Лудвиг IV (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лудвиг Баварски)
Jump to navigation Jump to search
Лудвиг IV Баварски
Император на
Свещената Римска империя
Ludwig der Bayer.jpg
Лични данни
Управление 1328-11 октомври 1347
Коронация 17 януари 1328
Рим, Италия
Други титли Крал на Германия
Херцог на Бавария
Роден
Починал
11 октомври 1347 г. (65 г.)
Погребан в Фрауенкирхе, Мюнхен
Предшественик Хайнрих VII
Наследник Карл IV
Семейство
Династия Вителсбах
Баща Лудвиг II Баварски
Майка Матилда Хабсбургска
Бракове Беартикс фон Швейдниц
Маргарет I Холандска
Герб Armoiries empereurs Hohenstaufen.svg
Лудвиг IV Баварски в Общомедия
Саркофаг на Лудвиг IV, Фрауенкирхе (Мюнхен)

Лудвиг IV Баварски (на немски: Ludwig IV der Bayer) е херцог на Горна Бавария (1294–1340) и пфалцграф при Рейн (1294–1329), римско-немски крал (1314–1347), от 1328 г. император на Свещената Римска империя и от 1327 г. крал на Италия в началото на 14 век.

Лудвиг е първият от династията Вителсбах, който получава кралски и императорски сан.

Борба за трона[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на император Хайнрих VII през 1313 година, Фридрих I (под името на Фридрих III) Австрийски се кандидатира за трона на империята. Фридрих може да разчита на курфюрста на Кьолн - архиепископ Хайнрих, на пфалцграф Рудолф Рейнски, на херцог Рудолф Саксонски и на двамата бранденбургски маркграфове; следователно, пет от седем избирателни гласове са на негова страна. Макар тези германски принцове да го поддържат, под натиска на Петер фон Аспелт, архиепископ на Майнц, на 20 октомври 1314 г. е избран за римско-немски крал Лудвиг IV Баварски, който е набързо коронован в Бон и след 25 ноември повторно коронован в Аахен. Така започва дълга война за трона между Лудвиг IV и Фридрих III. Главната военна подкрепа на Фридрих предоставя брат му Леополд I, херцог на Австрия, а на Лудвиг - Ян Люксембургски.

Отделно гласовете за Трир и Чехия са в ръцете на Люксембургския дом, тъй като архиепископ в тези области е Балдуин Люксембургски, братът на покойния император. Тази партия обаче не излъчва собствен кандидат, защото чешкият крал Ян е едва на 17 години. Затова партията залага на кандидат от Вителсбахите, а именно херцогът на Горна Бавария Лудвиг.

Лудвиг удържа победа на 28 септември 1322 година в битка при Мюлдорф на Ин над армията на херцог Фридрих III Австрийски.[1] Лудвиг пленява Фридрих и го държи три години в рицарския зaтвoр на замъка Траусниц в долината, за което е подложен на съществен политически натиск от католическия свят. Той се споразумява със стария си приятел и го освобождава под клетва. Според нея Фридрих признава върховенството на Лудвиг и се задължава да убеди все още непокорилия се брат Леополд да прибере меча си. В крайна сметка Фридрих не успява във второто и се доблестно се завръща на разположение на своя победител в Мюнхен. Този рицарски жест впечатлява Лудвиг, който умело го използва - заявява, че отстъпва римскогерманската корона на приятеля си Фридрих, а за себе си - тази на Император на Свещената Римска империя.

Отлъчване[редактиране | редактиране на кода]

След конфликт с папа Йоан XXII е Лудвиг е отлъчен от църквата през 1324 г. Реабилитиран е едва през 1468 г. след реконструкцията на църквата „Света Богородица“ в Мюнхен от наследниците му.

Преразпределяне на владения[редактиране | редактиране на кода]

През 1329 г. той се съгласява Пфалц да се отдели от Бавария, давайки го на другата част от рода, но придобива херцогствата Тирол и Бранденбург, както и областите Холандия, Зеландия и Фризия. Главните му градове са Мюнхен и Нюрнберг, като в Мюнхен се намира резиденцията му. [2]

Лудвиг Баварски е погребан в църквата Фрауенкирхе, Мюнхен.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Император Лудвиг IV се жени 1308 г. в Силезия за принцеса Беатрикс от Силезия-Глогау (1290 – 1322), дъщеря на херцог Хайнрих III от Глогау и съпругата му принцеса Мехтхилд фон Брауншвайг-Люнебург. Те имат шест деца:

За втори път император Лудвиг IV се жени на 25 февруари 1324 г. в Кьолн за принцеса Маргарета I Холандска (1307/1311 – 1356) от Дом Авен, дъщеря на граф Вилхелм III от Холандия и съпругата му принцеса Жана Валоа. Те имат десет деца:

  • Маргарета (1325 – 1374)
  1. ∞ 1351 Стефан от Хърватия, Далмация и Славония (1332 – 1353), син на крал Карл Роберт Анжуйски от Унгария
  2. ∞ 1358 граф Герлах фон Хоенлое († 1387)
  1. ∞ 1350 Кангранде II от Верона от Дом делла Скала (1332 – 1359, убит)
  2. ∞ 1362 Улрих фон Вюртемберг (1342 – 1388, убит в битка)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Martin Clauss: Ludwig IV. der Bayer: Herzog, König, Kaiser. Friedrich Pustet, Regensburg 2014, ISBN 9783791725604.
  • Sigmund Ritter von Riezler: Ludwig der Bayer. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 457–476.
  • Roland Pauler: Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7, S. 117ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kaiser Ludwig der Bayer
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 24-26.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]