Блатчен
Блатчен Αχλαδιά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Неврокоп |
Географска област | Чеч |
Надм. височина | 590 m |
Население | 46 души (2021 г.) |
Бла̀тчен или Бла̀чен (на гръцки: Αχλαδιά, Ахладия, на катаревуса: Αχλαδιάς, Ахладияс или Αχλαδέα, Ахладеа, до 1927 година Μπλάτσεν, Блацен[1]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Блатчен се намира на 590 m надморска височина,[2] близо до десния бряг на Места.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов Блатчен е жителско име от началното *Блат(ь)чане, което е от местното име *Блатьць = блато (сравнете Блатец), или от водното име *Блатце, множествено число *Блатца (сравнете Блаца). Жителското име е бла̀чанин, бла̀чанка, бла̀чане.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Блатчен (Плачани) са регистрирани 47 лица.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Блатчен (Блачане) с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени – 7; немюсюлмани: 58 домакинства, неженени – 14; вдовици – 5.[5]
В XIX век Блатчен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Блачен (Blatchen) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители турци.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Блачан, лежи в един дол между Черешово и Ливадище. Местност хълмиста; нивята са по страните на баирите. Развъждат и много овце и кози. 26 къщи турски.[7] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Блатчен (Блатченъ) живеят 200 турци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат български части. В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция.
През 1923 година жителите на Блатчен са изселени по силата на Лозанския договор в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Блацен (Μπλάτσεν) на Ахладияс (Αχλαδιάς),[9] което в превод означава Круша. Към 1928 година в Блатчен има заселени 32 гръцки семейства със 125 души - бежанци от Турция.[10]
През май 1944 година селото е опожарено от български части, а населението му депортирано в България.[11]
Населението произвежда тютюн и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Ракан[12] | Ρακὰν | Ипсома | Υψωμα[13] | местност Ю от Блатчен[12] |
Весеник[12] | Βέσενικ | Кидониес | Κυδωνιὲς[13] | връх (1260 m), Ю от Блатчен[12] |
Боаз | Μπογὰζ | Стенорема | Στενόρεμα[13] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 339[2][14] | 270[2][15] | 128[2] | 202[2][15] | 174[2][15] | 153[2][15] | 94[2][15] | 101[2][15] | 103[2][15] | 86[15] | 92 | 46 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 143. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 79.
- ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и изкуство, 1989, [1972].
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δράμα // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 27 декември 2015.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б в г д е ж з Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
|