Вишни: Разлика между версии
Ред 32: | Ред 32: | ||
==Личности== |
==Личности== |
||
;Родени във Вишни |
|||
* {{BGR-флаг}} Мишо, стружки селски войвода на ВМОРО, през 1913 година е в четата на [[Петър Чаулев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.</ref> |
|||
; Починали във Вишни |
; Починали във Вишни |
||
* {{BGR-флаг}} [[Яким Алулов]] (? - 1903), български войвода от ВМОРО |
* {{BGR-флаг}} [[Яким Алулов]] (? - 1903), български войвода от ВМОРО |
Версия от 12:01, 2 юли 2010
Вишни или Вишне (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в Община Струга, разположено в източните склонове на планината Ябланица.
История
В 19 век Вишни е предимно българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишне е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 450 българи и 14 власи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вишни има 600 жители българи християни и 20 арнаути мохамедани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишни има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война 21 души от Вишни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители македонци.[5]
Личности
- Родени във Вишни
- Шаблон:BGR-флаг Мишо, стружки селски войвода на ВМОРО, през 1913 година е в четата на Петър Чаулев.[6]
- Починали във Вишни
- Шаблон:BGR-флаг Яким Алулов (? - 1903), български войвода от ВМОРО
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834 - 835.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.
|