Требенища
| Требенища Требеништа | |
  Требенища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 848 m |
| Население | 513 души (2002) |
| Пощенски код | 6341 |
| Требенища в Общомедия | |
Требенища или Требенище (в местния говор Требенишча, на македонска литературна норма: Требеништа) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 14 километра северозападно от Охрид.
История
[редактиране | редактиране на кода]Требенищки некропол
[редактиране | редактиране на кода]
Край село Требенища в местностите Сува чешма, Три челюсти и Въртулка през май 1918 година е открит некропол, състоящ се от 56 гроба от VII – IV век пр. Хр. В резултат на разкопките, започнали през 1918 година от Карел Шкорпил и продължили през 1930 – 1934, 1953 – 1954 и 1972 г., са намерени четири златни погребални маски и множество други предмети, съхранявани в музеи в София, Белград и Скопие.[1] Някои учени виждат сходство на маските от Требенища с микенските от епохата на шахтовите гробници.[2][3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Требенища (Trébénischta) е посочено като село с 24 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 87 българи.[4]
Според Васил Кънчов в 90-те години Требенища има 40 къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Требенища е населявано от 310 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Требенишча е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[7]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требенища има 360 българи екзархисти.[8]
В Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]Централната църква „Свети Никола“ е изградена в 1942 година.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 513 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 500 |
| албанци | 8 |
| турци | 2 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали
Христо Мороищалията (? – 1903), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кузман, Паско. Уметноста на Требеништа, Скопје 1997, стр. 3-5, 60 и др.
- ↑ Бонев, Александър. Ранна Тракия. Формиране на тракийската култура – края на второто – началото на първото хилядолетие пр. Хр., София 2003, Разкопки и проучвания, кн. XXXI, стр. 150, виж и Filow, Bogdan. Die archaische Necropole von Trebenischte im Ohrid. Berlin und Leipzig, 1927, Abl. 3,8, Tafel I-1
- ↑ Κατσουλέας, Σταύρος Γ., "Τα επώνυμα της Βλάστης Κοζάνης", Β Συμπόσιο Γλωσσολογίας του Βορειοελληνικού Χώρου, Institute for Balkan Studies 159, Θεσσαλονίκη 1983.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
| |||||||||||
