Направо към съдържанието

Джума махала

(пренасочване от Бутковска Джумая)
Тази статия е за валовищкото село. За бившето нигритско вижте Джума махала (Нигритско).

Джума махала
Λιβαδιά
Гърция
41.2517° с. ш. 23.0761° и. д.
Джума махала
Централна Македония
41.2517° с. ш. 23.0761° и. д.
Джума махала
Сярско
41.2517° с. ш. 23.0761° и. д.
Джума махала
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСярско поле
Надм. височина37 m
Население1094 души (2001)

Джума махала, Бутковска Джумая или Ливадово (на гръцки: Λιβαδιά, Ливадия, катаревуса: Λιβαδειά или Λειβάδια, до 1923 Τζουμά Μαχαλέ, Джума Махале[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 1094 жители според преброяването от 2001 година.

Селото е разположено в Сярското поле на 45 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма, северно от Бутковското езеро (Керкини).

Името идва от турското cuma, събор, петък.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Джума махала е посочено два пъти - веднъж като село в Сярска каза Djoumaa-mahla с 82 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 100 жители българи[3] и втори път като село в Демирхисарска каза (Djoumaali-mahlè) с 30 домакинства и 70 жители мюсюлмани[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Джума махала, чифлик на серския чорбаджия Андонаки Париш, между Бутково и Порой; равно място. 60 къщи турци и 40 българе.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Джума Махала) брои 150 жители, всички българи християни.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Djoumata-Mahala) се състои от 560 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 21 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Джума махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8] През октомври 1912 селото е освободено от части на българската армия.

По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Джума махала е опожарена от гръцката армия.[9]

След войната селото попада в пределите на Гърция. Населението му се изселва и в него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Джумая махала е чисто бежанско село със 191 бежански семейства със 731 души.[10] В 1923 година селото е прекръстено на Ливадия. Новото име добива обългарената форма Ливадово сред местното население.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Джума махала на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Коджа чинар Κοτζά Τζινάρ Мегалопиги Μεγαλοπηγή[11]
Дарбали[12] или Дорбали Ντόρμπαλη Валтотопос Βαλτότοπος[11] местност Ю от Джума махала[12]
Кара гьол[12] Καρά Γκιόλ Маври Лимни Μαύρη Λίμνη[11] местност ЮИ от Джума махала, по брега на Бутковското езеро[12]
Родени в Джума махала
Свързани с Джума махала
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 112.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 851.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 561 и 842.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  12. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 561.
  15. Ценкова, Искра, Ирина Вагалинска. По следите на Вампира // Тема (43). София, Теманюз АД, 2013. с. 15 – 21.