Вишни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32: Ред 32:


==Личности==
==Личности==
;Родени във Вишни
* {{BGR-флаг}} Мишо, стружки селски войвода на ВМОРО, през 1913 година е в четата на [[Петър Чаулев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.</ref>

; Починали във Вишни
; Починали във Вишни
* {{BGR-флаг}} [[Яким Алулов]] (? - 1903), български войвода от ВМОРО
* {{BGR-флаг}} [[Яким Алулов]] (? - 1903), български войвода от ВМОРО

Версия от 12:01, 2 юли 2010

Шаблон:Селище в РМ инфо

Вишни или Вишне (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в Община Струга, разположено в източните склонове на планината Ябланица.

История

В 19 век Вишни е предимно българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишне е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 450 българи и 14 власи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вишни има 600 жители българи християни и 20 арнаути мохамедани.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишни има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война 21 души от Вишни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители македонци.[5]

Личности

Родени във Вишни
Починали във Вишни

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834 - 835.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.