Стъргач: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:54, 24 март 2009

Стъргач е гранична планина, разположена между България и Гърция. На българска територия заема площ от 37 кв.км., което е около 40% от общата ѝ площ. Тя е най-малката и най-ниската планина от Рило-Родопския масив. На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица (720 метра), а на изток чрез седловината Митницата се отделя от Бесленския рид.

Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка се намира в Гърция, връх Кулата или Странгац (1270 метра). На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1218 метра). Най-високата точка в българската част е при 121-ва гранична пирамида в непосредствена близост до руините на гръцка застава. Котата (1249 метра) е в билната част и не представлява връх.

Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали - мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.

Поради близостта на Стъргач до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени. Само в най-високите ѝ части се срещат кафяви горски почви.

Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.

Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село Нова Ловча и село Илинден.

Източници

Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.

Външни препратки

В Стъргач времето е спряло между две села

Портал „Македония“

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Стъргач''' е  гранична [[планина]], разположена между [[България]] и [[Гърция]]. На българска територия заема площ от 37 кв.км., което е около 40% от общата и&#768; площ. Тя е най-малката и най-ниската планина от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]]. На запад се свързва с планината [[Славянка]], посредством седловината [[Пъдарчовица]] (720 метра), а на изток чрез седловината [[Митницата (седловина)|Митницата]] се отделя от [[Бесленски рид|Бесленския рид]].
-Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата и&#768; точка се намира в Гърция, връх Кулата (1270 метра). На българска територия най-високият връх е [[Асанов връх]] (1218 метра). Най-високата точка в българската част е при 121-ва гранична пирамида в непосредствена близост до руините на гръцка застава. Котата (1249 метра) е в билната част и не представлява връх.
+Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата и&#768; точка се намира в Гърция, връх Кулата или Странгац (1270 метра). На българска територия най-високият връх е [[Асанов връх]] (1218 метра). Най-високата точка в българската част е при 121-ва гранична пирамида в непосредствена близост до руините на гръцка застава. Котата (1249 метра) е в билната част и не представлява връх.
 Стъргач представлява [[хорст]] изграден от [[метаморфна скала|метаморфни скали]] - [[мрамор|мрамори]], [[гнайс|гнайси]], [[шиста|слюдени шисти]]. На малки площи се разкриват [[гранит|гранити]] и се среща [[кварц|опушен кварц]].