Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:08, 24 август 2015

Второто, третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов са петдесет и пето, петдесет и шесто и петдесет и седмно правителство на Царство България, назначени с Укази № 282, № 169 и № 178 от 4 юли 1936 г.^[1], 14 ноември 1938 г.^[2] и 23 октомври 1939 г.^[3] на цар Борис III. Управлява страната до 15 февруари 1940 г., след което е наследено от първото правителство на Богдан Филов.

Политика

В началото на 1937 г. е приет новият избирателен закон. В него се предвижда задължително начално образование за селските и прогимназиално – за градските общински съветници. Гласуването на мъжете е задължително. Право да избират се дава само на жените майки със законен брак. Няколко седмици по-късно се провеждат изборите за общински съветници, които завършват с успех за правителството. Гласуват едва 59% от избирателите, над 21% от бюлетините са недействителни. Една година по-късно се провеждат и парламентарните избори. Ограниченията в избирателния закон, както и забраната за легална политическа дейност дава на кабинета възможност да вкара 93-ма свои представители в Народното събрание срещу 67 депутати на опозицията (от тях шестима комунисти са касирани заради пропагандата в тяхна полза на радио „Москва“). Основните сили от нея се обединяват още преди изборите в т.нар. Конституционен блок (БЗНС „Врабча-1“, БЗНС „Падне“, БРП (к.), Радикалната, Либералната и Демократическата партия и БРСДП).

В края на 30-те години на 20 век агресивността на фашистките държави се засилва. През октомври 1936 г. Германия и Италия сключват договор за съвместна външна политика. Един месец по-късно към тях се присъединява и Япония, завладяла огромни територии от Китай. На 11 март с.г. Германия поглъща Австрия, а на 30 септември със съгласието на Англия и Франция (Мюнхенското споразумение) получава Судетската област. Шест месеца по-късно Германия завзема цяла Чехословакия. Опитите на западните демокрации чрез отстъпки да спрат агресията само засилват апетитите на Тройния съюз. През април 1939 г. Италия окупира Албания, а Германия деносира договора си за нападение с Полша.

Кризата достига върха си на 23 август 1939 г. с подписването на пакта за ненападение между СССР и Третия райх. Договорът има тайна клауза за разделяне на територията на Полша между двете държави. Един месец по-късно тя изчезва от европейската карта, а войната се превръща в световна. В тежката международна обстановка кабинетът на Кьосеиванов повежда политика на неутралитет. На 31 юли 1938 г. министър-председателя подписва с Балканския пакт т.нар. Солунско споразумение. Турция, Гърция, Югославия и Румъния се отказват от ограниченията във военната област, наложени на България в Ньой. Страната има по-големи възможности да се бори за ревизия на договора по мирен път. През 1938 г. е подписан и пакта за вечно приятелство с Югославия.

Две седмици след като Германия напада Полша и войната се превръща в световна, правителсвото ни официално декларира неутралност на страната - 15 септември 1939 г. Българското общество отново (както през Първата световна война) е разделено на две. Обединената демократична опозиция е твърдо за подържане на тесни икономически, политически и ако трябва дори военни връзки с Англия, Франция и Америка. На другия полюс мощните профашистки среди (Народното социално движение, част от действащите и запасните офицери и интелигенцията, младежките националистически организации) са за обвързване на България с Германия. В нейната помощ много българи виждат единствената въжмоност страната да си възвърне загубените при националните катастрофи земи. Позициите на тази част от българското общество се засилват от икономическа обвързаност с Третия райх – над 65% от вноса и износа на България.

Бързо променящата се международна и вътрешнополитическа обстановка принуждават цар Борис III да разпусне Народното събрание и да се освободи от неудобните министри. Изборите за XXV Обикновено Народно събрание са проведени през декември 1939 г. и осигуряват пълна победа на последователите на дворцовата политика. Водеща роля в новия кабинет имат политически дейци германофили.

Съставяне

Безпартийният кабинет, оглавен от Георги Кьосеиванов, е образуван от военни и граждански дейци, приближени на монарха и провождащи политиката на двореца.

Кабинет

Сформира се от следните 10 министри.^[4].

министерство		партия
минисър-председател	Георги Кьосеиванов	безпартиен
вътрешни работи и народно здраве	Иван Красновски	безпартиен
външни работи и изповедания	Георги Кьосеиванов	безпартиен
народно просвещение	Димитър Мишайков	безпартиен
финанси	Кирил Гунев	безпартиен
правосъдие	Ангел Карагьозов	безпартиен
война	Христо Луков	военен
търговия, промишленост и труд	Димитър Вълев	безпартиен
земеделие и държавни имоти	Ради Василев	безпартиен
обществени сгради, пътища и благоустройство	Спас Ганев	безпартиен
железници, пощи и телеграфи	Тодор Кожухаров	безпартиен

Промени в кабинета

от 23 октомври 1936

министерство	име		партия
железници, пощи и телеграфи		Михаил Йовов	военен
народно просвещение		Николай Николаев	безпартиен

от 21 май 1937

министерство		партия
търговия, промишленост и труд	Димитър Бъров	безпартиен
правосъдие	Александър Огнянов	безпартиен
земеделие и държавни имоти	Банко Банков	безпартиен

от 24 януари 1938

министерство		партия
война	Теодоси Даскалов	военен
народно просвещение	Георги Манев	безпартиен
вътрешни работи и народно здраве	Николай Николаев	безпартиен

от 28 януари 1938

министерство	име		партия
правосъдие		Илия Кожухаров	безпартиен
търговия, промишленост и труд		Стоян Никифоров	безпартиен

от 14 ноември 1938

министерство		партия
вътрешни работи и народно здраве	Никола Недев	безпартиен
финанси	Добри Божилов	безпартиен
правосъдие	Никола Йотов	безпартиен
търговия, промишленост и труд	Илия Кожухаров	безпартиен
земеделие и държавни имоти	Иван Багрянов	безпартиен
железници, пощи и телеграфи	Владимир Аврамов	безпартиен

от 12 април 1939

министерство	име		партия
обществени сгради, пътища и благоустройство		Владимир Аврамов (упр.)	безпартиен

от 23 октомври 1939

министерство		партия
народно просвещение	Богдан Филов	безпартиен
правосъдие	Васил Митаков	безпартиен
търговия, промишленост и труд	Славчо Загоров	безпартиен
обществени сгради, пътища и благоустройство	Димитър Василев	безпартиен
железници, пощи и телеграфи	Петър Габровски	безпартиен

Литература

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

↑ Указ № 282 от 4 юли 1936 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 47 от 4 юли 1936 г.
↑ Указ № 169 от 14 ноември 1938 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 253 от 14 ноември 1938 г.
↑ Указ № 178 от 23 октомври 1939 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 238 от 23 октомври 1939 г.
↑ Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 193-204 ISBN 954-528-790-X

[Gazette-1] Указ № 282 от 4 юли 1936 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 47 от 4 юли 1936 г.

[Gazette1-2] Указ № 169 от 14 ноември 1938 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 253 от 14 ноември 1938 г.

[Gazette2-3] Указ № 178 от 23 октомври 1939 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 238 от 23 октомври 1939 г.

[Encyclopedy-4] Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 193-204 ISBN 954-528-790-X

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 == Политика ==
-В началото на 1937 г. е приет новият избирателен закон. В него се предвижда задължително начално образование за селските и прогимназиално – за градските [[Общински съвет|общински съветници]]. Гласуването на мъжете е задължително. Право да избират се дава само на жените майки със законен брак. Няколко седмици по-късно се провеждат изборите за общински съветници, които завършват с успех за правителството. Гласуват едва 59% от избирателите, над 21% от [[бюлетина|бюлетините]] са недействителни. Една година по-късно се провеждат и [[парламент]]арните [[избори]]. Ограниченията в избирателния закон, както и забраната за легална политическа дейност дава на кабинета възможност да вкара 93-ма свои представители в [[Народното събрание]] срещу 67 депутати на опозицията (от тях шестима [[комунист]]и са касирани заради [[пропаганда]]та в тяхна полза на радио „Москва“). Основните сили от нея се обединяват още преди изборите в т.нар. [[Конституционен блок]] ([[БЗНС „Врабча 1“|БЗНС „Врабча-1“]], [[БЗНС „Падне“]], [[БРП|БРП (к.)]], [[Радикалнодемократическа партия|Радикалната]], [[Либерална партия|Либералната]] и [[Демократическа партия|Демократическата партия]] и [[БРСДП]]).
+В началото на 1937 г. е приет новият избирателен закон. В него се предвижда задължително начално образование за селските и прогимназиално – за градските [[Общински съвет|общински съветници]]. Гласуването на мъжете е задължително. Право да избират се дава само на жените майки със законен брак. Няколко седмици по-късно се провеждат изборите за общински съветници, които завършват с успех за правителството. Гласуват едва 59% от избирателите, над 21% от [[бюлетина|бюлетините]] са недействителни. Една година по-късно се провеждат и [[парламент]]арните [[избори]]. Ограниченията в избирателния закон, както и забраната за легална политическа дейност дава на кабинета възможност да вкара 93-ма свои представители в [[Народното събрание]] срещу 67 депутати на опозицията (от тях шестима [[комунист]]и са касирани заради [[пропаганда]]та в тяхна полза на радио „Москва“). Основните сили от нея се обединяват още преди изборите в т.нар. [[Конституционен блок]] ([[БЗНС „Врабча 1“|БЗНС „Врабча-1“]], [[БЗНС „Падне“]], [[БРП|БРП (к.)]], [[Радикалдемократическа партия|Радикалната]], [[Либерална партия|Либералната]] и [[Демократическа партия|Демократическата партия]] и [[БРСДП]]).
 В края на [[30-те]] години на [[20 век]] агресивността на фашистките държави се засилва. През октомври 1936 г. [[Германия]] и [[Италия]] сключват [[Тристранен пакт|договор за съвместна външна политика]]. Един месец по-късно към тях се присъединява и [[Япония]], завладяла огромни територии от [[Китай]]. На [[11 март]] с.г. Германия поглъща [[Австрия]], а на [[30 септември]] със съгласието на [[Англия]] и [[Франция]] ([[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]]) получава [[Судетска област|Судетската област]]. Шест месеца по-късно Германия завзема цяла [[Чехословакия]]. Опитите на западните демокрации чрез отстъпки да спрат агресията само засилват апетитите на [[Тристранен пакт|Тройния съюз]]. През април 1939 г. Италия окупира [[Албания]], а Германия деносира договора си за нападение с [[Полша]].