Здралци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Здралца)
Вижте пояснителната страница за други значения на Амбелокипи.
Здралци
Αμπελόκηποι
— село —
Гърция
40.4658° с. ш. 21.31° и. д.
Здралци
Западна Македония
40.4658° с. ш. 21.31° и. д.
Здралци
Костурско
40.4658° с. ш. 21.31° и. д.
Здралци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областПополе
Надм. височина618 m
Население630 души (2021 г.)

Здрàлци или Здрàлца или Зрèлца (на гръцки: Αμπελόκηποι, Амбелокипи, до 1926 година Σδράλτση, Сдралци[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 3 километра югоизточно от Костурското езеро, на пътя от Дупяк (Диспилио) за Богатско (Вогацико). Землището на Здралци е 11 km2.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Свети Модест от XVIII век от Здралци
Икона на Христос от XIX век от владишкия трон на църквата „Успение Богородично“ в Здралци

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава селото като Sdreotza.[3] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Здралци:

„ Село Стралица се състои от 30 български къщи, 45 семейни двойки и 75 нуфузи. Занимание на жителите: земеделие, градинарство и обработване на чужда земя.[4] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зрѣлца има 270 жители българи.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Здрелза е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 50 къщи.[6]

В началото на XX век Здралци патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Здрелца има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[7] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.[8][9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 250 жители.[10] През лятото на 1905 година андартският капитан Лаки Дельо убива кмета на българската махала на село Здралци Козма.[11]

Според Георги Константинов Бистрицки Здрелца преди Балканската война има 90 български къщи.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Здралци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Здрелца е обозначено като българско селище.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зрелци има 50 къщи славяни християни.[15] В 1926 селото е прекръстено на Амбелокипи.

Населението произвежда жито, боб и градинарски култури.[2]

Селото не пострадва в Гражданската война.[2] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Здралци на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Магаричово Μαγαρίτσοβο Дихало Δίχαλο[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 246[2] 311[2] 345[2] 425[2] 425[2] 449[2] 448[2] 528[2] 610[2] 688 668

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Отец Иван Шишков
Родени в Здралци
  • Анастас Димитров (Αναστάσιος Δημητρίου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[18]
  • Васил Бацелов (Βασίλειος Μπατσέλας), гръцки андартски деец, четник на Григорис Фалиреас (Закас)[18]
  • Иван Шишков (1876 – 1957), български просветен и църковен деец
  • Козма Николов, мухтар на българската махала, убит заедно с баща си Никола в центъра на селото от гръцкия капитан Лаки Дельо на 31 юли или 1 август 1905 година[19][20]
  • Пандо Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година, носител на бронзов медал[21]
  • Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Осма костурска дружина, загинал на 6 ноември 1912 година край Дедеагач[22]
  • Яне Георгиев Янев, на 75 години към 9 март 1943 година. Участвал в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Васил Чекаларов и в сражението при Черешница,[23] превземането на Невеска, това на Клисура и в сражението при Прекопана. Водил сражение и при Горно Броди под командването на полковник Анастас Янков. На 9 март 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[24]
  • Яне Динков, македоно-одрински опълченец, Осма костурска дружина[25]
Починали в Здралци
  • Йоанис Накицас (? – 1906), участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ F.Pouqueville. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine..
  4. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 141. (на руски)
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  8. ↑ Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης, архив на оригинала от 13 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101113000023/http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html, посетен на 6 юли 2010 
  9. ↑ Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ambelokipoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Καστοριάς (Κόστουρ) / Kastoria (Kostur) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 30 юли 2012, https://archive.is/20120730202213/www.freewebs.com/onoma/zdralci.htm, посетен на 30 юли 2012 
  12. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  14. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  16. ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  17. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  18. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  19. ↑ Ιστορικά Στοιχεία " Σδράλτσι-Αμπελόκηποι" από 1886 μέχρι 1947 από διάφορες πηγές.Ενα διπλό φονικό στο Σδράλτσι, στο Μεσοχώρι, το 1905 // Αμπελόκηποι Καστοριάς, 25 Ιανουαρίου 2009. Посетен на 27 януари 2023 г. (на гръцки)
  20. ↑ Οι Παπάδες μας: Οι Ιερείς των Αμπελοκήπων Καστοριάς // Αμπελόκηποι Καστοριάς, 30 Ιανουαρίου 2011. Посетен на 27 януари 2023 г. (на гръцки)
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  23. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 299.
  24. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 300.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Здралци&oldid=12142044“.