Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
{{Руско-турска война от 1877-1878}} |
{{Руско-турска война от 1877-1878}} |
||
'''Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход''' е част от настъплението на [[Преден отряд|Предния руски отряд]] в [[Южна България]]. |
'''Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход''' е част от настъплението на [[Преден отряд|Предния руски отряд]] в [[Южна България]]. Провежда се по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
||
== Оперативна обстановка == |
== Оперативна обстановка == |
Версия от 10:14, 8 януари 2020
Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход | |||
Руско-турска война (1877-1878) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 28 юни/10 юли – 4/16 юли 1877 г. | ||
Място | Хаинбоазки проход | ||
Резултат | Победа за Русия | ||
Територия | Балкански полуостров | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
|
|
Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България. Провежда се по време на Руско-турската война (1877-1878).
Оперативна обстановка
След овладяването на Велико Търново, руското командване предвижда Предния отряд да овладее Хаинбоазкия проход и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз Алексей Церетели. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при село Присово.
Бойни действия
Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от военните кореспонденти Джанюариъс Макгахан, Хосе Пелисер, Дик де Лонли, Всеволод Крестовски и Александър Иванов.
С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на Панайот Хитов. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак.
Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табора са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея.
На 15 юли частите на генерал-лейтенант Йосиф Гурко навлизат в Твърдишкото поле. При село Оризаре отхвърлят три табора на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.
На 16 юли кавалерийска част, 10-та Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченски дружини разбиват три табира, окопали се при село Уфлани.
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за овладяване на Шипченския проход и развитие на настъпление в Южна България.
Източници
- Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108.
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13.