Киликия: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} ... {{zzz-мъниче}} → {{мъниче|xxx|...|zzz}} |
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка |
||
Ред 55: | Ред 55: | ||
[[Първи кръстоносен поход|Първият кръстоносен поход]] възражда [[Арменско кралство Киликия|Арменското кралство Киликия]] през 1097 – 1098 г. |
[[Първи кръстоносен поход|Първият кръстоносен поход]] възражда [[Арменско кралство Киликия|Арменското кралство Киликия]] през 1097 – 1098 г. |
||
<gallery class="center"> |
<gallery class="center"> |
||
Kreuzritterburg Mamure.jpg|Крепостта Мамур, строена за защита от пирати |
|||
Anazarbus klikya city south gate.jpg|[[Списък на древноримските триумфални арки|Триумфалната арка]] в Аназарбус |
|||
HierapolisCastabalaBurgberg.jpg|[[Акропол]]ът на Кастабала |
|||
Armenianmeds.gif|Киликийска Армения, 1199 – 1375 |
|||
</gallery> |
</gallery> |
||
Версия от 18:35, 5 октомври 2020
Римска Киликия Provincia Cilicia ἐπαρχία Κιλικίας | |
— Римска сенатска и имперска провинция — | |
64 пр.н.е – 638 г. | |
Континент | Азия |
---|---|
Столица | Тарс |
Римски сенат | |
управител: | Проконсул |
период: | 64 – 24 пр.н.е |
Император | |
управител: | Легат |
период: | 24 пр.н.е – 297 г. |
управител: | Консулар |
период: | 297 – 638 г. |
История | Античност |
Арабско завоюване на Сирия | 634 – 638 |
| |
Днес част от | Турция |
Римска Киликия Provincia Cilicia ἐπαρχία Κιλικίας в Общомедия |
Киликия (на турски: Kilikya; на гръцки: Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия. На север и запад е оградена от планините Тавър, на изток от Антитавър, а на юг излиза на Средиземно море. В географско отношение се състои от два много различни региона – западен планински и източен – плодородна равнина. В древността оттук е минавал единственият път от Мала Азия към Сирия[1]. Главни градове в областта са Тарс, Адана, Селинонт, Аназарбус.
През II хилядолетие пр.н.е. влиза в състава на Хетското царство, а от XII до VI века пр.н.е. на територията на Киликия са съществували едно или няколко независими Сирохетски царства, като от VI век пр.н.е. Киликия влиза в състава на персийското царство на Ахеменидите. В 333 г. пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски, който едва не се удавил, докато се къпал в река Киднос, където по-късно се удавя император Фридрих I Барбароса по време на Третия кръстоносен поход. От 297 г. пр.н.е. до 190 г. пр.н.е. областта се намира във властта на Селевкидите.
Преди периода на римското владичество Киликия е свърталище на пирати. Плацдарм в Киликия завладява за сената и народа на Рим от Марк Антоний Оратор още през 103 г. пр.н.е. Помпей Велики в 67 г. пр.н.е. окончателно ликвидира пиратската заплаха и след разгрома на знаменитата пиратска база Коракесион Тарс става столица на римската провинция. Първи проконсул на Киликия е Луций Корнелий Сула, а през 51 г. пр.н.е. на тази длъжност е назначен Цицерон, който я заема около година. Неговата задача е да осигури лоялността на царя на съседната васална Кападокия Ариобарзан III, което постига без военни действия[2].
В Римски Тарс около 10 г. е роден един от евангелистите на Новия Завет апостол Павел.
Първият кръстоносен поход възражда Арменското кралство Киликия през 1097 – 1098 г.
-
Крепостта Мамур, строена за защита от пирати
-
Триумфалната арка в Аназарбус
-
Акрополът на Кастабала
-
Киликийска Армения, 1199 – 1375
Източници
- ↑ Cilicia | ancient district, Anatolia // Encyclopedia Britannica. Посетен на 29 октомври 2019. (на английски)
- ↑ Everitt, A. „Cicero: The Life and Times of Rome's Greatest Politician“ (2001), pp. 186 – 88
Вижте също
|
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cilicia (Roman province) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |