Владимир Путин

Владимир Путин
2-ри президент на Русия
Мандат 31 декември 1999 – 7 май 2008
Вицепрезидент	—
Премиер	Михаил Касянов Виктор Христено (временен) Михаил Фрадков Виктор Зубков
Предшестван от	Борис Елцин
Последван от	Дмитрий Медведев
Роден	7 октомври 1952 г. (1952-10-07) Ленинград, СССР
Съпруга	Людмила Путина
Партия	КПСС (преди 1991) безпартиен (от 1991) Единна Русия (не формален лидер)
Религия	Православен християнин
Университет	Санктпетербургски държавен университет
Подпис
Владимир Путин в Общомедия

Владимир Владимирович Путин (на руски: Влади́мир Влади́мирович Пу́тин) е руски политик, бивш президент на Русия (1999-2008) и настоящ премиер на страната. Става временен президент на Русия на 31 декември 1999, като сменя Борис Елцин, а се заклева на 7 май 2000 след проведените президентски избори. През 2004 е преизбран за втори (и последен според текущата конституция) мандат, който изтича през 2008.

Биография

Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Той е късно дете в семейството - двамата му братя са умрели през войната. Той завършва право в Ленинградския държавен университет през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ). От 1985 г. работи за КГБ в бившата Източна Германия. След завръщането си в Русия през 1990 г. работи в родния си град като служител в университета (1990-1991 г.), съветник по чуждестранните инвестиции на кмета Анатолий Собчак (1991-1994 г.) и заместник-кмет (1994-1996 г.). Официално той напуска КГБ след опита за преврат през август 1991 г.

След 1996 г. Путин се премества в Москва и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. От 1997 г. става заместник на завеждащия администрацията на Кремъл. През 1998 г. е назначен за директор на Федералната служба за сигурност на Русия, наследникът на КГБ. Докато е на този пост, олигархът Борис Березовски се прочува с извършваното от него финансиране на уахабитската секта в Чечня, ръководена от Шамил Басаев, която към тогавашния момент се бори за свалянето на умерения президент на републиката Аслан Масхадов и е отговорна за значителен терор спрямо Русия (за справка - Пол Хлебников, днес убит). Въпреки високия пост и широки правомощия, по предполагаеми но трудни за доказване причини към тогавашния момент Путин не предприема никакви действия спрямо олигарха и неговата дейност в Чечня. През март 1999 г. става и секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август - министър-председател. От декември същата година изпълнява длъжността на президент. През 2000 г. е избран за държавен глава, а през 2004 г. е преизбран за втори мандат.

На поста президент Путин извършва няколко размествания в средите на руската олигархия, като издига близки до себе си хора и отстранява потенциалните политически опоненти, като например като шефът на НК ЮКОС Михаил Ходорковски, арестуван на 25 октомври 2003 г. по обвинение в нарушения, допуснати в хода на приватизацията на ЗАО «Апатит». Друг крупен олигарх, Борис Березовски, намира убежище в Англия. Същевременно, останалите лоялни на Путин олигарси продължават да развиват своя бизнес, без да получават същото внимание от страна на прокуратурата. Изпозлвайки своето влияние, въпросната група пренасочва солиден финансов поток от руската икономика за създаване на популистки младежки орагнизации, основните от които са образуваната през 2005 година "НАШИ" и "Млада гвардия". Същите постепенно развиват култ към личността на президента и придобиват печалната известност на "руски хунвейбини". В замяна Путин се грижи те да получават средства за строителство на своеобразни луксозни кънтри клубове, спортна база, техническо оборудване и инвентар.

В края на 2007 г. Путин забранява на Британския Съвет да поддържа всякакви филиали, които са извън столицата Москва. На централните телевизии пък е наложена изричната забрана да допускат в ефир представители на опозицията. Пряката негова и на негови хора намеса в дейността на медиите стана неразделна част от от неговите средства за PR. Под неговото управление бюрокрацията продължава да развива корупционните си практики, изпълнявайки поръчков натиск срещу неправителствени организации, рекет срещу предприемачи, изнудване на граждани.

По повод даването на политическо убежище на Александър Литвиненко, който според руски проправителствени издания е свързан с чеченски терористи, Путин заявява, че след като британските власти „са позволили да се съберат на тяхна територия значително количество мошеници, негодници и терористи, те са създали условия, в рамките на които се подлага на опасност животът и здравето на самите поданици на Британия“. „И цялата отговорност за това е на британската страна“, подчертава бившият президент на Русия.
Искането от Британия за екстрадиране на Андрей Луговой, който е гражданин на Русия, Путин нарича глупаво и заявява: „Ако тези люде, които са ни предявили искане за предаването на Луговой не знаят това (забраната от конституцията за екстрадиране на руски граждани), то под въпрос се поставя нивото на тяхната компетентност, ако са знаели - значи, това е просто политически ход с цел пиар“, Искането от британска страна за промяна на конституцията Владимир Путин нарича "рудимент от колониалното мислене" и отбелязва, че всъщност на тях им трябва да сменят мозъците, а не конституцията.

Външна политика в президентството на Путин

Президентството на Путин продължава от януари 2000 г. до май 2008 г. В международните отношения, Путин прави все по-критични публични изявления по отношение на САЩ и други западни страни. През февруари 2007 г., по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той критикува това, което той самия нарича монополно господство на САЩ в световните отношения, и подчерта, че САЩ показват „почти несъдържателно хипер използване на сила в международните отношения”. Путин каза, че резултатът от това е, че „Никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да смята, че международното право е като каменна стена, която ще ги защитава. Разбира се такава политика стимулира надпревара във въоръжаването.” Някои политически журналисти казаха, че тази критика дойде като резултат от световното покачване на цените на петрола.

Путин предложи някои инициативи като например създаване на международни центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в космическото пространство. През месец януари 2007 г. в интервю Путин заяви, че Русия е в полза на един демократичен многополюсен свят и за укрепване на системата на международното право.

Докато Путин често е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, отношенията му с президента на САЩ Джордж Буш, президентът на Бразилия – Луис Инасио Лула да Силва, президентът на Венецуела – Уго Чавес, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, бившия френски президент Жак Ширак, и италиянския премиер – Силвио Берлускони е докладвано, че е лично приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на Германия – Ангела Меркел, е съобщено, че е „по-хладно” и „по-делово” от партньорството му с Герхард Шрьодер.

В резултат от атаките от 11 септември срещу Съединените щати, той се съгласи със създаването на коалиция военни бази в Централна Азия преди и по време на водената от САЩ инвазия в Афганистан. Руски националисти се противопоставиха на създаването на американското военно присъствие на територията на бившия Съветски съюз, и очакваха Путин да пази САЩ от републиките от Централна Азия, или най-малкото да добие задължение Вашингтон да се оттегли от тези бази веднага след като незабавната военна необходимост е преминала.

По време на разоръжаването през иракската криза през 2002-2003 г., Путин се потивопостави на хода на Вашингтон да нападне Ирак без наличието на резолюция за изрично разрешение за използване на военна сила от Съвета за сигурност на ООН. След официалния край на войната бе обявено, че Американския президент Джордж Буш е поискал от ООН да вдигне санкциите срещу Ирак. Путин подкрепя вдигането на санкциите, своевременно, като твърди, че първо трябва да бъде даден шанс на комисията на ООН да завърши работата си върху търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак.

През 2005 г. Путин и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер се договарят за строителството на голям газопровод през Балтийско море само между Русия и Германия. Също така Шрьодер присъства на 53-тия рожден ден на Путин в Санкт Петербург през същата година. Общността на независимите държави (ОНД), наблюдавана в Москва като традиционната сфера на влияние, се превръща в един от приоритетите на външната политика по времето на Путин, тъй като ЕС и НАТО са се разширили, за да обхванат голяма част от Централна Европа, а отскоро и Балтийските държави.

На украинските президентски избори през 2004 г., Путин два пъти посети Украйна преди изборите, за да покаже подкрепата си за украинския премиер Виктор Янукович, който се възприема от мнозина като про-кремълски кандидат, и той го поздрави за предвижданата победа преди изборите да са официално декларирани. Личната подкрепа на Путин за Янукович е критикувана като неоправдано вмешателство в делата на суверенна държава. Кризите също развиват отношенията на Русия с Грузия и Молдова, и двете бивши съветски републики обвиняват Москва за подкрепа на сепаратистки лица на техните територии.

Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 г. руско-естонските отношения се влошават още повече в резултат от противоречията с Бронзовия войник.

Путин взима активно лично участие при насърчаване на Акта за каноническа общност с Московската патриаршия, подписан на 17-ти май 2007 г., който възстанови отношенията между базираната на Москва Руска православна църква и Руската православна църква извън Русия, след 80-годишната схизма.

Отношенията Русия - НАТО

В годишното си обръщение към Федералното събрание на 26 април 2007 г., Путин сподели плановете си да обяви мораториум върху спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа от Русия, докато членовете на НАТО го ратифицират и започнат спазването на неговите разпоредби, тъй като Русия е правила на едностранна основа.

Путин твърди, че като нови членове на НАТО дори не са подписали договора за сега, един дисбаланс в присъствието на НАТО и руските въоръжени сили в Европа създава реална заплаха и непридвидима ситуация за Русия. Членовете на НАТО заявяват, че ще откажат да ратифицират договора, докато Русия не поеме ангажиментите, направени в Истанбул през 1999 г., при които Русия трябва да изтегли войниците и военното си оборудване от Молдова и Грузия. Руският външен министър Сергей Лавров, цитиран в отговор, че „Русия отдавна е изпълнила всичките си задължения, свързани с Истанбул, отнасящи се до конвенционалните сили на Европа”. Русия е преустановила участието си в ДОВСЕ в полунощ Московско време на 11 декември 2007 г. На 12 декември 2007 г. САЩ официално заяви, че дълбоко съжалява за решението на Руската федерация да „спре” изпълнението на задължението си по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).” Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак, в писмено изявление добави, че „конвенционалните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно действие вреди на този успешен контрол над въоръжените сили.” Първостепенна грижа на НАТО, произтичащи от спирането на Русия е, че Москва вече може да ускори военното си присъствие в региона на Северен Кавказ.

Месеците след Мюнхенската реч на Путин бяха белязани с напрежение и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин заяви по време на годишнината на Дена на победата: „Тези заплахи не намаляват, а само трансформират и променят външния си вид.” Тези нови заплахи, както по времето на Третия райх, показват същото презрение към човешкия живот и същия стремеж към изключително диктуване на целия свят.” Това се тълкува от някои руски и западни коментатори като сравняване на САЩ с нацистка Германия. В навечерието на 33-тата среща на върха на Г-8 в Хайлигендам, американската журналистка Ан Епълбаум, която е омъжена за полски политик, пише, че „Независимо дали чрез водене на кибервойна с Естония, заплашва доставките на газ на Литва, или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) възнамерява през последните няколко години да затвърди руското влияние в бившите комунистически държави в Европа, независимо дали тези държави искат руското влияние или не. В същото време, той също така пояснява, че вече не гледа на западните държави само като на доброкачествени търговски партньори, а като заплахи в стил Студената война.”

Британския историк Макс Хейстингс описва Путин като „духовен наследник на Сталин” в статията си „Ще трябва ли да се борим с Русия този век?”. Британският учен Норман Стоун в своята статия „Не се чудят като Путин” сравнява Путин с генерал Шарл де Гол. Ади Игнатий твърди, че „Путин ... не е Сталин. Няма масови чистки в Русия днес, няма широка атмосфера на терор. Но Путин пресъздава силна дуржава, и всеки, който стои на пътя му, ще си плати за това.” В същата статия, Хейстингс продължава, че въпреки че „връщането на пряка военна конфронтация на Студената война е малко вероятна”, „идеята за Западно приятелство с Русия е само на хартия. И руските и американските представители винаги са отричали идеята за нова Студена война. Така че американския военен министър Робърт Гейтс каза още на Мюнхенската конференция: „Всички сме изправени пред много общи проблеми и предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани в партньорство с други страни, включително Русия... Една Студена война беше напълно достатъчна.” Владимир Путин заяви на 33-тата среща на Г-8 на 4 юни: „Ние не искаме конфронтация, искаме да се ангажираме в диалог. Обаче, искаме диалог, който признава равенството на интересите и на двете страни.”

Путин, за разлика от противоракетния щит на САЩ в Европа, представи на президента Джордж Буш публично контра предложение на 7 юни 2007 г. за споделяне на използването на радарната система на Съветската епоха в Азербейджан, а не изграждане на нова система в Полша и Чешката република. Путин изрази готовност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в експлоатация от 1986 г. насам. Путин предлага, че няма да е необходимо да поставя ракети в Полша след това, но прихващачи могат да бъдат поставени в съставни части на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно участие на заинтересованите страни в проекта. На 4 юни 2007, в интервю за журналисти от страните от Г-8, при отговора на въпроса дали руските ядрени сили могат да бъдат насочени към европейски цели, в случай че „САЩ продължава изграждането на стратегически щит в Полша и Чешката република”, Путин призна, че „ако част от ядрения потенциал на САЩ се намира в Европа и нашите военни експерти считат, че те представляват потенциална заплаха след това ние ще трябва да предприемем необходимите ответни стъпки. Какви стъпки? Разбира се, ние трябва да имаме нови цели в Европа.”

Обтягане на отношенията между Русия и Великобритания

Края на 2006 г. доведе обтегнатите отношения между Русия и Великобритания в навечерието на смъртта на бивш офицер от ФСБ в Лондон от отравяне. На 20 Юли, 2007 година Британският премиер Гордън Браун експулсирал "четири руски пратеници, заради отказа на Путин да екстрадира бивш агент на КГБ Андрей Луговой, издирван във Великобритания за убийството на приятеля си и бивш шпионин Александър Литвиненко в Лондон." Руската конституция забранява екстрадирането на руски граждани на трети страни. Британският външен министър Дейвид Милибанд заяви, че "тази ситуация не е уникална, и други страни са изменили своите конституции, например за прилагане на Европейската заповед за арест".

Изявлението на Милибанд е широко рекламирано от руските медии като британското предложение за промяна на Конституцията. Според VCIOM, 62% от руснаците са против промяна на Конституцията в това отношение. Британският посланик в Москва Тони Брентън заяви, че Великобритания не иска Русия да подкопае своята Конституция, а по-скоро го тълкува по такъв начин, че ще направи екстрадирането на Луговой възможно. Путин, в отговор, съветва британските власти да "определят главите си", а не се предлага промяна на руската конституция и заяви, че британските предложения са "отживелица от начина на мислете през колониалната епоха". Когато Литвиненко умира от лъчева болест, той твърдо обвинява Путин за насочване на убийството в декларация, която беше пусната малко след смъртта му от неговия приятел Алекс Голдфарб. Критиците се съмняват, че Литвиненко е истинският автор на разпространеното изявление. Запитан за обвиненията на Литвиненко, Путин заяви, че „изявление, разпространено след смъртта на своя автор естествено не заслужава коментар".

Експулсирането беше разглеждано като „най-големия разрив откакто страните експулсираха взаимно дипломатите една на друга през 1996 г. след шпионски спор.” В отговор на ситуацията, Путин заяви: "Мисля, че ще преодолеем тази мини-криза. Руско-британските отношения ще се развиват нормално. И руската, и британската страна, сме заинтересовани от развитието на тези отношения." Въпреки това, на посланика на Великобритания Тони Брентън беше казано от руското външно министерство, че на великобританските дипломати ще бъдат дадени 10 дни, преди да бъдат експулсирани в отговор. Руското правителство също обяви, че ще спре издаването на визи на длъжностни лица на Великобритания и замрази сътрудничеството в областта на борбата с тероризма в отговор на Великобритания и спря контакти с Федералната служба за сигурност.

Александър Шокин, президент на руския съюз на индустриалците и предприемачите предупреди, че британските инвеститори в Русия "ще са изложени на засилен контрол от данъчните и регулаторните органи и те биха могли да загубят в държавни търгове. Някои виждат кризата като резултат от решението на Великобритания да предостави бившия покровител на Путин, руският милиардер Борис Березовски, политическо убежище през 2003 г. По-рано през 2007 г., Березовски призова за свалянето на Путин от власт.

На 10 декември 2007 г., Русия нареди на Британския съвет да спре работата на регионалните си офиси в това, което се гледаше като последния кръг на спор във връзка с убийството на Александър Литвиненко; Великобритания каза, че постъпката на Русия е незаконна. Следвайки мирната мисия през 2007 г. военни учения съвместно с държавите членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Путин обяви на 17 август 2007 г. възобновяване на постоянна база за патрулиране на стратегически бомбардировачи на полети на дълги разстояния на Русия, които бяха спрени през 1992 г. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Шон Маккормак, цитиран в отговор, че „ако Русия иска да вземат някои от тези стари самолети и да ги накарат отново да летят, това си е тяхно решение.” Първото по рода си в историята съобщение, направено по време на срещата на върха в ШОС (която се проведе на руска територия) в светлината на съвместните руско-китайски военни учения, кара някои да вярват, че Путин е склонен да създаде блок анти-НАТО или азиатски вариант на ОПЕК.

Когато представя предположението, че „западните наблюдатели вече оприличават ШОС на военна организация, която ще застане в опозиция на НАТО”, Путин отговори, че „това сравнение е неподходящо по форма и съдържание.”

Руският началник на Генералния щаб Юрий Балюевски бе цитиран да казва, че „не трябва да има беседа за създаване на военен или политически съюз, или съюз от всякакъв вид, тъй като това ще противоречи на основополагащите принципи на ШОС".

Възобновяването на полетите на дълги разстояния на стратегическите бомбардировачи на Русия е било последвано от обявяването на руския министър на отбраната Анатолий Сердюков по време на срещата си с Путин, на 5 декември 2007 г., че 11 кораба, включително самолети превозвач Кузнеков, ще вземат участие в първия голям флот вилазка в Средиземно море от времето на Съветския съюз. Излитането за сражение трябваше да акомпанира 47 самолета, включително стратегически бомбардировачи. Според Сердюков, това е опит да поднови редовните руски военни патрули на океаните в света, изглежда, че се подкрепя и от руските медии. Военният анализатор от "Новая газета" Павел Фелгенхауер смята, че аварията Кузнеков е почти здрав и е по-скоро заплаха за екипажа си, отколкото за всеки предполагаем враг.

През септември 2007 г., Путин посети Индонезия и по този начин стана първият руски лидер, посетил страната, през последните 50 години. През същия месец, Путин също присъства на срещата на АПЕК, проведена в Сидни, Австралия, където той се срещна с австралийския премиер Джон Хауърд и подписа договор за търговия с уран. Това е първото посещение на руски президент в Австралия. На 16-ти октомври 2007 Путин посети Техеран, за да участва Иран във Втората Каспийска среща на върха. Там той се срещна с иранския лидер Махмуд Ахмадинеджад. Други участници бяха лидерите на Азербейджан, Казахстан и Тюркменистан. Това е първата визита на лидер на Кремъл в Иран от участието на Йосиф Сталин в конференцията в Техеран през 1943 г. На пресконференция след срещата на върха Путин заяви, че „всички наши (Каспийски) държави имат правото да развиват мирна ядрена програма, без никакви ограничения.” По време на срещата бе договорено, че нейните участници, в никакъв случай, не биха позволили на която и да е страна от третия свят използването на тяхната територия като база за агресия или военни действия срещу всички останали участници.

На 26 октомври 2007 г., по време на конференция, следвайки 20-тата среща на равнище Русия-ЕС в Португалия, Путин предложи да се създаде руско-европейски Институт за свобода и демокрация със седалище или в Брюксел или в някоя от европейските столици и добави, че „ние сме готови да предоставим средства за неговото финансиране, така както Европа покрива разходите за проекти в Русия.” Тази новопредложена институция се очаква да наблюдава нарушенията на човешките права в Европа и да допринася за развитието на европейската демокрация.

Робърт Каган, разсъждавайки върху това, което стои в основата на разрива между Русия и ЕС, пише през февруари 2008 г. “кошмарите на Европа са 1990-те години. Европа вижда отговора на своите проблеми в извисяването над национална държава и власт. За руснаците решението е в пълното им възстановяване. И така, какво се случва, когато едно предприятие на 21-ви век се изправи пред предизвикателството на властта от 19 век? Очертанията на конфликта вече се утвърждават – в дипломатическа готовност за компромиси по отношение на Косово, Украйна, Грузия и Естония; в конфликти за газо- и нефтопроводи, в неприятен дипломатически обмен между Русия и Великобритания, както и до възстановяване на руските военни учения, които по вид не са виждани от Студената война. Европейците са загрижени, с добра причина.”

Отношенията Путин - Буш

Руският президент Владимир Путин и президента на САЩ Джордж У. Буш не успяха да разрешат различията си по плановете на САЩ за планираната система за противоракетна отбрана в Полша и Чешката република, на срещата им в руския черноморския курорт Сочи на 6 април, 2008. Путин уточни, че той не е съгласен с решението за създаване на обекти в страните от Източна Европа, но каза, че са се споразумели за „стратегическа рамка” за насочване на бъдещите американо-руски отношения, в които Русия и САЩ заявиха, че признават, че ерата, в която са гледали една на друга като „стратегическа заплаха или враг”, вече е свършила. Путин изрази предпазлив оптимизъм, че може да се намери начин двете страни да си сътрудничат за противоракетна отбрана и описа неговата осемгодишна връзка с Буш като „най-вече положителна”. Срещата на върха беше последната среща между Буш и Путин като президенти и следва присъствие на двамата лидери „на срещата на НАТО в Румъния на 2 – 4 април 2008 г.” Тази среща също така подчерта различията между Вашингтон и Москва за подкрепяното от САЩ предложение за разширяване на военния съюз да се включи в бившите съветски републики Украйна и Грузия. Русия се противопостави на предложеното разширяване, страхувайки се, че ще намали собственото си влияние над своите съседи. Фарид Закария спомена, че през 2008 г. войната Южна Осетия се превърна в дипломатическо бедствие за Русия. Той навежда на мисълта, че това е важна стратегическа грешка, превръщайки съседни държави като Украйна, за да обхванат повече САЩ и други западни държави. Джордж Фридман, основател и главен изпълнителен директор на частна разузнавателна агенция Стратфор, заема противоположното мнение, спорейки, че и войната и руската външна политика Русия са успехи в разширяването на влиянието си.

Предаване на длъжността

Церемонията по предаване на длъжността се проведе в Кремъл, след салют от Кремълския президентски полк. Президентският кортеж премина през отваряните само в изключително редки случаи Спаски врати. В своята заключителна реч при отстъпването на длъжността на Дмитрий Медведев на 7 май 2008 г. в присъствието и на руския патриарх Алексей II Владимир Владимирович заявява, че не е нарушил приетото заедно с президентството задължение да служи открито и честно на народа си, че задължението да брани Русия за него е висш граждански дълг, който той ще изпълнява целия си живот и че у управляващия нравствеността е не по-маловажно качество от професионализма и опита.

Премиерски пост

Още същия ден Дмитрий Анатолиевич внася в Държавната дума указ с предложение за назначаване на Владимир Путин за премиер-министър. Предходният премиер-министър Виктор Алексеевич Зубков подава оставка заедно с Владимир Путин на 7 май съобразно конституцията. Три от четирите фракции (Единна Русия, Либералдемократическата партия и Справедлива Русия) заявяват, че ще го подкрепят след негова среща с ръководителите на партиите.

Гласуването и встъпването в длъжност се осъществява на 8 май с безпрецедентно мнозинство от 392 гласа „за“ от общо 450. В ескиза си за бъдещата икоомическа политика на правителството Владимир Владимирович заявява, че ще задели 30 млрд. рубли в Селхозбанката, за да бъдат регулирани цените на зърното и осуетено самоволното рязко нарастване на цените, което е световно явление. Ще се продължи и политиката на високи мита при експорта на селскостопянска продукция.
Във външната политика Владимир Владимирович на въпроса от депутат от ЛДПР, как ще се противопостави на следното явление: призивите на Запада за свободна конкуренция в Русия от една страна и „двойния стандарт“ и забравянето на израза „свободна конкуренция“ от същия този Запад, веднага щом става дума за руски инвестиции там, отговаря, че това не е въпрос, а политическа позиция, която той изцяло споделя. Опасенията на Запада от руски инвестиции той окачествява като безпочвени, поради простата причина, че чуждите инвестиции в Русия са 10 пъти повече от руските в чужбина.

На 29 май 2008 г. Путин пристига на работно посещение във Франция. Отношенията между него и Никола Саркози са близки и една от причините за това е, че Саркози изпрати поздравления на Дмитрий Медведев веднага след оповестяването на резултата от президентските избори, докато много други западни държави изразяваха загриженост за изборния процес. Това е първото чуждестранно посещение на Путин като (втори път) премиер. За 5 години икономическият обмен между двете страни се е утроил, тази насока трябва да продължава, заявяват той и френският премиер-министър Франсоа Фийон. Запитан за човешките права в Русия, Путин заявява, че това вече не е част от компетенциите му. По-късно на 29 май Путин прекарва тържествена вечеря в Елисейския дворец, чест, която се оказва само на президенти. В петък също така е предвидена среща на бившия руски президент с бившия френски президент Жак Ширак, който през месец май 2008 г. става лауреат на почетната държавна премия на Руската Федерация. Путин, който владее свободно немски език, само за кратко общува с френския президент без преводач.

Личен живот

Владимир Владимирович Путин е син на Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Шелонова.

Има съпруга Людмила, две дъщери - Мария (р. 1985 г.) и Екатерина (р. 1986 г.), три кучета: лабрадор Кони, подарена му от Министъра на изключителните ситуации Сергей Кожугетович Шойгу през 2000 г., пудел Тося със син Родео; коза Спаска, подарък от кмета на Москва Юрий Михайлович Лужков. От 13 ноември 2010 година при посещението му в България, министър-председателят Бойко Борисов му подари куче: Българско овчарско куче ( каракачанско куче ).

Майстор на спорта по самбо (1973) и по джудо (1975).

Допълнителна литература

• Политковская, Анна. Русия на Путин. Бард, 2007. ISBN 978-954-585-798-0.
• Медведев, Рой. Времето на Путин. Бул Корени, 2003. ISBN 978-954-798-005-1.
• Блан, Елен. Връзката КГБ: Системата Путин. Сиела, 2005. ISBN 978-954-649-866-3.
• Рар, Александър. Владимир Путин: Немецът в Кремъл. Слънце, 2002. ISBN 978-954-742-049-6.

Външни препратки

• Официален сайт на президента на Русия (на руски и английски)

• „Владимир Путин: Шпионин, превърнал се в политик“, статия на BBC (на английски)
• Путин и дейността му като джудист (на английски)
• откъси от книгата „Историите на една кремълска къртица“ на Елена Трегубова