Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4: Разлика между версии
м допълване |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Второто, третото и четвъртото '''правителство на Георги Кьосеиванов''' са петдесет и пето, петдесет и шесто и петдесет и седмно правителство на [[Царство България]], назначени с Укази № 282, № 169 и № 178 от [[4 юли]] [[1936]] г.<ref name="Gazette">Указ № 282 от 4 юли 1936 г. |
Второто, третото и четвъртото '''правителство на Георги Кьосеиванов''' са петдесет и пето, петдесет и шесто и петдесет и седмно правителство на [[Царство България]], назначени с Укази № 282, № 169 и № 178 от [[4 юли]] [[1936]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 282 от 4 юли 1936 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 47 от 4 юли 1936 г.</ref>, [[14 ноември]] [[1938]] г.<ref name="Gazette1">ДВ. Указ № 169 от 14 ноември 1938 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 253 от 14 ноември 1938 г.</ref> и [[23 октомври]] [[1939]] г.<ref name="Gazette2">ДВ. Указ № 178 от 23 октомври 1939 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 238 от 23 октомври 1939 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[15 февруари]] [[1940]] г., след което е наследено от [[Правителство на Богдан Филов (1940–1942)|първото правителство на Богдан Филов]]. |
||
== Политика == |
== Политика == |
||
В началото на 1937 г. е приет новият избирателен закон. В него се предвижда задължително начално образование за селските и прогимназиално – за градските [[Общински съвет|общински съветници]]. Гласуването на мъжете е задължително. Право да избират се дава само на жените майки със законен брак. Няколко седмици по-късно се провеждат изборите за общински съветници, които завършват с успех за правителството. Гласуват едва 59% от избирателите, над 21% от [[бюлетина|бюлетините]] са недействителни. Една година по-късно се провеждат и [[парламент]]арните [[избори]]. Ограниченията в избирателния закон, както и забраната за легална политическа дейност дава на кабинета възможност да вкара 93-ма свои представители в [[Народното събрание]] срещу 67 депутати на опозицията (от тях шестима [[комунист]]и са касирани заради [[пропаганда]]та в тяхна полза на радио „Москва“). Основните сили от нея се обединяват още преди изборите в т.нар. [[Конституционен блок]] ([[БЗНС „Врабча 1“|БЗНС „Врабча-1“]], [[БЗНС „Падне“]], [[БРП|БРП (к.)]], [[Радикалдемократическа партия|Радикалната]], [[Либерална партия|Либералната]] и [[Демократическа партия|Демократическата партия]] и [[БРСДП]]). |
В началото на 1937 г. е приет новият избирателен закон. В него се предвижда задължително начално образование за селските и прогимназиално – за градските [[Общински съвет|общински съветници]]. Гласуването на мъжете е задължително. Право да избират се дава само на жените майки със законен брак. Няколко седмици по-късно се провеждат изборите за общински съветници, които завършват с успех за правителството. Гласуват едва 59% от избирателите, над 21% от [[бюлетина|бюлетините]] са недействителни. Една година по-късно се провеждат и [[парламент]]арните [[избори]]. Ограниченията в избирателния закон, както и забраната за легална политическа дейност дава на кабинета възможност да вкара 93-ма свои представители в [[Народното събрание]] срещу 67 депутати на опозицията (от тях шестима [[комунист]]и са касирани заради [[пропаганда]]та в тяхна полза на радио „Москва“). Основните сили от нея се обединяват още преди изборите в т.нар. [[Конституционен блок]] ([[БЗНС „Врабча 1“|БЗНС „Врабча-1“]], [[БЗНС „Падне“]], [[БРП|БРП (к.)]], [[Радикалдемократическа партия|Радикалната]], [[Либерална партия|Либералната]] и [[Демократическа партия|Демократическата партия]] и [[БРСДП]])<ref name="Encyclopedy"/>. |
||
В края на [[30-те]] години на [[20 век]] агресивността на фашистките държави се засилва. През октомври 1936 г. [[Германия]] и [[Италия]] сключват [[Тристранен пакт|договор за съвместна външна политика]]. Един месец по-късно към тях се присъединява и [[Япония]], завладяла огромни територии от [[Китай]]. На [[11 март]] с.г. Германия поглъща [[Австрия]], а на [[30 септември]] със съгласието на [[Англия]] и [[Франция]] ([[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]]) получава [[Судетска област|Судетската област]]. Шест месеца по-късно Германия завзема цяла [[Чехословакия]]. Опитите на западните демокрации чрез отстъпки да спрат агресията само засилват апетитите на [[Тристранен пакт|Тройния съюз]]. През април 1939 г. Италия окупира [[Албания]], а Германия деносира договора си за нападение с [[Полша]]. |
В края на [[30-те]] години на [[20 век]] агресивността на фашистките държави се засилва. През октомври 1936 г. [[Германия]] и [[Италия]] сключват [[Тристранен пакт|договор за съвместна външна политика]]. Един месец по-късно към тях се присъединява и [[Япония]], завладяла огромни територии от [[Китай]]. На [[11 март]] с.г. Германия поглъща [[Австрия]], а на [[30 септември]] със съгласието на [[Англия]] и [[Франция]] ([[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]]) получава [[Судетска област|Судетската област]]. Шест месеца по-късно Германия завзема цяла [[Чехословакия]]. Опитите на западните демокрации чрез отстъпки да спрат агресията само засилват апетитите на [[Тристранен пакт|Тройния съюз]]. През април 1939 г. Италия окупира [[Албания]], а Германия деносира договора си за нападение с [[Полша]]<ref name="Encyclopedy"/>. |
||
Кризата достига върха си на [[23 август]] [[1939]] г. с подписването на пакта за ненападение между [[СССР]] и [[Третия райх]]. Договорът има тайна клауза за разделяне на територията на Полша между двете държави. Един месец по-късно тя изчезва от европейската карта, а войната се превръща в световна. В тежката международна обстановка кабинетът на Кьосеиванов повежда политика на неутралитет. На [[31 юли]] 1938 г. [[министър-председател]]я подписва с [[Балкански пакт|Балканския пакт]] т.нар. [[Солунско споразумение]]. [[Турция]], [[Гърция]], Югославия и [[Румъния]] се отказват от ограниченията във военната област, наложени на [[България]] в [[Ньой]]. Страната има по-големи възможности да се бори за ревизия на договора по мирен път. През 1938 г. е подписан и пакта за вечно приятелство с [[Югославия]]. |
Кризата достига върха си на [[23 август]] [[1939]] г. с подписването на пакта за ненападение между [[СССР]] и [[Третия райх]]. Договорът има тайна клауза за разделяне на територията на Полша между двете държави. Един месец по-късно тя изчезва от европейската карта, а войната се превръща в световна. В тежката международна обстановка кабинетът на Кьосеиванов повежда политика на неутралитет. На [[31 юли]] 1938 г. [[министър-председател]]я подписва с [[Балкански пакт|Балканския пакт]] т.нар. [[Солунско споразумение]]. [[Турция]], [[Гърция]], Югославия и [[Румъния]] се отказват от ограниченията във военната област, наложени на [[България]] в [[Ньой]]. Страната има по-големи възможности да се бори за ревизия на договора по мирен път. През 1938 г. е подписан и пакта за вечно приятелство с [[Югославия]]<ref name="Encyclopedy"/>. |
||
Две седмици след като Германия напада Полша и войната се превръща в световна, правителсвото ни официално декларира неутралност на страната - [[15 септември]] [[1939]] г. Българското общество отново (както през [[Първата световна война]]) е разделено на две. Обединената демократична опозиция е твърдо за подържане на тесни икономически, политически и ако трябва дори военни връзки с Англия, Франция и [[Америка]]. На другия полюс мощните профашистки среди (Народното социално движение, част от действащите и запасните офицери и интелигенцията, младежките националистически организации) са за обвързване на България с Германия. В нейната помощ много българи виждат единствената въжмоност страната да си възвърне загубените при националните катастрофи земи. Позициите на тази част от българското общество се засилват от икономическа обвързаност с Третия райх – над 65% от вноса и износа на България. |
Две седмици след като Германия напада Полша и войната се превръща в световна, правителсвото ни официално декларира неутралност на страната - [[15 септември]] [[1939]] г. Българското общество отново (както през [[Първата световна война]]) е разделено на две. Обединената демократична опозиция е твърдо за подържане на тесни икономически, политически и ако трябва дори военни връзки с Англия, Франция и [[Америка]]. На другия полюс мощните профашистки среди (Народното социално движение, част от действащите и запасните офицери и интелигенцията, младежките националистически организации) са за обвързване на България с Германия. В нейната помощ много българи виждат единствената въжмоност страната да си възвърне загубените при националните катастрофи земи. Позициите на тази част от българското общество се засилват от икономическа обвързаност с Третия райх – над 65% от вноса и износа на България<ref name="Encyclopedy"/>. |
||
Бързо променящата се международна и вътрешнополитическа обстановка принуждават цар [[Борис III]] да разпусне Народното събрание и да се освободи от неудобните министри. Изборите за [[25 Обикновено Народно събрание|XXV Обикновено Народно събрание]] са проведени през декември 1939 г. и осигуряват пълна победа на последователите на дворцовата политика. Водеща роля в новия кабинет имат политически дейци германофили. |
Бързо променящата се международна и вътрешнополитическа обстановка принуждават цар [[Борис III]] да разпусне Народното събрание и да се освободи от неудобните министри. Изборите за [[25 Обикновено Народно събрание|XXV Обикновено Народно събрание]] са проведени през декември 1939 г. и осигуряват пълна победа на последователите на дворцовата политика. Водеща роля в новия кабинет имат политически дейци германофили<ref name="Encyclopedy"/>. |
||
== Съставяне == |
== Съставяне == |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
=== Кабинет === |
=== Кабинет === |
||
Сформира се от следните 10 министри.<ref name="Encyclopedy"> |
Сформира се от следните 10 министри.<ref name="Encyclopedy">{{цураков|193-204}}</ref>. |
||
{{министър2 начало}} |
{{министър2 начало}} |
||
{{министър2|[[министър-председател на България|минисър-председател]]|[[Георги Кьосеиванов]]||}} |
{{министър2|[[министър-председател на България|минисър-председател]]|[[Георги Кьосеиванов]]||}} |
Версия от 12:39, 26 август 2015
Второто, третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов са петдесет и пето, петдесет и шесто и петдесет и седмно правителство на Царство България, назначени с Укази № 282, № 169 и № 178 от 4 юли 1936 г.[1], 14 ноември 1938 г.[2] и 23 октомври 1939 г.[3] на цар Борис III. Управлява страната до 15 февруари 1940 г., след което е наследено от първото правителство на Богдан Филов.
Политика
В началото на 1937 г. е приет новият избирателен закон. В него се предвижда задължително начално образование за селските и прогимназиално – за градските общински съветници. Гласуването на мъжете е задължително. Право да избират се дава само на жените майки със законен брак. Няколко седмици по-късно се провеждат изборите за общински съветници, които завършват с успех за правителството. Гласуват едва 59% от избирателите, над 21% от бюлетините са недействителни. Една година по-късно се провеждат и парламентарните избори. Ограниченията в избирателния закон, както и забраната за легална политическа дейност дава на кабинета възможност да вкара 93-ма свои представители в Народното събрание срещу 67 депутати на опозицията (от тях шестима комунисти са касирани заради пропагандата в тяхна полза на радио „Москва“). Основните сили от нея се обединяват още преди изборите в т.нар. Конституционен блок (БЗНС „Врабча-1“, БЗНС „Падне“, БРП (к.), Радикалната, Либералната и Демократическата партия и БРСДП)[4].
В края на 30-те години на 20 век агресивността на фашистките държави се засилва. През октомври 1936 г. Германия и Италия сключват договор за съвместна външна политика. Един месец по-късно към тях се присъединява и Япония, завладяла огромни територии от Китай. На 11 март с.г. Германия поглъща Австрия, а на 30 септември със съгласието на Англия и Франция (Мюнхенското споразумение) получава Судетската област. Шест месеца по-късно Германия завзема цяла Чехословакия. Опитите на западните демокрации чрез отстъпки да спрат агресията само засилват апетитите на Тройния съюз. През април 1939 г. Италия окупира Албания, а Германия деносира договора си за нападение с Полша[4].
Кризата достига върха си на 23 август 1939 г. с подписването на пакта за ненападение между СССР и Третия райх. Договорът има тайна клауза за разделяне на територията на Полша между двете държави. Един месец по-късно тя изчезва от европейската карта, а войната се превръща в световна. В тежката международна обстановка кабинетът на Кьосеиванов повежда политика на неутралитет. На 31 юли 1938 г. министър-председателя подписва с Балканския пакт т.нар. Солунско споразумение. Турция, Гърция, Югославия и Румъния се отказват от ограниченията във военната област, наложени на България в Ньой. Страната има по-големи възможности да се бори за ревизия на договора по мирен път. През 1938 г. е подписан и пакта за вечно приятелство с Югославия[4].
Две седмици след като Германия напада Полша и войната се превръща в световна, правителсвото ни официално декларира неутралност на страната - 15 септември 1939 г. Българското общество отново (както през Първата световна война) е разделено на две. Обединената демократична опозиция е твърдо за подържане на тесни икономически, политически и ако трябва дори военни връзки с Англия, Франция и Америка. На другия полюс мощните профашистки среди (Народното социално движение, част от действащите и запасните офицери и интелигенцията, младежките националистически организации) са за обвързване на България с Германия. В нейната помощ много българи виждат единствената въжмоност страната да си възвърне загубените при националните катастрофи земи. Позициите на тази част от българското общество се засилват от икономическа обвързаност с Третия райх – над 65% от вноса и износа на България[4].
Бързо променящата се международна и вътрешнополитическа обстановка принуждават цар Борис III да разпусне Народното събрание и да се освободи от неудобните министри. Изборите за XXV Обикновено Народно събрание са проведени през декември 1939 г. и осигуряват пълна победа на последователите на дворцовата политика. Водеща роля в новия кабинет имат политически дейци германофили[4].
Съставяне
Безпартийният кабинет, оглавен от Георги Кьосеиванов, е образуван от военни и граждански дейци, приближени на монарха и провождащи политиката на двореца.
Кабинет
Сформира се от следните 10 министри.[4].
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
минисър-председател | Георги Кьосеиванов | безпартиен | |
вътрешни работи и народно здраве | Иван Красновски | безпартиен | |
външни работи и изповедания | Георги Кьосеиванов | безпартиен | |
народно просвещение | Димитър Мишайков | безпартиен | |
финанси | Кирил Гунев | безпартиен | |
правосъдие | Ангел Карагьозов | безпартиен | |
война | Христо Луков | военен | |
търговия, промишленост и труд | Димитър Вълев | безпартиен | |
земеделие и държавни имоти | Ради Василев | безпартиен | |
обществени сгради, пътища и благоустройство | Спас Ганев | безпартиен | |
железници, пощи и телеграфи | Тодор Кожухаров | безпартиен |
Промени в кабинета
от 23 октомври 1936
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
железници, пощи и телеграфи | Михаил Йовов | военен | |
народно просвещение | Николай Николаев | безпартиен |
от 21 май 1937
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
търговия, промишленост и труд | Димитър Бъров | безпартиен | |
правосъдие | Александър Огнянов | безпартиен | |
земеделие и държавни имоти | Банко Банков | безпартиен |
от 24 януари 1938
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
война | Теодоси Даскалов | военен | |
народно просвещение | Георги Манев | безпартиен | |
вътрешни работи и народно здраве | Николай Николаев | безпартиен |
от 28 януари 1938
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
правосъдие | Илия Кожухаров | безпартиен | |
търговия, промишленост и труд | Стоян Никифоров | безпартиен |
от 14 ноември 1938
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
вътрешни работи и народно здраве | Никола Недев | безпартиен | |
финанси | Добри Божилов | безпартиен | |
правосъдие | Никола Йотов | безпартиен | |
търговия, промишленост и труд | Илия Кожухаров | безпартиен | |
земеделие и държавни имоти | Иван Багрянов | безпартиен | |
железници, пощи и телеграфи | Владимир Аврамов | безпартиен |
от 12 април 1939
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
обществени сгради, пътища и благоустройство | Владимир Аврамов (упр.) | безпартиен |
от 23 октомври 1939
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
народно просвещение | Богдан Филов | безпартиен | |
правосъдие | Васил Митаков | безпартиен | |
търговия, промишленост и труд | Славчо Загоров | безпартиен | |
обществени сгради, пътища и благоустройство | Димитър Василев | безпартиен | |
железници, пощи и телеграфи | Петър Габровски | безпартиен |
Литература
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
- ↑ ДВ. Указ № 282 от 4 юли 1936 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 47 от 4 юли 1936 г.
- ↑ ДВ. Указ № 169 от 14 ноември 1938 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 253 от 14 ноември 1938 г.
- ↑ ДВ. Указ № 178 от 23 октомври 1939 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 238 от 23 октомври 1939 г.
- ↑ а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 193-204.