ПФК „Славия“ (София): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 430: | Ред 430: | ||
{{колони|4| |
{{колони|4| |
||
* {{флагче|България|България}} [[Борис Шаранков]] (1894–1958) |
* {{флагче|България|България}} [[Борис Шаранков]] (1894–1958) |
||
* {{флагче|България|България}} [[Hайден Cпасов]] (р. 1962) |
|||
* {{флагче|България|България}} [[Павел Грозданов]] |
* {{флагче|България|България}} [[Павел Грозданов]] |
||
* {{флагче|България|България}} [[Георги Григоров (футболист)|Георги Григоров]] (Фурлана) |
* {{флагче|България|България}} [[Георги Григоров (футболист)|Георги Григоров]] (Фурлана) |
||
Ред 482: | Ред 483: | ||
* {{флагче|България|България}} [[Живко Желев]] |
* {{флагче|България|България}} [[Живко Желев]] |
||
* {{флагче|България|България}} [[Даниел Златков]] |
* {{флагче|България|България}} [[Даниел Златков]] |
||
}}<!-- * [[Картинка:Flag_of_Bulgaria.svg|20px|Bulgaria]] [[Hайден Cпасов]] --> |
|||
}} |
|||
== Рекордьори на клуба == |
== Рекордьори на клуба == |
Версия от 17:12, 11 август 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Славия.
ПФК Славия (София) | |||
Файл:Slavia.png Емблема на футболния клуб | |||
Прозвище | Бялата лавина; Белите | ||
---|---|---|---|
Основан | 10 април 1913 г. | ||
Държава | България | ||
Стадион | „Славия“ | ||
Капацитет | 25,556 | ||
Президент | Венцеслав Стефанов | ||
Старши треньор | Иван Колев | ||
Първенство | „А“ група | ||
2014/15 | „А“ група, 9-то | ||
Екипировка | Joma | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
ПФК Славия (София) през сезоните | |||
ПФК „Славия“ в Общомедия |
Славия е български професионален футболен клуб от град София, създаден на 10 април 1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са "Белите" и "Бялата лавина".
История
На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора - „Ботев“ (създаден през 1909 г.) и „Развитие“ (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб „Славия“. Момчетата от „Ботев“ били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на "Славия" Прага.
"Славия" е докaзано вторият най-стар български отбор.
"Славия" е преименувана няколко пъти след 1944 г.: Славия 45 (след като към Славия са присъединени кварталните клубове "България" (създаден през 1915 г.) и "Бежанец" (създаден през 1924 г.) - 1945/46 г.), „Строител“ (1949-51), „Ударник“ (1951-56), „ЖСК Славия“ (1969-71, когато е обединена с Локомотив (София). Новият клуб приема актива на "белите", но на мястото на влелия се Локомотив (София) не влиза друг тим и първенството (1968/69) завършва с 15 отбора, а на съперниците на "железничарите" през пролетния полусезон се присъждат служебни победи 3:0. След отделянето на Локомотив през 1971 г. актива на „ЖСК Славия“ се прибавя към този на Славия. През 1950 г. Славия (тогава вицешампион) е разделена на Строител, който остава в А група и Ударник, който е изпратен в Б група. Славия наследява актива на Строител от 1951 г. Ударник завъшва на първо място в Б група и се класира за А група. Това разделение оказва негативно влияние върху отбора и през 1952 г. Славия завършва едва на 8 място в А група.
Наименования
- Славия (1913 – 1945)
- Славия-45 (1945 – 1946)
- Славия (1946 – 1949)
- Строител (1949 – 1950)
- Ударник (1951 – 1957)
- Славия (1957 – 1969)
- ЖСК Славия (1969 – 1971)
- Славия (1971 – 1999)
- Славия 1913 (от 1999)
Химн на клуба
Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 г.
Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.
Факти
- 11 август 1913 г. — Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
- 15 април 1915 г. — Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
- 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
- 1924 г. – Славия става първият футболен клуб у нас, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
- 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
- 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първия български международен съдия по футбол.
- 12 март 1958 г. – започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев - председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
- 4 юни 1996 г. — След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели титлата, а в добавка и Купата на България.
- 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД - София.
- 21 април 2011 г. - "Белите" се класират на финал за Купата на България след победа срещу Пирин.
Успехи
- Вицешампион (10 пъти) - 1926 - титлата е присъдена служебно на Владислав (Варна), 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990 г.
- Бронзов медалист (12 пъти) - 1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1992 и 1997 г.
- Царска купа (4 пъти) - 1928, 1930, 1936, 1943
- Шампион на столицата: в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното (9 пъти) - 1922, 1923, 1926, 1927, 1928, 1930, 1932, 1934 и 1936 г.
- Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК — през 1967 г. — губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
- Десеткратен участник в УЕФА. През 1969 г. Славия отстранява Валенсия (Испания).
- Балкански клубен шампион (2 пъти) - 1986 и 1988 г.
- Носител на Купа Интертото (1 път) - 1977 г.
- Носител на Купа "Сали Мугабе" (1 път) - 1993 г., побеждавайки "Таганда", "Хайлендърс" и националният отбор на Зимбабве.
Участия в ЕКТ
Купа на панаирните градове и Купа на УЕФА
Сезон | Турнир | Етап | Страна | Отбор | Домакин | Гост | Резултат |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1963-64 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | МТК (Будапеща) | 1:1 | 0:1 | 1:2 | |
1964-65 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Корк Селтик | 1:1 | 0:2 | 1:3 | |
1966-67 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Лозана | 1:0 | 1:2 | 2:2 | |
1966-67 | Купа на УЕФА | 2 кв. кръг | Суонзи | 4:0 | 1:1 | 5:1 | |
1966-67 | Купа на УЕФА | 1/8-финали | Страсбург | 2:0 | 0:1 | 2:1 | |
1966-67 | Купа на УЕФА | 1/4-финали | Сервет | 3:0 | 0:1 | 3:1 | |
1966-67 | Купа на УЕФА | 1/2-финали | Глазгоу Рейнджърс | 0:1 | 0:1 | 0:2 | |
1968-69 | Купа на панаирните градове | –- | Абърдийн | 0:0 | 0:2 | 0:2 | |
1969-70 | Купа на панаирните градове | –- | Валенсия | 2:0 | 1:1 | 3:1 | |
1969-70 | Купа на панаирните градове | –- | Килмарнък | 2:0 | 1:4 | 3:4 | |
1972-73 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Шалке 04 | 1:3 | 1:2 | 2:5 | |
1973-74 | Купа на панаирните градове | –- | Динамо Тбилиси | 2:0 | 1:4 | 3:4 | |
1975-76 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Щурм Грац | 1:0 | 1:3 | 2:3 | |
1980-81 | Купа на УЕФА | 2 кв. кръг | Легия Варшава | 3:0 | 0:1 | 3:1 | |
1980-81 | Купа на УЕФА | 1/8-финали | Спарта Прага | 3:0 | 0:2 | 3:2 | |
1980-81 | Купа на УЕФА | 1/4-финали | Фейенорд | 3:2 | 0:4 | 3:6 | |
1982-83 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Сараево | 2:2 | 2:4 | 4:6 | |
1988-89 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Партизан (Белград) | 0:5 | 0:5 | 0:10 | |
1990-91 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Омония (Никозия) | 2:1 | 2:4 | 4:5 | |
1991-92 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Осасуна | 1:0 | 0:4 | 1:4 | |
1995-96 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Олимпиакос | 0:2 | 0:1 | 0:3 | |
1996-97 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Инкарас Грифас | 4:3 | 1:1 | 5:4 | |
1996-97 | Купа на УЕФА | 2 кв. кръг | Тирол Инсбрук | 1:1 | 1:4 | 2:5 |
Настоящ състав
Към 12 юли 2015 г.
- Старши треньор: Иван Колев
- Помощник-треньори: Петко Петков, Росен Кирилов, Здравко Здравков (треньор на вратарите)
- Александър Попоски (кондиционен треньор), Венцислав Арсов (скаут), д-р Любен Ангелов (лекар на отбора)
Вратари | |
---|---|
1 | Георги Петков |
12 | Марио Кирев |
32 | Антонис Стергиакис |
Защитници | |
---|---|
2 | Мартин Дечев |
3 | Димитър Пиргов |
6 | Живко Атанасов |
13 | Стефан Велков |
15 | Пламен Крачунов |
25 | Цветомир Панов |
27 | Емил Мартинов |
87 | Диего Фераресо |
Халфове | |
---|---|
5 | Франк Мбарга |
7 | Жереми Манзоро |
10 | Янис Карабельов |
11 | Дуде Н'Донгала |
14 | Ивайло Димитров |
17 | Костадин Дяков |
21 | Мартин Станкев |
22 | Владимир Семерджиев |
23 | Емил Стоев |
35 | Иван Вълчанов |
71 | Антон Карачанаков |
Георг Василев |
Нападатели | |
---|---|
20 | Петър Атанасов |
24 | Китан Василев |
99 | Радослав Василев |
Известни футболисти
- Борис Шаранков (1894–1958)
- Hайден Cпасов (р. 1962)
- Павел Грозданов
- Георги Григоров (Фурлана)
- Фердинанд Михайлов
- Димитър Благоев Пальо (1895–1918)
- Тодор Владимиров (1895–1979)
- Стефан Чумпалов Чумпала (1896–1978)
- Никола Спиров Колето (р. 1901)
- Димитър Манолов (Боянската мечка)
- Никола Калканджиев (Колата)
- Борис Романов (Боката)
- Димитър Николов
- Христо Минковски Мути (1911-1997)
- Никола Стайков (Толето) (1907–1974)
- Димитър Байкушев (1911–1988)
- Димитър Зографов Бомбата (1914-1944)
- Крум Милев (1915–2000)
- Георги Китанов Гогето (р. 1916)
- Христо Евтимов Майцата (1921–2005)
- Манол Николов (Мънето)
- Добромир Ташков (р. 1925)
- Георги Б. Гугалов-старши (р. 1931)
- Димитър Костов (р. 1932)
- Емануил Манолов
- Александър Василев Чоко (1936–1967)
- Димитър Ларгов (р. 1936)
- Михаил Мишев (р. 1938)
- Петър Величков (р. 1940)
- Александър Шаламанов Шами (р. 1941)
- Божидар Григоров Боби Григ (р. 1945)
- Стоян Коцев (р. 1945)
- Симеон Симеонов Мони (1946–2000)
- Георги Гугалов
- Андрей Желязков Жужо
- Атанас Александров Кимбата (р. 1952)
- Милчо Евтимов (р. 1952)
- Ваньо Костов (р. 1952)
- Чавдар Цветков (р. 1953) Чаво
- Георги Минчев (р. 1954)
- Владко Шаламанов (р. 1967)
- Наско Сираков (р. 1962}
- Симеон Чилибонов Чили (р. 1966)
- Стоян Ацаров (р. 1969)
- Здравко Здравков Фози (р. 1970)
- Владимир Иванов Фугата (р. 1973)
- Велимир Иванович
- Руджерио Перейра - Джери
- Благой Георгиев (р. 1981)
- Чавдар Янков (р. 1984)
- Димитър Рангелов (р. 1983)
- Георги Петков
- Живко Желев
- Даниел Златков
Рекордьори на клуба
- Андрей Желязков — най-много мачове – 338
- Андрей Желязков — най-много отбелязани голове за Славия - 136
- Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов — с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1943 г.)
- Димитър Костов — с 4 купи на страната (1952, 1963, 1964 и 1966 г.)
- Петър Александров — най-много отбелязани голове за един сезон - 33 (1986/87)
- Тодор Праматаров — най-много отбелязани голове за един мач - 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)
Футболисти №1 на България
- Александър Шаламанов футболист № 1 на България – 1963, 1966
- Симеон Симеонов футболист №1 на България – 1968
- Божидар Григоров футболист №1 на България – 1976
- Андрей Желязков футболист №1 на България – 1980
Голмайстори на първенството
- Крум Милев (Палаврата) — 1938 година с 12 гола
- Димитър Исаков — 1952 година с 10 гола
- Добромир Ташков — 1954 година с 25 гола
- Добромир Ташков — 1958 година с 9 гола
- Александър Василев (Чоко) — 1959 година с 13 гола
- Тодор Праматаров — 1997 година с 26 гола
Най-добър вратар на първенството
- Симеон Симеонов — 1966 и 1968
- Георги Гугалов — 1980
- Здравко Здравков — 1996
- Райс М'Боли — 2010
Любимец на публиката
- Благой Георгиев — 2005 и 2008/2009
- Димитър Рангелов — 2005/2006
- Тодор Колев — 2006/2007
- Йордан Господинов — 2007/2008
- Райс М'Боли — 2009/2010
- Николай Божов — 2010/2011
- Живко Желев — 2011/2012
- Даниел Златков — 2012/2013
- Георги Петков — 2013/2014
- Жереми Манзоро - 2014/2015
Слависти в Националния отбор
- Чавдар Цветков - 57 участия, 15 гола
- Андрей Желязков - 54 участия, 14 гола
- Александър Шаламанов - 42 участия, 1 гол
- Симеон Симеонов - 34 участия, без гол
- Димитър Байкушев - 27 участия, 10 гола
- Никола Стайков - 25 участия, 12 гола
- Димитър Ларгов - 24 участия, 3 гола
- Атанас Александров - 24 участия, 2 гола
- Антонио Разсуканов - 21 участия, 5 гола
- Петър Александров - 15 участия, 3 гола (докато е бил в Славия, а общо има 25 мача и 5 гола)
- Пламен Симеонов - 14 участия, 2 гола / в контроли /
В момента играещи:
- Здравко Здравков - 30 мача, без гол (общо има 70 мача)
- Чавдар Янков - 10 участия, 1 гол (общо има 34 мача и 5 гола)
- Георги Бачев - 10 участия, 1 гол (общо има 16 мача и 1 гол)
- Благой Георгиев - 8 участия, без гол (общо има 48 мача и 5 гола)
- Здравко Лазаров - 6 участия, 1 гол (общо има 21 мача и 3 гола)
- Димитър Рангелов - 5 участия, 1 гол ( общо 26 мача и 3 гола)
- Асен Караславов - 5 участия, без гол
- Мариян Христов - 4 участия, без гол (общо има 43 мача и 6 гола)
- Янко Вълканов - 3 участия, 1 гол
- Владимир Иванов - 2 участия, без гол (общо има 6 мача)
- Владимир Йонков - 2 участия, без гол (общо има 5 мача)
- Петър Цветанов - 2 участия, без гол
- Асен Николов - 1 участие, без гол (общо има 3 мача)
- Николай Праматаров - 1 участие, без гол
Играчи с най-много участия и голове в А-РФГ
С най-много мачове
|
С най-много голове
|
Прочути треньори
- Димитър Байкушев - Мими (1911–1988)
- Атанас Ковачев
- Стоян Коцев - Кано
- Христо Младенов (1928–1996)
- Олег Базилевич
- Атанас Пържелов
- Добромир Ташков
Екипи
- Официален: Бели фланелки, гащета и чорапи
- Резервен: Черни фланелки, гащета и чорапи
- екипировка: JOMA
Известни привърженици
- Проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет
- Чавдар Добрев, литературен критик и театровед (р. 1933)
- Йордан Караджов, музикант, група "Сигнал"
- Славчо Николов, музикант, група Б.Т.Р.
- Лиляна Кисьова, оперетна актриса (р. 1929)
- Васил Петров, певец
- Любен Чаталов , актьор
- Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър
- Йордан Радичков, писател (1929–2004)
- Владимир Пенев , актьор
- Андрей Слабаков, актьор и режисьор
- Петър Слабаков , актьор
- Асен Кисимов, актьор и певец
- Любомир Тенев, театрален критик (1915–1993)
- Проф. Богдан Филов, археолог и политически деец
- Ненчо Хранов, журналист
- Васил Цонев, писател (1925–2002)
- Васил Делов, журналист
- Алекси Сокачев, журналист
- Радослав Янкулов, журналист
- Борис Христов, оперен певец (1914 - 1993)
- Пейо Пеев; музикант от група "СПРИНТ"
- генерал-лейтенант Бригадир (Бриго) Аспарухов — бившият шеф на разузнаването;
- Албена Денкова и Максим Стависки, двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
- Асен Марков, председател на Българска федерация по картинг спорт
- Стефан Македонски, легендарен български оперен певец — тенор, режисьор и музикален педагог
- Симон Спасов , бивш председател на държавната агенция за младежта и спорта
- Павел Вежинов, писател
- Росица Кирилова, певица
- Поли Паскова, певица
- Борислав Бориславов, археолог и общински съветник в София
- Стойко Дуков, кмет на район "Витоша"
- Захари Бахаров, актьор
- Иван Ласкин, актьор
- Иван Звездев, водещ на телевизионното кулинарно предаване "В кухнята на Звездев"
- Филип Филипов, певец
- проф. Ради Радев, философ
- проф. Димитър Радев, юрист,зам.декан на Юридическия факултет на УНСС
- проф. Владимир Петров, юрист,изтъкнат специалист по вещно право
- проф. Симеон Тасев, юрист, специалист по гражданско право
- Пламен Сотиров, банкер, шеф на Райфайзенбанк
- Васил Филипов, бивш шеф на Булгаргаз
- Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието
- Дончо Конакчиев, бивш вицепремиер на България
Външни препратки
- Официален сайт на ПФК Славия
- Спортен клуб Славия - Национален Клуб на Слависта
- Международен форум на привържениците на Славия
- Фенски сайт на ПФК Славия
- История на ПФК Славия