Долна Бела църква: Разлика между версии
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Шаблон:Етнография |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== История == |
== История == |
||
В края на XIX век Долна Бела църква е село в [[Ресен]]ска нахия на [[Битоля|Битолска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, двете села Долна и [[Горна Бела църква]] са дадени под едно и също име Бела църква (Bélatsrkva) – едното с 35 домакинства и 37 жители [[мюсюлмани]] и 42 32 жители [[българи]] и другото с 23 домакинства и 36 жители мюсюлмани и 20 българи.<ref> |
В края на XIX век Долна Бела църква е село в [[Ресен]]ска нахия на [[Битоля|Битолска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, двете села Долна и [[Горна Бела църква]] са дадени под едно и също име Бела църква (Bélatsrkva) – едното с 35 домакинства и 37 жители [[мюсюлмани]] и 42 32 жители [[българи]] и другото с 23 домакинства и 36 жители мюсюлмани и 20 българи.<ref>{{Етнография|88-89}}</ref> |
||
Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на XIX век Долна Бѣла църква има 160 жители българи християни и 105 [[албанци|арнаути]] мохамедани.<ref>{{МЕС|241}}</ref> |
Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на XIX век Долна Бѣла църква има 160 жители българи християни и 105 [[албанци|арнаути]] мохамедани.<ref>{{МЕС|241}}</ref> |
||
Версия от 00:55, 4 април 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.
| Долна Бела църква Долна Бела Црква | |
| — село — | |
 | |
  Долна Бела църква | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 861 m |
| Население | 237 души (2002) |
| Пощенски код | 7310 |
| МПС код | ВТ |
| Долна Бела църква в Общомедия | |
Долна Бела църква (изписване до 1945 година: Долна Бѣла църква; на македонска литературна норма: Долна Бела Црква) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.
История
В края на XIX век Долна Бела църква е село в Ресенска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, двете села Долна и Горна Бела църква са дадени под едно и също име Бела църква (Bélatsrkva) – едното с 35 домакинства и 37 жители мюсюлмани и 42 32 жители българи и другото с 23 домакинства и 36 жители мюсюлмани и 20 българи.[1]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Долна Бѣла църква има 160 жители българи християни и 105 арнаути мохамедани.[2]
По време на Илинденското въстание Горна или Долна Бела църква е нападната от турски аскер и е убит Милош Бендалов[3].
Всички християнски жители на Долна Бела църква в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Долна се състои от 224 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 156 |
| албанци | 81 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.145-146, стр.32
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 декември 2007
| ||||||||
