Мадагаскар
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мадагаскар.
| Република Мадагаскар | |
| Девиз: Fitiavana, Tanindrazana, Fandrosoana Отечество, свобода, прогрес | |
| Химн: Ry Tanindrazanay malala | |
 Местоположение на Мадагаскар | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 587 295 km²[1] (на 45-то място) |
| Столица | Антананариво |
| Най-голям град | Антананариво |
| Официален език | малгашки и френски език |
| Население (2005) | 18 040 341 (на 56-то място) |
| Гъстота на нас. | 43,5 души/km² |
| Управление | |
| Форма | |
| президент | Андри Ражоелина |
| министър-председател | Албер Камил Витал |
| История | |
| Независимост – обявена | от Франция 26 юни 1960 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2010) | $ 8,382 млрд (на 122-ро място) |
| БВП на човек (ППС) | $393[2] |
| Валута | Малгашко ариари (MGA) |
| Други данни | |
| Часова зона | EAT (UTC+3) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Интернет домейн | .mg |
| Телефонен код | 261 |
| ITU префикс | MDG |
| Мадагаскар в Общомедия | |
Република Мадагаска̀р (на малгашки: Repoblikan'i Madagasikara, /republiˈkʲan madaɡasˈkʲarə̥; на френски: République de Madagascar) е островна държава в Индийския океан, край югоизточния бряг на Африка. Тя включва остров Мадагаскар, четвъртият по големина остров в света, както и множество малки периферни острови. След праисторическото разделяне на свръхконтинента Гондвана, преди 88 милиона години Мадагаскар се откъсва от Индийския субконтинент, след което флората и фауната му се развиват в относителна изолация. В резултат на това има изключително биоразнообразие и над 90% от дивия живот на острова не се среща другаде по света. Разнообразните екосистеми и уникалната природа на острова за застрашени от бързо нарастващото население и други екологични заплахи.
Най-ранните археологически свидетелства за присъствие на хора на Мадагаскар са от 2 хилядолетие пр. Хр., като островът е трайно заселен между IV век пр. Хр. и VI век от австронезийски народи от Борнео. През XI век към тях се присъединяват преселници банту, пресекли Мозамбикския проток от Източна Африка. През следващите столетия продължават да пристигат и други групи, допринасяйки за развитието на културата на острова. Малгашите често се разделят на 18 или повече подгрупи, най-голяма сред които са мерините.
До края на XVIII век остров Мадагаскар се управлява от фрагментирани държавици, а в началото на XIX век повечето от тях са обединени под властта на кралство Мерина. То е унищожено през 1897 г. и островът става част от Френската колониална империя до своята независимост през 1960 година. Оттогава насам държавата сменя четири конституции, като от 1992 г., с прекъсване след преврат през 2009 – 2014 г., тя е демократична президентска република.
Към 2012 г. населението на Мадагаскар се оценява на малко над 22 милиона души, 90% от които живеят с по-малко от 2 долара на ден. Малгашкият и френският са двата официални езика. Мнозинството от населението се придържа към традиционни вярвания, към християнството или към смесица от двете. Екологичният туризъм и селското стопанство, съчетани с инвестиции в образованието, здравеопазването и частното предприемачество, са основните елементи в стратегията за развитие на страната. В началото на XXI век тази политика довежда до значителен стопански растеж, отслабен с политическата криза от 2009 – 2014 г.
География
Страната има площ 587 040 km² и е разположена в западната част на Индийския океан, на остров Мадагаскар и прилежащите му малки острови (Нози Бе, Нози Бураха, Сент Мари и др.) на около 400 km от крайбрежието на Африка. Бреговата му линия е с дължина 5 080 km. Островът е част от Африканската платформа. През цялата източна част се простират Централните планини с височина 800 – 1500 m, с отделни масиви – Царатанана (с най-висока точка в страната – връх Марумукутру – 2 876 m). Централните планини се спускат стръмно на изток към океана, а по дължина на крайбрежието е разположена тясна низина (20 – 30 km). Западната част на острова е заета от високи равнини с височина от 500 до 1000 m.
Климатът в Мадагаскар е тропичен, на северозапад – субекваториален. Средните месечни температури в равнините са от 20 – 26 ºС, валежи – над 3000 mm. В централните планини средните месечни температури са 13 – 23 ºС, валежи – 1000 – 1500 mm, като на запад намаляват до 500 – 600 mm. Страната има гъста речна мрежа и пълноводни реки – Суфия, Бецибука, Мангуки. Горите заемат 15% от територията на Мадагаскар, разпространени са и вторичните савани с баобаби и палми.
История
През XIV в. на острова е образувана държава Имерина; 1500 г. – португалецът Диого Диас открива острова; XIX в. – образувано кралство; 1896 г. – островът е обявен за колония на Франция; 26 юни 1960 г. – провъзгласена независимостта на Малгашката република; 1972 г. – преврат и демократизация; 1993 г. – парламентарни избори.
Държавно устройство
Глава на държавата е президент, избиран за 5 години. Законодателната власт принадлежи на двукамарен парламент – Национално събрание (избирано за 4 години) и Сенат. Всеки две години се обновява половината от състава на Сената. Правителството се назначава от президента.
Административно деление
Република Мадагаскар е разделена на 6 автономни провинции (наричани faritany mizakatena) и 22 региона. Регионите ще бъдат най-високите административни единици, когато провинциите бъдат премахнати през 2009.
|
|
|
Стопанство
Мадагаскар е аграрна страна. В селското стопанство са заети 76% от активното население. Износът на селскостопанска продукция осигурява над 80% от валутните постъпления. Основни култури – ориз (2,6 млн. т.), царевица (180 хил. т.), маниока (2,3 млн. т), захарна тръстика (2 млн. т), фъстъци (30 хил. т), кафе (80 хил. т), тютюн (4 хил. т), карамфил (7 хил. т), ванилия (2,8 хил. т – 1-во място в света по износ). Животновъдство – едър рогат добитък – зебу (10 млн. глави), овце (около 3 млн. глави), свине (над 1,4 млн. глави). Промишлеността е слабо развита. Добива се графит (около 14 хил. т), хромити, слюда, кварц. Има залежи на железни руди, въглища и боксити. Работят захарни, цигарени, оризо-очистителни фабрики, месоконсервни, целулозно-хартиени и циментови заводи.
Транспорт – 40 хил. km шосета, от тях 6 хил. km асфалтирани и 883 km ж.п. линии. Главни морски пристанища – Туамасина и Махадзанга. Добре развит вътрешен и международен въздушен транспорт.
Туризъм – бързо развиващ се отрасъл. Годишно страната се посещава от 420 хил. туристи.
Население
Населението на Мадагаскар 18 040 341 души (2005). Гъстота е около 31 д./km². Естественият прираст е 27. Средна продължителност на живота – мъже – 58 г., жени – 60 г.
Етнически състав: малгаши – 98,9% (18 етнографски групи), други – 1,1%.
Религиозен състав: християни – 46,3% (от тях католици – 47,3%, протестанти – 52,7%), мюсюлмани (сунити) – 10,3%, местни традиционни вярвания и култове – 43,4%. Градско население – 31%.
Култура
Други
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
Източници
- ↑ Madagascar en chiffre // Архивиран от оригинала на 22 март 2020 г. Посетен на 30 ноември 2019 г.
- ↑ Мадагаскар на сайта на МВФ
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||