Направо към съдържанието

Дрангово (област Благоевград)

Тази статия е за селото в Петричко. За другите български села с име Дрангово вижте Дрангово. За селото в Благоевградско вижте Покровник.

Дрангово
България
41.4167° с. ш. 23.2885° и. д.
Дрангово
Област Благоевград
41.4167° с. ш. 23.2885° и. д.
Дрангово
Общи данни
Население469 души[1] (15 март 2024 г.)
54,5 души/km²
Землище8622 km²
Надм. височина192 m
Пощ. код2859
Тел. код0745
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ23563
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Дрангово
Ангел Балтаджиев
(БСД)
Дрангово в Общомедия

Дра̀нгово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Село Дрангово се намира на главния път Петрич – Гоце Делчев, на 7 километра от Петрич и 12 км от Кулата. Разположено е на северните склонове на Беласица на 170 – 190 метра надморска височина. Климатът се характеризира с горещо и сухо лято, мека и дъждовна зима. През летните месеци често има воден режим. В селото има нулева безработица.

Селото е създадено след Междусъюзническата война през 1913 година от българи-бежанци от Егейска Македония, които са изгонени от гърците от родните си места. Тук се настаняват бежанци от селата Спатово, Дервент и Ерникьой. Първоначалното разположение на селото е срещуположно на днешното му място.

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.

През 1922 година селището е познато като махала Покро̀вник, която през 1932 година е преименувана на махала Дра̀нгово. През 1943 година става село, а през 1951 година е преименувано в Свобода̀. През 1961 година е върнато старото име на селото – Дрангово.[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост
Общо 528
Българи 511
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 15

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 29 юни – Петровден се провежда традиционен събор на селото.

  1. www.grao.bg
  2. А.М. Чолева-Димитрова, Селищни имена от Югозападна България, 2002, Pensoft Publishers, ISBN 954-642-168-5, 9789546421685, стр. 57
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.