Кристоф Мартин Виланд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 106: Ред 106:


== Признание ==
== Признание ==
[[File:Ehrenlegion Dekret 1808.jpg|thumb|160px|Декрет на Наполеон за удостояване на Гьоте и Виланд с титлата ''Рицар на Почетния легион'', 1808 г.]]
[[File:Ehrenlegion Dekret 1808.jpg|thumb|200px|Декрет на Наполеон за удостояване на Гьоте и Виланд с титлата Рицар на ''Ордена на почетния легион'', 1808 г.]]
* През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от [[Наполеон]] с титлата ''[[Орден на почетния легион|Рицар на Почетния легион]]''.
* През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от [[Наполеон]] с титлата [[Рицар]] на [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]]''.
* През 1808 г. [[Александър I (Русия)|Цар Александър I]] удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден ''Света Ана.
* През 1808 г. [[Александър I (Русия)|Цар Александър I]] удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден ''[[Света Анна]].
* Няколко институции в Германия са посветени на живота и творчеството на Кристоф Мартин Виланд.
* Няколко институции в Германия са посветени на живота и творчеството на Кристоф Мартин Виланд.
* В град Биберах е създаден ''Архив Виланд'' и ''Музей Виланд''.
* В град Биберах е създаден ''Архив Виланд'' и ''Музей Виланд''.
* В Биберах и [[Ваймар]] са издигнати паметници на Виланд.
* В Биберах и Ваймар са издигнати паметници на Виланд.
* През 1979 г. е учредена литературната награда ''„Кристоф Мартин Виланд“'', давана два пъти годишно за изтъкнати художествени преводи.
* През 1979 г. е учредена литературната награда ''„Кристоф Мартин Виланд“'', давана два пъти годишно за изтъкнати художествени преводи.
* Във Ваймар държавно основно училище носи името ''„Кристоф Мартин Виланд“''.
* Държавно основно училище във Ваймар носи името ''„Кристоф Мартин Виланд“''.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 17:19, 11 март 2017

Кристоф Мартин Виланд
Christoph Martin Wieland
Портрет на Кристоф Мартин Виланд от 1805 г.
Портрет на Кристоф Мартин Виланд от 1805 г.
Роден5 септември 1733 г.
Починал20 януари 1813 г. (79 г.)
Националност Германия
Активен период1752 – 1805
Жанрроман, поема, драма
НаправлениеПросвещение
Дебютни творби„Природата на нещата“, дидактическа поема (1752)
Подпис
Уебсайт
Кристоф Мартин Виланд в Общомедия

Кристоф Мартин Виланд (Шаблон:Lang-de) е немски писател, поет, драматург и преводач на Шекспир. Виланд е сред най-значимите писатели на немското Просвещение и е най-възрастният член на класическото съзвездие от ваймарски творци наред с Йохан Готфрид Хердер, Йохан Волфганг Гьоте и Фридрих Шилер. Кристоф Мартин Виланд е известен като автор на първия образователен роман „Историята на Агатон“ (1766-1767), както и с поемата си „Оберон“, залегнала в сюжета на едноименната романтическа опера от Карл Мария фон Вебер.

Биография

Кристоф Мартин Виланд е роден на 5 септември 1733 г. в село Оберхолцхайм, придадено към Биберах, най-северния град на немската провинция Баден-Вюртемберг.

Творчество

Портрет на Виланд от 1794 г.

Литературно значение

Библиография

Паметник на Виланд във Ваймар от 1857 г.
  • Die Natur der Dinge, Lehrgedicht, 1752
  • Lobgesang auf die Liebe, 1751
  • Hermann, Epenfragment, 1751 (Erstdruck 1882)
  • Zwölf moralische Briefe in Versen, 1752
  • Der Frühling, 1752
  • Anti-Ovid oder die Kunst zu lieben, 1752
  • Erzählungen, 1752
  • Briefe von Verstorbenen an hinterlassene Freunde, 1753
  • Der geprüfte Abraham, 1753
  • Erinnerungen an eine Freundin, 1754
  • Hymnen, 1754
  • Ode auf die Geburt des Erlösers, 1754
  • Ankündigung einer Dunciade für die Deutschen, 1755
  • Gespräch des Socrates mit Timoclea, von der scheinbaren und wahren Schönheit, 1756
  • Sympathien, 1756
  • Empfindungen eines Christen, 1757
  • Lady Johanna Gray. Ein Trauerspiel, 1758
  • Theages oder Unterredungen von Schönheit und Liebe, 1758
  • Cyrus, 1759
  • Araspes und Panthea. Eine moralische Geschichte in einer Reihe von Unterredungen, 1760
  • Clementina von Porretta. Ein Trauerspiel, 1760
  • Der Sieg der Natur über die Schwärmerei oder die Abenteuer des Don Sylvio von Rosalva, Roman, 1764
  • Comische Erzählungen, 1765
  • Geschichte des Agathon, Roman, 1766-1767, Urfassung.
  • Musarion, oder die Philosophie der Grazien, Versdichtung, 1768
  • Idris und Zenide, 1768
  • Nadine. Leipzig 1769.
  • Die Geschichte des (Prinzen) Biribinker(s), 1769
  • Combabus, 1770
  • Die Grazien, 1770
  • Sokrates mainomenos oder die Dialoge des Diogenes von Sinope, 1770
  • Beiträge zur geheimen Geschichte des menschlichen Verstandes und Herzens, 1770
  • Der neue Amadis, 1771
  • Der goldne Spiegel oder die Könige von Scheschian, eine wahre Geschichte, Roman, 1772
  • Alceste, Deutsches Singspiel, 1773
  • Die Wahl des Herkules. Eine dramatische Cantate, 1773
  • Der verklagte Amor. Ein Gedicht, 1774
  • Stilpon oder die Wahl eines Oberzunftmeisters von Megara, 1774
  • Die Geschichte der Abderiten, Roman, 1774–1780
  • Das Urteil des Midas. Ein komisches Singspiel, 1775
  • Geschichte des Philosophen Danischmende, 1775
  • Der Mönch und die Nonne auf dem Mittelstein. Ein Gedicht in drei Gesängen, 1775
  • Titanomachia oder das neue Heldenbuch. Ein burleskes Gedicht, 1775
  • Das Wintermärchen, Verserzählung, 1776
  • Liebe um Liebe, 1776
  • Ein Fragment über den Charakter des Erasmus von Rotterdam, 1776
  • Geron, der Adlige. Eine Erzählung aus König Artus Zeit, 1777
  • Das Sommer-Märchen oder des Maultiers Zaum, 1777
  • Gedanken über die Ideale der Alten, 1777
  • An Olympia, 1777
  • Hann und Gulpenheh, Verserzählung, 1778
  • Der Vogelsang oder die drei Lehren, 1778
  • Fragmente von Beiträgen zum Gebrauch derer, die sie brauchen können oder wollen, 1778
  • Schach Lolo, Verserzählung, 1778
  • Pervonte oder die Wünsche. Ein neapolitanisches Märchen, 1778–1796
Първото издание на епическата поема „Оберон“ (1780)
  • Rosamund. Ein Singspiel, 1778
  • Briefe an einen jungen Dichter, 1782/84
  • Clelia und Sinibald. Eine Legende aus dem zwölften Jahrhundert, 1783/84
  • Oberon, Verserzählung, 1780
  • Dschinnistan, 3 Bände, 1786–1789.
  • Das Geheimnis des Kosmopolitenordens, 1788
  • Geheime Geschichte des Philosophen Peregrinus Proteus, Roman, 1788/89
  • Göttergespräche, 1790–1793
  • Die Wasserkufe oder der Einsiedler und die Seneschallin von Aquilegia, 1795
  • Agathodämon, Roman, 1796–1797
  • Aristipp und einige seiner Zeitgenossen, Briefroman, vier Bände, 1800–1802
  • Das Hexameron von Rosenhain, 1803–1805
  • Menander und Glycerion, Ein Liebesroman in Briefen, 1804
  • Krates und Hipparchia, 1805

Признание

Декрет на Наполеон за удостояване на Гьоте и Виланд с титлата Рицар на Ордена на почетния легион, 1808 г.
  • През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от Наполеон с титлата Рицар на Ордена на почетния легион.
  • През 1808 г. Цар Александър I удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден Света Анна.
  • Няколко институции в Германия са посветени на живота и творчеството на Кристоф Мартин Виланд.
  • В град Биберах е създаден Архив Виланд и Музей Виланд.
  • В Биберах и Ваймар са издигнати паметници на Виланд.
  • През 1979 г. е учредена литературната награда „Кристоф Мартин Виланд“, давана два пъти годишно за изтъкнати художествени преводи.
  • Държавно основно училище във Ваймар носи името „Кристоф Мартин Виланд“.

Външни препратки

Christoph Martin Wieland bei Personensuche

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кристоф_Мартин_Виланд&oldid=7819386“.