Стефан Стефанов: Разлика между версии
Ред 49: | Ред 49: | ||
[[Категория:Министри на финансите на България]] |
[[Категория:Министри на финансите на България]] |
||
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
||
[[Категория:Български политици (1918 |
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
||
[[Категория:Родени в Сливен]] |
[[Категория:Родени в Сливен]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
Версия от 01:11, 22 ноември 2015
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Стефанов.
Стефан Стефанов | |
политик, индустриалец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Политика | |
Депутат | |
XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС |
Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов (1931-1934 г.).
Биография
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През 1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През 1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — Георги Семерджиев. Умира на 25 март 1946.[1] През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.
Политическа кариера
- 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
- 1915-1933 г. - член на Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
- 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
- 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
- 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
- 1926-1939 г. - народен представител.
- 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов.
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като Планът „Стефанов“.
Източници
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 173, ISBN 954-528-790-X
|