Мозамбик
Република Мозамбик República de Moçambique | |
Химн: Pátria Amada | |
Местоположение на Мозамбик | |
География и население | |
---|---|
Площ | 801 590 km² (на 35-о място) |
Води | 2,2% |
Климат | субекваториален, тропичен |
Столица | Мапуто |
Най-голям град | Мапуто |
Официален език | |
Религия | 62% християнство 19% ислям 14% нерелигиозност 4% местни вярвания 1% други религии |
Демоним | мозамбикчанин |
Население (2022) | 31 693 239 (на 46-о място) |
Население (2020) | 30 066 648 |
Гъстота на нас. | 37 души/km² |
Градско нас. | 37,1% (на 153-то място) |
Управление | |
Форма | унитарна полупрезидентска република |
Президент | Филипе Нюси |
Министър-председател | Адриано Малеяне |
Организации | ООН, АС и др. |
Законодат. власт | Събрание на републиката |
История | |
Независимост от Португалия | 25 юни 1975 г. |
Членство в ООН | 16 септември 1975 г. |
Гражданска война | 1977 – 1992 г. |
Конституция | 21 ноември 2004 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2022) | 48 млрд. USD[1] (на 46-о място) |
БВП на човек (ППС) | 1457 USD (на 187-о място) |
БВП (ном., 2022) | 17,8 млрд. USD (на 128-о място) |
БВП на човек (ном.) | 542 USD (на 185-о място) |
ИЧР (2021) | 0,446 (нисък) (на 185-о място) |
Джини (2014) | 54,0 (нисък) |
Прод. на живота | 60,2 години (на 174-то място) |
Детска смъртност | 74,2/1000 (на 118-о място) |
Грамотност | 38,7% (на 169-о място) |
Валута | Мозамбикски метикал (MZN) |
Други данни | |
Часова зона | CAT (UTC+2) |
Формат на датата | дд/мм/гггг |
Автомобилно движение | ляво |
Код по ISO | MZ |
Интернет домейн | .mz |
Телефонен код | +258 |
ITU префикс | C8A-C9Z |
Официален сайт | portaldogoverno.gov.mz |
Мозамбик в Общомедия |
Мозамбик, официално Република Мозамбик (на португалски: República de Moçambique), е страна в югоизточна Африка, която граничи с Индийския океан на изток, с Танзания на север, с Малави и Замбия на северозапад, Зимбабве на запад и с Есватини и РЮА на юг. Страната е с площ 801 590 кв. км и е на 25-о място по големина на територията сред другите държави. Площта на Мозамбик надвишава с малко тази на Турция.
Днешните мозамбикански земи са били открити от Вашку да Гама през 1498 и станали португалска колония през 1505. Мозамбик е член на общност на португалоезичните държави и на общността на нациите.
География
[редактиране | редактиране на кода]Климатът в северната и централната част на страната е субекваториален, а в южната – тропичен. Сухият сезон продължава от април до септември, когато е и най-доброто време да се посети страната. Тогава температурите са по-ниски – максималните варират около 25 °C, а минималните са около 15 °C и валежите са значително по-малко отколкото през дъждовния период. Дъждовният период продължава от октомври до март, когато средните температури са около 31 °C и има значителни по количество валежи. Най-високата температура, измерена в Мозамбик, е 47,1 °C, а най-ниската – около 1 °C.
История
[редактиране | редактиране на кода]Ранна история
[редактиране | редактиране на кода]През I-V век територията на днешен Мозамбик е заселена от използващите желязо народи банту, които идват от запад и север по долината на Замбези и постепенно заемат също платата и крайбрежните области. Те установяват земеделски общности или общества, базирани на пасищното говедовъдство.
От края на I хилядолетие Мозамбик е включен в търговските мрежи в Индийския океан, които достигат до южното пристанище Чибуене.[2] Търговски селища, като Софала и Ангоче са интегрирани в областта Зангебар и стават важни центрове на търговията с Ислямския свят на роби, злато, слонова кост и други стоки. Археологични свидетелства от XI-XIV век в Маникени говорят за оживени връзки с разположения във вътрешността на континента град Велик Зимбабве. През XII територии от днешните Мозамбик и Зимбабве влизат в африканската държава Мономотапа.
Португалска колония
[редактиране | редактиране на кода]Пътуването на Вашку да Гама през 1498 година превръща Португалия във важен нов фактор в търговията в Индийския океан, като в Мозамбик португалците ликвидират мюсюлманската търговска и военна хегемония, превръщайки пристанищата в своя база по морския път към Азия. В самото начало на XVI век те установяват контрол над остров Мозамбик и пристанището Софала, а през 30-те години малки групи търговци и търсачи на злато проникват във вътрешността. С основаването на търговските и военни постове Сена и Тете по течението на Замбези се опитват да установят контрол над търговията със злато.[3]
XIX-XX век
[редактиране | редактиране на кода]През 1886 – 1893 границите на колонията са установени след съгласуване с Великобритания и Германия. През 1951 Мозамбик е обявен за португалска отвъдморска провинция.
Независим Мозамбик
[редактиране | редактиране на кода]През 1964 г. започва въоръжено въстание под ръководството на Фронта за освобождение на Мозамбик (ФРЕЛИМО, основан през 1962 г.). На 25 юни 1975 г. – след Революцията на карамфилите в Португалия (април 1974) по споразумение с новото португалско правителство Мозамбик е провъзгласен за независима република с президент – Самора Машел. През 1977 г. ФРЕЛИМО е преобразуван в партия. През 1979 г. има въоръжени стълкновения с антиправителствени сили. През 1986 г. президент става Ж. А. Шисано, преизбран 1994, 1999. През 1990 г. с новата конституция се слага край на еднопартийния режим. През 1992 се сключва се мир между Ж. А. Шисано и бунтовниците. Следва операция на ООН в Мозамбик (ONUMOZ), с цели проверява спазването на примирието и други. През 1994 са проведени първите в историята на страната свободни демократични избори (за президент и парламент). През 1995 г. страната влиза в състава на Общността. През 2005 г. президент става А. Е. Гебуза. Мозамбик е член на ООН от 1975 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Мозамбик надхвърля 21 млн. души. За сравнение, през 1997 населението е било 16 млн. души. Бързото нарастване на броя на населението се дължи на високия естествен прираст. Средната продължителност на живота в Мозамбик е 41 години. Средно на една жена в Мозамбик се падат пет деца. Значителен е броят на заболелите от СПИН – те са 1,3 млн. или 12% от населението. Над 99% от населението са африкански племена – маконде, яо, суахили, тсонга и др. Останалата част са европейци и индийци. Религиите, които изповядва населението, са: католицизъм (23,8%), ислям (17,8 %), ционизъм (африканска форма на християнството) (17,5 %) и 23,1% са нерелигиозни. Макар че португалският е официалният език в Мозамбик, по-голямата част от населението говори на други, африкански езици.
Държавно управление
[редактиране | редактиране на кода]Мозамбик е Република. Начело на държавата и правителството стои президента. Политическите партии в Мозамбик са: Партия Фрелимо и Национално съпротивление на Мозамбик.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Мозамбик е разделен на 10 провинции и столицата Мапуто, която има статут на провинция. Провинциите са разделени на 146 окръга (дищриту).[4]
Карта | Провинции |
---|---|
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]По-голямата част от населението се занимава с отглеждане на царевица и маниока или работи на плантации за отглеждане на износни култури – кокосови палми, памук, захарна тръстика, кашу, сизал, тропични плодове. Основен отрасъл е и риболовът, а ловът на скариди е от особено значение за износа на страната.[6]
Мозамбик разполага с големи залежи на мед, желязо, уран, въглища, природен газ, диаманти. Добивната промишленост обаче тепърва се развива.[6]
Официалната валута е новият метикал (към 2007 г. 1 щатски долар се равнява на 25 метикала), който замества стария с размер 1000 към 1. Старата валута е изкупувана от банката на Мозамбик до края на 2012 г. Щатският долар, рандът на ЮАР, а в последно време и еврото са широко разпространени в страната и се използват в бизнес сделките. Минималната легална заплата на човек е 3800 метикала за месец.
Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]Култура
[редактиране | редактиране на кода]Други
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imf.org
- ↑ Sinclair 2012.
- ↑ Brown 2006.
- ↑ Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 420
- ↑ Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 421
- ↑ а б Клайв Джифърд. География на света. 2005. ISBN 954-625-359-6. с. 377.
- Цитирани източници
- Brown, Christopher Leslie et al. Arming slaves: from classical times to the modern age. Yale University Press, 2006. ISBN 978-0-300-10900-9. (на английски)
- Sinclair, Paul et al. Trade and Society on the Southeast African Coast in the Later First Millennium AD: the Case of Chibuene // Antiquity 86. 2012. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Новинарска агенция от Мозамбик
- Световна класация по свобода на словото Архив на оригинала от 2003-12-05 в Wayback Machine. – Намира се на 70-о място от общо 139 държави
|
|