Южноамерикански котки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Южноамерикански котки
Оцелот (L. pardalis)
Оцелот (L. pardalis)
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
подсемейство:Мъркащи котки (Felinae)
род:Южноамерикански котки (Leopardus)
Научно наименование
Gray, 1842
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Южноамерикански котки в Общомедия
[ редактиране ]

Южноамериканските леопардови котки (Leopardus), известни още като тигрови котки, са род петнисти хищници от семейство коткови (Felidae) разпространени в Южна и Централна Америка на север до Южните щати. Представителите на настоящия род са еволюционен продукт възникнал в резултат на големия американски обмен на видове. Съдейки по наименованието им тези котки не бива да се бъркат нито с Леопарда, нито с Тигъра или единствения южноамерикански представител на Пантеровите - Ягуара. От друга страна разпространението им се припокрива отчасти с това на сродните американски пуми (Puma) и рисове (Lynx).

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Видовете обединени днес в общ род южноамерикански котки в миналото са класифицирани от таксономите по различен начин. Едва в началото на 21 век след провеждане на генетични изследвания всички познати днес видове са обединени в род Leopardus[1].

Първоначално видовете са класифицирани в род Felis. На по-късен етап котката на Жофроа, кодкод и пампасната котка с трите съвременни вида са отделени в нов самостоятелен род Oncifelis.[2] В други класификации Oncifelis е разглеждан като подрод в род Felis, а пампасната котка нерядко е отделяна в самостоятелен род или подрод Lynchailurus[3]. Андската котка е отделена в монотипен род Oreailurus.

В резултат на генетични изследвания проведени сред южноамериканските котки е установено близкото родство между седемте съвременни вида. Така всички видове, включително и котката на Жофроа днес повечето класификации представят в общ род Leopardus[4][5][6]. Пампасната котка, която е разглеждана като вид с огромен ареал на разпространение е разделена на три отделни вида (colocolo, pajeros и braccatus). Всеки от новообособените видове притежава и по няколко подвида.

За пръв път името Leopardus се използва от Simpson (1945) като монотипен подрод във Felis с един вид в него – оцелота, а Cabrera (1958, 1961) също го определя като подрод, но включва и маргай, кодкод, онцила и котката на Жофроа. Едва Weigel (1972) нарежда Leopardus като самостоятелен род[7].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anita L. Barstow and David M. Leslie, JR. Leopardus braccatus (Carnivora: Felidae) // American Society of Mammalogists, 9 април 2012. Посетен на 19 август 2012. (на английски)[неработеща препратка]
  2. Wozencraft, C. (1993). Order Carnivora. Pp. 279-348 in: Wilson, D., & Reeder, D. eds. (1993). Mammal Species of the World. 2nd edition. Smithsonian Institution Press, Washington, D.C. ISBN 978-1-56098-217-3
  3. Small Wild Cat Species
  4. Wozencraft, W. Christopher (16 ноември 2005). "Order Carnivora (pp. 532–628)". In Wilson, Don E., and Reeder, DeeAnn M., eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed.). Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2 vols. (2142 pp.). pp. 538. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494
  5. Sunquist, M. E., & Sunquist, F. C. (2009). Colocolo (Leopardus colocolo). Pp. 146 in: Wildons, D. E., & Mittermeier, R. A. eds. (2009). Handbook of the Mammals of the World. Vol. 1. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 978-84-96553-49-1
  6. Lucherini, M., de Oliveira, T. & Acosta, G. Oncifelis geoffroyi // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 март 2009. (на английски) Database entry includes justification for why this species is near threatened
  7. Alfredo Ximenez 1975, стр. 1-4.