Кап Трафалгар (кораб, 1914)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Кап Трафалгар“
SMS Cap Trafalgar, Hilfskreuzer B
Cap Trafalgar 1899.jpg
Плакат на кораба
Флаг Германска империя Германска империя
Клас и тип Лайнер/Спомагателен крайцер
Производител AG Vulcan Stettin в Хамбург, Германия.
Служба
Заложен 31 юли 1913 г.
Спуснат на вода 1 април 1914 г.
Влиза в строй 10 април 1914 г.
Изведен от
експлоатация
14 септември 1914 г.
Състояние потопен в битка
Основни характеристики
Водоизместимост 18 710 t (БРТ)
Дължина 187 m
Ширина 22 m
Задвижване 2 парни машини Компаунд;
3 гребни винта
15 900 к.с.
Скорост 17,8 възела
(32 km/h)
Пътниковместимост 400 души 1 класа
276 души 2 класа
913 души 3 класа
Въоръжение
Артилерия 2x1 105 mm
6x1 37 mm
„Кап Трафалгар“ в Общомедия

Кап Трафалгар (на немски: SMS Cap Trafalgar) е немски пътнически лайнер, наречен в чест на носа Трафалгар и преобразуван по време на Първата световна война в спомагателен крайцер. Той е първият немски пътнически съд, преправен за военни действия.

История и конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Пътническият лайнер Cap Trafalgar е построен в корабостроителницата на AG Vulcan Stettin на река Елба в Хамбург, за транспортната компания Hamburg Süd (Hamburg – South America Line) за линията между Германия и Ла Плата. Наречен е в чест на испанския нос Трафалгар, място на знаменитото Трафалгарско сражение от 1805 г.

Съда има три комина, дължина на корпуса 613 фута (187 м) и ширина 72 фута (22 м), има водоизместимост 18 710 регистрови тона и може да превозва почти 1600 пътника (400 – 1 класа, 276 – 2 класа, 913 – 3 класа).[1] Трите винта на лайнера се задвижват от две компаунд машини с една изходяща парна турбина.[2][3] Когато Cap Trafalgar тръгва за своя първи рейс, на 10 април 1914 г., от Хамбург за южноамерикански портове в Бразилия, Аржентина и Уругвай, той е най-големият кораб по южноамериканското направление сред луксозните лайнери.

Боя с „Кармания“[редактиране | редактиране на кода]

Преоборудването на Cap Trafalgar на остров Триндади

Когато в Европа, през август 1914 г., е обявена войната, превърнала се в Първа световна война, Cap Trafalgar се намира в Буенос Айрес. Според план на Имперския военноморски флот на Германия лайнера е реквизиран за преустройство във военен съд – спомагателен крайцер. На 18 август 1914 г. кораба пристига в Монтевидео за зареждане с въглища, а след това потегля към отдалечения бразилски остров Триндади (на 500 мили източно от бразилския материк), където се среща с канонерската лодка SMS Eber. Екипажа, въоръжението и боезапаса на канонерката са предадени на Cap Trafalgar, на който е демонтиран един от комините, за да се замаскира съда като RMS Carmania[4] – британски пътнически кораб на компанията „Кунард Лайн“, също служещ като спомагателен крайцер на Кралския военноморски флот на Великобритания в годините на Първата световна война. На екипажа на Cap Trafalgar е поставена задачата да унищожават британските търговски съдове, за което кораба и е маскира като британския крайцер.

Загиващият Cap Trafalgar, картина на Чарлз Диксън.

Cap Trafalgar е въоръжен с две 105-мм оръдия SK L/45 и шест скорострелни 37-мм оръдия QF 1 pounder. Той получава кодовото име Hilfskreuzer B, командва кораба корветен-капитана Вирт. На 13 септември 1914 г. Cap Trafalgar се намира около острова Триндади, където има немска база, и товари гориво от два кораба-въглищари. На 14 септември 1914 г. острова приближава британския спомагателен крайцер Carmania, който има заповед да изследва неговия бряг. Английският капитан Ноел Грант открива в един от заливите на острова товарещ въглища голям двукоминен лайнер, боядисан с цветовете на британската параходна компания Union Castle, който след щателно проучване се оказва немски спомагателен крайцер. Командира на Cap Trafalgar също вижда Carmania и разбира грозящата ги опасност. Включена е сирена, въглевозите бързо се отдалечават от бордовете на крайцера, който решава да излезе от залива и да се сражава в открито море. Грант се приготвя за преследване, но изведнъж вижда, какCap Trafalgar се обръща към него насреща. Започва бой.

В резултата на първото в историята сражение между два спомагателни крайцера, Cap Trafalgar потъва; от 330 души в неговия екипаж загиват 51, в т.ч. и командира на кораба корветен-капитан Вирт. Carmania е силно повреден, но на помощ му се притичват други британски кораби, които помагат да се потуши пожара на кораба и да се преведе повреденият лайнер в Пернамбуко. Оттам той отплава за Гибралтар, за ремонт.

Първият бой между спомагателни крайцери показва, че такъв вид крайцери са способни да се сражават с равни и по-слаби противници, но имат висока уязвимост.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cap Trafalgar((en))
  2. Cooper, James. The Hamburg South America Line. Kendal, The World Ship Society, 1989. ISBN 0-905617-50-9. с. 13 – 14, 64.
  3. Bonsor, N R P. South Atlantic Seaway. Jersey, Brookside Publications, 1983. ISBN 0-905824-06-7. с. 194 – 195, 213, 494.
  4. 'Carmania' sinking the 'Cap Trafalgar' off Trinidade Island in the South Atlantic, 14 September 1914. // Royal Museums Greenwich (Collections). National Maritime Museum. Посетен на 18 February 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Cap Trafalgar“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​