Карл Мария фон Вебер

Карл Мария фон Вебер Carl Maria von Weber
немски композитор
Роден	18 или 19 ноември 1786 г. Ойтин, Германия
Починал	5 юни 1826 г. Лондон, Англия
Погребан	Дрезден, Федерална република Германия
Религия	католицизъм
Учил в	Университет за музика и сценично изкуство
Активен период	от 1799 г.
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Карл Мария фон Вебер в Общомедия

Карл Мария Фридрих Август (Ернст) фон Вебер (Шаблон:Lang-de; 18 или 19 ноември 1786, Ойтин — 5 юни 1826, Лондон) е барон, немски композитор, диригент, пианист и основоположник на немската романтическа опера.

Биография

Вебер е роден в семейство на музикант и театрален предприемач, вечно потопен в различни проекти. Детството и младостта му преминават в странствания по градовете на Германия с малката театрална трупа на баща си. Поради това не може да се каже, че тогава получава систематична и задълбочена музикална подготовка. Първият учител по пиано, при когото Вебер се занимава по-продължително, е Гешкел, а по теория - Михаел Хайдн.

През 1798 г. се появяват първите произведения на Вебер — малки фуги. След това той става ученик на органиста Калхер в Мюнхен. По-подробен курс по теория на композицията Вебер впоследствие минава с абат Фоглер, като негови съученици са Мейербер и Готфрид Вебер. Първи сценичен опит на Вебер е операта „Die Macht der Liebe und des Weins“ (Силата на любовта и виното). Макар и в ранната си младост да пише много, първия му успех е операта „Das Waldmädchen“ (1800, Горското момиче). Операта на 14-годишния композитор е представяна на много сцени в Европа и в Русия. Впоследствие Вебер преработва тази опера, която под името „Силвана“ дълго се задържа на много оперни германски сцени.

Написва операта „Peter Schmoll und seine Nachbarn“ (1802, Петер Шмол и неговите съседи), симфонии, сонати за пиано, кантатата „Der erste Ton“ (Първият тон), операта „Абу Хасан“ (1811), дирижира оркестри в различни градове и изнася концерти.

През 1804 г. работи като диригент в оперните театри на Бреслау, Бад Карлсруе, Щутгарт, Манхайм, Дармщат, Франкфурт, Мюнхен, Берлин и др.

През 1805 г. написва операта „Рубецал“ по приказката на И. Музеус. През 1810 написва опера «Силвана», а през 1813 вече ръководи оперния театър в Прага.

1814 — — става популярен след съчиняването на войнственните песни постихове на Теодор Кернер: «Lützows wilde Jagd», «Schwertlied» и кантатата «Kampf und Sieg» (1815) по текст на Волбрук по случай битката при Ватерло. Написаните после в Дрезден юбилейна увертюра, меси в es и g, кантати имали много по-малък успех.

1817 — оглавява и до края на живота си ръководи немскя музикален театър в Дрезден.

1819— още през 1810 г. Вебер обръща внимание на сюжета «Фрайшютц» («Волният стрелец»); но едва сега започва да пише опера по този сюжет, обработен от Йохан Фридрих Кинд. «Вълшебният стрелец», както става името на операта, е поставена през 1821 г. в Берлин под диригентството на автора, предизвиква небивал фурор, и славата на Вебер достига своя апогей. «Нашият стрелец попадна право в целта» — пише Вебер на либреттиста Кинд. Бетховен, удивен от произведението на Вебер, казва, че не е очаквал това от толкова «мек» човек и че Вебер не трябва да спира да пише опери. Само за няколко месеца «Вълшебният стрелец» е изнесена 50 пъти, още същата година е поставена в много германски театри, а скоро след това нейната популярност преминава границите на страната. В България тя е изнесена за първи път през 1930 г. в Софийската народна опера под диригентството на Херман Щанге в постановка на режисьора Хр.Попов. Преди «Вълшебният стрелец» през същата 1821 година е поставена операта «Прециоза» по драмата на Волф, с музика на Вебер.

1822 — по предложение на Виенската опера композиторът написва рицарско-романтичната «Еврианта» (за 18 месеца). Но успехът на тази опера не е така блестящ, като ««Вълшебният стрелец» ». Последното произведение на Вебера е операта «Оберон», след постановката на която в Лондон през 1826 г. той заболява и скоро умира.

Вебер с право се счита чисто германски композитор, дълбоко разбиращ същността на националната музика и извел немската мелодия до високо художествено съвършенство. Той в течение на цялата си дейност остава верен на националното направление, и в неговите опери лежи фундамента, на който Вагнер построява «Танхойзер» и «Лоенгрин». Особено в «Еврианта» слушателя е обхвнат именно от тази музикална атмосфера, която се усеща в произведенията на Вагнер от средния период. Вебер се явява блестящ представител на романтическото оперно направление, което в двадесетте години на XIX век е в своята сила и което по-късно намира последовател у Вагнер. Даровитостта на Вебер изобилства в трите му последни опери: «Вълшебният стрелец», «Еврианта» и «Оберон». Тя е изключително разнообразна. Драматическите моменти, любовните, тънките черти на музикалния изказ, фантастическия елемент — всичко е достъпно за широкото дарование на композитора. Най-различни образи са представени от този музикален поет с тънка чувствителност, с изключителни превъплъщения, със завладяваща мелодичност. Патриот по душа, той не само разработва народните мелодии, но и създава свои в чисто народен дух. Рядко неговата вокална мелодия в бързо темпо съдържа известна инструменталност: тя като че не е написана за глас, а за инструмент, за който техническите трудности са по- достъпни. Като симфонист, Вебер владее оркестровата палитра до съвършенство. Неговата оркестрова живопис е пълна с въображение и се отличава със своеобразен колорит. Вебер е главно оперен композитор; симфоничните му произведения, писани за концертни изяви, отстъпват на оперните му увертюри. В областта на песните и инструменталната камерна музика, а именно съчиненията за пиано, композиторът оставя забележителни образци. На Вебер също принадлежат незавършената опера «Тримата Пинтос» (1821, завършена от Г. Малер през 1888 г).

1861 — Изздигнат е паметник на Вебер в Дрезден.

Синът му - Макс Вебер, написва биография на своя знаменит баща.

Съчинения

• «Hinterlassene Schriften», изд. Гелем (Дрезден, 1828);
• «Karl Maria von W. Ein Lebensbild», Макс Мария фон В. (1864);
• «Webergedenkbuch» Кохут (1887);
• «Reisebriefe von Karl Maria von W. an seine Gattin» (Лайпциг, 1886);
• «Chronol. thematischer Katalog der Werke von Karl Maria von W.» (Берлин, 1871).

От произведенията на Вебер, освен гореспоменатите, внимание заслужават концертите за пиано и оркестър, op. 11, op. 32; «Concert-stück», op. 79; струнния квартет, струнното трио, шест сонати за пиано и цигулка, ор. 10; голям концертен дует за кларинет и пиано, ор. 48; сонати ор. 24, 49, 70; полонези, рондо, вариации за пиано, 2 концерта за кларинет с оркестър, Вариации за клаирнет и пиано, Концертино за кларинет с оркестър; andante и rondo за фагот и оркестър, концерт за фагот, «Aufforderung zum Tanz» («Покана за танц») и др.

Опери

• «Горското момиче» Das (stumme) Waldmädchen, 1800
• «Петер Шмол и неговите съседи» (Peter Schmoll und seine Nachbarn), 1802
• «Рубецал», 1805
• «Силвана» (Silvana), 1810
• «Абу Хасан» (Abu Hassan), 1811
• «Прециоза» (Preciosa), 1821
• «Вълшебният стрелец» (Der Freischütz), 1821 (премиерата е през 1821 г. в Berliner Schauspielhaus)
• «Тримата Пинтос» (Die drei Pintos), 1888.. Завършена от Малер.
• «Еврианта» (Euryanthe), 1823
• «Оберон» (Oberon), 1826

Външни препратки

ВИЖ НОВА КНИГА ЗА ОПЕРАТА В 2 ТОМА ОТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, СОФИЯ, 2002.

• Internationale Carl-Maria-von-Weber-Gesellschaft
• Informationen zur neuen Gesamtausgabe der sämtlichen Werke von Carl Maria von Weber
• Carl-Maria-von-Weber Museum in Dresden
• Gesamtes Werkverzeichnis
• Texte der Lieder
• Informationen zu Weber im Stadtwiki Dresden
• Der Freischütz Tonbeispiel (MP3)
• Der Freischutz-Overture