Петко Кунин: Разлика между версии
добавки |
Редакция без резюме |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
|деца = |
|деца = |
||
|партия = [[БКП]] <small>(1945 – 1978)</small> |
|партия = [[БКП]] <small>(1945 – 1978)</small> |
||
|партия2 = |
|||
|седалище = |
|седалище = |
||
|alma mater = |
|alma mater = |
||
| Ред 67: | Ред 66: | ||
[[Категория:Български банкери]] |
[[Категория:Български банкери]] |
||
[[Категория:Български министри]] |
[[Категория:Български министри]] |
||
[[Категория:Български юристи]] |
|||
[[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]] |
[[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
Версия от 19:13, 31 октомври 2018
| Петко Кунин | |
 | |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 1946 – 1947 |
|---|---|
| Предшественик | Трайчо Костов |
| Наследник | Никола Павлов |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 25 декември 1978 г. |
| Националност |  България |
| Полит. партия | БКП (1945 – 1978) |
| Професия | адвокат • политик |
Портал  Политика | |
Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.
Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП.
Биография
Роден е на 12 юли 1900 година в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.
Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона. Участва многократно в бойни акции.
Известен пропагандатор на съветската колхозна система и колективизацията, на 5 ноември 1944 година Кунин оглавява новосъздадения отдел „Стопански“ при ЦК на БКП,[1] оставайки на този пост до 1946 година.[2] В периода 1945 – 1948 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. Секретар на ЦК на БКП (1946 – 1947)[3]. Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). Министър на финансите (1949).
През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с Трайчо Костов.[4]
Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.[5]
Източници
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 74.
- ↑ Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.
- ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366
| Христо Лилков | → | министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947 – 6 август 1949) | → | Вълко Гочев |
| Иван Стефанов | → | министър на финансите (6 август 1949 – 8 октомври 1949) | → | Кирил Лазаров |
| |||||||||||
- Български политици (1945 – 1989)
- Министри на финансите на България
- Хора от област Велико Търново
- Партизани от Партизански отряд Васил Левски (Плевен)
- Секретари на ЦК на БКП
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП
- Български банкери
- Български министри
- Български юристи
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Починали в София
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Процес срещу Трайчо Костов
- Колективизация в България