Серска българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серска българска община
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1871 г., Османска империя
Закрита 1913 г., Гърция
Правно положение несъществуваща
Седалище Сяр
Официални езици български

Серската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Сяр, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Българската църковна община в Сяр е образувана през 1871 година по инициатива Стефан Салгънджиев, подпомаган от Илия Касъров и Коста Златанов. Членове на първата българска община са Илия Касъров, Коста Златанов, Ангел Иванов, Костадин Стоянов, Ичо Кулели,[1] Панайот Мечкаров, Иванчо Велезлията,[2] Фидан Калфа, Атанас Вишенли[3] и Андон Василев, наскоро сменен от Ангел Сапунджи.[4] През есента на 1872 година се провежда епархиално събрание. Форумът избира за общински председател йеромонах Теодосий Гологанов, утвърждава досегашните общински членове и допълва общината с предсавители от селата Горно Броди, Христос, Дутлия, Горно Фращани, Вишени, Елшен и Лакос.[5]

С писмо от 25 май 1873 година общината се обръща с молба до митрополит Панарет Рашев да отпусне средства за построяването на едно училище за двата пола. От съхранената кореспонденция между общината и владиката е видно, че той изпраща за целта значителни суми.[6]

През май 1878 година Илия Касъров и Иван Братанов от името на Серската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[7]

През януари 1881 година са затворени училищата в Сяр, Струмица, Петрич, Мелник и други. Арестуваните учители са накарани да подпишат декларации, че се отказват от учителската професия, а на някои са наложени глоби.[8] На 11 декември 1881 година общината се обръща към Стефан Веркович и го упълномощава да подаде от нейно име прошение до руския император Александър III за покровителството му над македонските българи, с цел спиране на злоупотребите с тях. Повод за писмото е ултиматумът на серския мютесариф за закриване на българското училище в града, провокиран от гръцки интриги. Документът е подписан от председателя Златан Миленков, секретаря Петър Сарафов и трима други общинари.[9]

През 1885 година за временен председател на общината е изпратен свещеник Иван Маджаров, който в продължение на 7-8 месеца, успява да стабилизира църковно-училищните дела.[10]

След Солунските атентати от 1903 година, под въздействие на гърците, Серската българска община е съвсем разнебитена от османската власт. Нейният председател иконом Евтим Чешмеджиев е интерниран, а секретарят ѝ Янаки Гелев, училищният инспектор Стоян Божов, енорийският свещеник Гр. Николов и други български първенци са арестувани. В града не е оставен нито един интелигентен българин, и презвитера Чешмеджиева е принудена сама да управлява българските общински имоти и да поддържа контакти с Екзархията.[11] През 1904 година след Илинденското въстание за председател на общината отново е изпратен иконом Иван Маджаров. В продължение на шест години - до 1910 година той успява да възстанови положението на българщината в града и околията от преди 1903 година, но и да я разшири и закрепи. По време на неговото председателство всички български села в Серското поле се отказват от Патриаршията и признават ведомството на Българската екзархия. Този успех се дължи главно на тактичността на иконом Иван Маджаров пред турските власти.[12]

През 1913 година управляващ на общината е архимандрит Евгений Рилски.[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вероятно от Кула.
  2. Вероятно от Велес.
  3. Вероятно от Вишен.
  4. Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64.
  5. Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 80 – 81.
  6. Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, 1982, стр.88.
  7. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 565.
  8. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 107.
  9. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 606 – 607.
  10. Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 96.
  11. Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: – Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929.
  12. Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 97 - 98.
  13. Славянски календар, том 6, Славянско дружество в България, 1913, стр. 169
     Портал „Македония“         Портал „Македония