Паган: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 25: Ред 25:
| герб=
| герб=
}}
}}
'''[[Кана субиги]] Пага̀н''' е [[Български владетели|български кан]], управлявал [[България]] от [[767]] до [[768]] г. Той започва мирни преговори, като се среща лично с [[Константин V (Византийска империя)|Константин V Копронѝм]]. На срещата присъства и избягалият по-рано Сабин. Те са разгорещени и императорът постоянно укорява [[българи]]те за тяхното „безредие“. Все пак мирът формално е сключен, но чрез него василевсът печели време. Веднага след това обаче византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Целта е да се плени Славун - вождът на славянското племе севери. Още от Аспарухово време северите пазят проходите в Източна Стара планина.
'''[[Кана субиги|Канът субиги]] Пага̀н''' е [[Български владетели|български кан]], управлявал [[България]] от [[767]] до [[768]] г. Той започва мирни преговори, като се среща лично с [[Константин V (Византийска империя)|Константин V Копронѝм]]. На срещата присъства и избягалият по-рано Сабин. Те са разгорещени и императорът постоянно укорява [[българи]]те за тяхното „безредие“. Все пак мирът формално е сключен, но чрез него василевсът печели време. Веднага след това обаче византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Целта е да се плени Славун - вождът на славянското племе севери. Още от Аспарухово време северите пазят проходите в Източна Стара планина.


Стратегическата инициатива на Константин [[Константин V (Византийска империя)|V]] е успешна. Славун е заловен и екзекутиран публично. Византийците преминават проходите и нахлуват североизточно от Стара планина. С бърз марш достигат до вътрешността на България, като достигат до река Тича (дн. Камчия). По-нататък срещат сериозна съпротива и се завръщат без някакви значими победи. За кан Паган обаче този поход има отрицателни последици. Той е убит около [[Варна]] (с това име се е наричала областта около днешния град) от слугите си.
Стратегическата инициатива на Константин [[Константин V (Византийска империя)|V]] е успешна. Славун е заловен и екзекутиран публично. Византийците преминават проходите и нахлуват североизточно от Стара планина.С бърз марш достигат до вътрешността на България, като достигат до река Тича (дн. Камчия). По-нататък срещат сериозна съпротива и се завръщат без някакви значими победи. За кан Паган обаче този поход има отрицателни последици. Той е убит около [[Варна]] (с това име се е наричала областта около днешния град) от слугите си.


{{Български владетел-мъниче}}
{{Български владетел-мъниче}}

Версия от 20:18, 28 януари 2015

Паган
владетел на България
Управление767-768
НаследилТокту
НаследникТелериг
Лични данни
Роден
?
Починал

Канът субиги Пага̀н е български кан, управлявал България от 767 до 768 г. Той започва мирни преговори, като се среща лично с Константин V Копронѝм. На срещата присъства и избягалият по-рано Сабин. Те са разгорещени и императорът постоянно укорява българите за тяхното „безредие“. Все пак мирът формално е сключен, но чрез него василевсът печели време. Веднага след това обаче византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Целта е да се плени Славун - вождът на славянското племе севери. Още от Аспарухово време северите пазят проходите в Източна Стара планина.

Стратегическата инициатива на Константин V е успешна. Славун е заловен и екзекутиран публично. Византийците преминават проходите и нахлуват североизточно от Стара планина.С бърз марш достигат до вътрешността на България, като достигат до река Тича (дн. Камчия). По-нататък срещат сериозна съпротива и се завръщат без някакви значими победи. За кан Паган обаче този поход има отрицателни последици. Той е убит около Варна (с това име се е наричала областта около днешния град) от слугите си.

Шаблон:Български владетел-мъниче

Токту
Печат на Първото българско царство
Печат на Първото българско царство
кан на България (767 – 768)
Телериг

Източници

  • Теофан Изповедник - "Хронография" - изд. на БАН - ГИБИ - Гръцки Източници за българската история.
  • Москов, Моско, „Именник на българските ханове (ново тълкуване)“, София 1988.
  • Андреев, Й., Лазаров, И. и Павлов, П., „Кой кой е в средновековна България“, София 1999.