Направо към съдържанието

Шарлия

Тази статия е за планината в Егейска Македония. За върха в Пирин вижте Шаралия.

Шарлия
Βρόντος
Шарлия, поглед от Беласица (вдясно на заден план). На преден план долу - Ченгел планина. Вляво - Боздаг
Шарлия, поглед от Беласица (вдясно на заден план). На преден план долу - Ченгел планина. Вляво - Боздаг
41.258° с. ш. 23.602° и. д.
Местоположение на картата на Сярско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхАли Баба
Надм. височина1849 m
Подробна карта
Шарлия в Общомедия

Шарлия, Шарлии, Шаралия или Бродската планина (на гръцки: Βρόντος, Врондос или Ορη Βροντούς, Ори Врондос; на турски: Vrondi balkan, Вронди балкан или Лейля, Ляля) е планина в северната част на Гърция.[1]

Етимологията на името на планината се извежда от думата шарли, (на турски: şarli) – шуртящ, вероятно във връзка с изобилието на вода.[2] Гръцката форма на името е Σαρλίγια, Сарлия.[1] Българското име Бродска планина, гръцкото Врондос и турското Вронди балкан, тоест Бродска планина идват от селата Горно и Долно Броди в планината, а Лейля (Λαϊλιά, Λιαλιά) е от името на старо селище под върха, днес курорт.[1]

Положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Планината е разположена в Сярско, Егейска Македония. Простира се по посока североизток-югозапад. Дълга е около 30 km и широка 15-20 km. Най-високият ѝ връх е Али Баба (на гръцки: Προφήτης Ηλίας, Профитис Илиас) - 1849 m. След 1941 година върхът попада в границите на България и през 1942 е преименуван с държавен указ на Коевец. Преди това върхът се е наричал Али Баба или Алибаба (на гръцки: Αλή Μπαμπάς). С това име е отбелязан и в българските топографски карти. На север проходът Света Параскева при заставата Пресек и дълбоката долина на Валовищка Белица (Крушевска река, на гръцки Крусовитис) я отделят от Славянка (Орвилос) и Сенгелската планина (Ангистро), на североизток Шарлия се свързва с планината Черна гора (Мавро Вуно) чрез Цървиловската седловина, а на изток Бродската или Дяволската река (Дяволо рема) и Карвунорема я отделят от планината Сминица (Меникио).[3] Според Йордан Н. Иванов границата между Шарлия (Черна гора) и Сминица е на седловината Узунджата (Узунджето) на юг от Бабина гора, откъдето на североизток тръгва Узундере, на югозапад притокът на Бродската река Углеш.[4] На запад и юг планината граничи с плодородното Сярско поле.[3][1] Понякога Черна гора се смята за част от Шарлия.[1]

Шарлия е изградена предимно от гранити и гнайси.[1] В ниските части се срещат кристалинни шисти, мрамори и песъчливи терциерни наслаги.[3]

Изглед към върха Пророк Илия (Али Баба) от района на село Горно Фращани (Ано Орини)

На 1600 m в северните склонове на Шарлия е разположен ски центърът Лайля (на гръцки: Λαϊλιά). Тук е изградена ски писта с дължина 1000 m, седалков лифт с дължина 850 метра и капацитет 700 души на час, както и няколко ски влека. Центърът разполага и със ски писта за начинаещи. В края на пистата е разположена съвременна хижа с ресторант, кафе-чайна и спални помещения. Ски центърът е домакин на редица състезания по ски спускане и ски бягане.

Изкачването до върха може да стане от ски курорта за около 1 час или от хижата за около 2,30 или 3,30 часа. Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от моста на Струма, където се пресича с E4, и от Валовища, пресича планината Шарлия, минавайки през селищата Елешница (Феа Петра, 280 m) и Цървища (Капнофито, 440 m) и по северните склонове на планината се изкачва до хижата, слиза до селищата Горно Броди (Ано Вронду, 1060 m) и Долно Броди (Като Вронду, 660 m), за да продължи към Зърнево (Като Неврокопи) и Боздаг (Фалакро).[5]

Торфеният мъх (сфагнум), заемащ площ от 390 декара в района на Балта чаири има палеоботаническо значение. През 1986 година той е обявен за защитен природен паметник. Северната част на планината в 1997 година е характеризирана, като място с особена природна красота. Със своите широколистни и иглолистни гори планината е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (1260007).[1] Част от Натура 2000 (1260009) е и долината на Бродската река, в която е разположен Серският манастир.[5]

В подножието на планината са разположени Валовища (Сидирокастро) и Савяк (Вамвакофито) от западна страна, Сяр от южна, Горно Броди (Ано Вронду) от източна и Крушево (Ахладохори) от север. От Шарлия извира река Серовица, която тече на юг успоредно на Бродската река.

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Али Баба Προφήτης Ηλίας, Αλή Μπαμπά, Λιαλιάς, Αλή Μπαμπάς 1848 m[5]
Ласкова Αγία Παρασκευή, Λάσκοβα 1425 m[5]
Свети Константин Άγιος Κωνσταντίνος 1380 m[5]
Свети Константин Άγιος Κωνσταντίνος 1184 m[5]
Голец Άσπρη Πέτρα, Ντογκάνι, Ντογκάν, Γκολέτσι 1425 m[5]
Вискова нива Βυσινιές, Κουρί, Βίσκοβα Νίβα 1360 m - 1200 m[5]
Картал Γεράκι, Καρτά Λόφος 1380 m[5]
Голяма, Кудерасьови скали Γυμνό, Γκουλιάμα, Κουντεράσιουβι Σκαλέ 1177 m[5]
Демир Капия, Шарлия Δεμένη, Σαρλίγκα, Σαρλίγια, Ντεμίρ Καπού 1405 m[5]
Первилова, Кутел бор Επίμηκες, Περβίλοβα, Κούτελι Μπορ 1275 m[5]
Ляскова Ηλιόλουστο, Λιάσκοβα 1432 m[5]
Каковато Κακόβατο 1005 m[5]
Карадаг Καρά Όρος, Καρά Νταγ 1507 m[5]
Олак Κατσικάκι, Όλακος 1120 m - 900 m[5]
Кутел Κορυφές, Κούτελι 1430 m[5]
Κουναβόρραχη 1120 m[5]
Кутел Κουτσουρεμένη, Κούτελι 1414 m[5]
Чуклата, Кама Κτύπημα, Μπεμπίκα, Κάμα, Τσούκλατα 1324 m[5]
Бутун Λαγότοπος, Μπουτούνι 1080 m[5]
Кур, Шарлия Λυκοφωλιά, Σαρλίγκα, Κουρ Λόφος 1668 m[5]
Черна гора Μαύρο Βουνό, Καρά Ντάγ, Καρά Όρος, Μαυροβούνι 1653 m[5]
Голямио камен[6] Μεγάλο Καμίνι 1123 m[5]
Маймун[7] Каракая Μεγάλο Μαϊμούνι, Καρακαγιά, Μαϊμούνι 1567 m[5]
Малка Мурица[8] Μικρή Μούριτσα 1065 m[5]
Кърчиле Μπαστούνι, Καρτσιλέ 1040 m[5]
Сиврика Μυτερό, Σιβρίκα 1300 m[5]
Ορμητήριο 1400 m[5]
Стара Мурица Παλιά Μούριτσα, Μουρίτσα, Στάρα Μούριτσα 1232 m[5]
Цървил Πολύκορφο, Τσερβίλι 1642 m[5] И от Цървища и З от Горно Броди[9]
Дренец Σέλωμα, Ντρένετς 1139 m[5]
Бакър Кепи Σιδεροβούνι, Μπακίρ Κεπί 1476 m[5]
Куртепе, Демир Капия Σιδερόπετρα, Κούρτεπε, Δεμίρ Κάπ 1490 m[5]
Баница Σκέπασμα, Μπάνιτσα 1033 m[5]
Краста мандра Στραβά Δένδρα, Κράστα Μάντρα 1200 m - 1080 m[5]
Мокра Υγρό, Μόκρα, Λάγορα Αρτζούπαν 1288 m[5]
Φλάμπουρο 1378 m[5]
Дрене, Кремене Φωτεινή Κορυφή, Ντρένες, Κρέμενε 1260 m[5]
Άγιος Κωνσταντίνος 966 m[5]
Αετοφωλιά 835 m[5]
Чешмели Βρύσες, Τσεσμελή 893 m[5]
Кукулбаир[10] Γυμνόλοφος, Κουκούλι Μπαΐρ 777 m[5]
Θέρμη 840 m - 700 m[5]
Μακρυά Ράχη 635 m[5]
Малянка Μαλιάγκα, Λιαλιάγκα 906 m[5]
Μεσέδες 963 m[5]
Μικρό Στρογγυλό 521 m[5]
Бачова мандра, Бачи мандра[11] Μπάτσου Μάντρα, Μπάτσου Μάνδρα 960 m[5]
Куртепе Ξηρόλοφος, Κουρί, Κουρί Τεπέ 904 m[5]
Баба Зора[12] Παπαζώρα, Μπαμπά Ζόρα 892 m[5]
Мрамор Πύργος, Μράμορ 722 m[5]
Скала[13] Σκάλα 960 m[5]
Велишка скала[14] Σκάλα, Βελίσκα Σκάλα 546 m[5]
Σκαπάνη 946 m[5]
Кръста[15] Σταυρός 853 m[5]
Στρόγγυλο, Στρόγγυλα 677 m[5]
Σύλλα, Σύλα, Συλ 880 m[5]
Σφαγείο 785 m[5]
Дутли, Могила Τραπεζοειδές, Ντοτλή, Μουγκίλας 604 m[5]
Пичови чуки Τσούκες Πίτσου 740 m[5]
Ύψωμα Χατζή 786 m[5]
Кърташ[16] Φαιά Πέτρα, Οχυρό Κονδύλη, Κιρτάς 554 m[5]
Φιδοκορφή 980 m[5]
Градища Φρούριο, Γκραντίτσα 817 m[5]
Дъбовец[9] Ντάμποβιτς, Μεσέδες[17] 963 m[9] ЮИ от Цървища[9]
Рамна[9] Όμαλό, Ράμνια[17] 702 m[18] И от Цървища[9]
  1. а б в г д е ж Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 394. (на гръцки)
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 221.
  3. а б в Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 12-13.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 395. (на гръцки)
  6. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 133.
  7. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 155.
  8. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 162.
  9. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
  11. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 75.
  12. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  13. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 194.
  14. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
  15. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 145.
  16. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.
  17. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
  18. Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.