Български език

Български език
Страна	Република България, Република Македония и в някои части на Гърция, Молдова,Украйна, Сърбия, Румъния и Турция, както и в емигрантските общности по света
Регион	Балкански полуостров и други райони с български общности.
Говорещи	12 000 000
Писменост	Българска азбука, Брайлова азбука, Кирилица
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Южнославянски Източни южнославянски Български
Официално положение
Официален в	България, Европейски съюз
Регулатор	Института за български език, БАН
Кодове
ISO 639-1	bg
ISO 639-2	bul
ISO 639-3	(BLG до 2005 г.) bul (BLG до 2005 г.)
Уикипедия на Български език
Български език в Общомедия

Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Той е официалният език на Република България и един от 23-те официални езика на Европейския съюз. Някои говори од този език се смятат за македонски или сръбски от други диалектни класификации.

История

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода:

• дописмен (праславянски) (до 9 век) – обхваща периода между славянското нашествие на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя св.св. Кирил и Методий в Моравия през 60те години на 9 век.
• старобългарски (9–11 век) – обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои лингвисти началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.
• среднобългарски (12–14 век) – приблизително обхваща периода от възстановяването на българската държава до падането под османска власт. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.
• новобългарски (от 15 век). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори.

Азбука

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от византийските мисионери св.св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. Повечето букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки еквивалент, се използвали опростени варианти на глаголически букви.

Днес българският език се изписва на кирилица и само в специални случаи на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата позволява латиницата по пътните знаци и затова почти всички те се изписват на двете азбуки. Същото се отнася и за табелите с имената на улиците.

Съвременната българска кирилица има 30 букви:

А а	Б б	В в	Г г	Д д	Е е	Ж ж	З з	И и	Й й
К к	Л л	М м	Н н	О о	П п	Р р	С с	Т т	У у
Ф ф	Х х	Ц ц	Ч ч	Ш ш	Щ щ	Ъ ъ	Ь ь	Ю ю	Я я

Латиницата има 26 букви. За повече информация относно латиницата вижте Транслитерация на българските букви с латински.

Азбуката, използвана в банатската норма на българския език, е латиницата, основана на хърватската редакция. В Република Македония се използва кирилица, близка до сръбската азбука.

Особености

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било много силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива „върната“ в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език.

В съвременния български език има падежни остатъци — главно в местоименните форми и звателен (вокатив) при личните имена.

Вижте също

• Българска диалектология
• Транскрибиране на български език
• Официални езици на Европейския съюз
• Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
• Европейски ден на езиците
• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Уикикниги

• Как да научим децата си на български език в двуезична среда
• Как да си кирилизираме компютъра
• Как да си кирилизираме мобилния телефон

Наредби в Уикиизточник

• Наредба 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език
• Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница
• Free language learning
• Free language learning

Външни препратки

• Институт за български език към БАН
• Българският език в Ethnologue
• Списание Български език, изд. на БАН
• Думи наследени от прабългарите
• Смесени българо-славянски изрази
• Съпоставка на български и славянски синоними
• Прабългарския, славянските и скито-сарматските езици и общия им източно-ирански или авестийски произход!
• Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV В., Р.Станкова
• Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.), Н.Драгова
• Официална стандартизирана транслитерация между кирилски и латински букви
• IberBG Курс по български за испаноговорещи