегалци од егејскиот дел на Македонија, Скопие, 2001, стр.139 – 141.
  20. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  21. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  22. а б в г д е ж Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 418.
  23. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  24. а б в г д Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 371.
  25. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  26. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 402.
  27. Topografska Karta JNA 1:100.000.
  28. а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 444.
  29. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 372.
  30. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 356.
  31. а б в г Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  32. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 77. Посетен на 31 август 2015.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 757.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694.