Калифорнийски морски лъвове
| Калифорнийски морски лъвове | ||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Gill, 1866 | ||||||||||||||||||||||||||
| Калифорнийски морски лъвове в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Калифорнийските морски лъвове (Zalophus) са род от семейство Ушати тюлени (морски лъвове и морски котки) от разред Хищници.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Тюлените от род Калифорнийски морски лъвове имат изявен полов диморфизъм, тъй като възрастните мъжки имат ясно изразен сагитален гребен; мъжките са тъмнокафеви на цвят, докато женските са по-светли. За разлика от другите ушати тюлени, мъжките нямат ясно очертана грива.
Както при всички ушати тюлени, мъжките са значително по-големи и по-тежки от женските. При калифорнийския морски лъв мъжките екземпляри достигат между 300 и 380 кг при 240 см дължина, а женските между 80 и 120 кг при при 180 до 200 см дължина. При галапагоския морски лъв мъжките тежат около 250 кг при дължина от 250 до 270 см, а женските тежат между 60 и 100 кг при дължина от 150 до 170 см.
Имат източено тяло, със слой мазнина под кожата, който осигурява топлина и плаваемост. Козината е кафява. Очите са големи, за да компенсират ниските нива на светлина в подводната среда, а мустаците увеличават усещането им за допир. Ноздрите се затварят автоматично при влизане във водата. Дългите им предни перки се въртят навън за по-добро движение на сушата и ги тласкат напред във водата, където остават възможно най-дълго.
Систематика[редактиране | редактиране на кода]
Дълго време специалистите спорят дали трите таксона, съставляващи този род, са три пълни, монотипни вида, или вместо това са един вид (калифорнийски морски лъв) с три подвида.
Още през 1953 г. зоологът Ерлинг Сивертсен създава нова индикативна класификация, след като отново изследва и каталогизира в музея на Осло черепи и фосили, събрани от норвежкия изследователски кораб MK Norvegia, 5 между 1928 и 1929 г. Цялостно проучване на молекулярната генетика от Института по генетика в Университета в Кьолн, Института за еволюционна биология „Макс Планк“ в Пльон и Департамента по поведенчески науки в Университета в Билефелд, заключава 50 години по-късно, че митохондриите и клетъчните ядра поддържат разделяне на три вида.
Според молекулярните изследвания, клонът на галапагоския морски лъв се е отклонил от клона на калифорнийския морски лъв преди 2,3 (± 0,5) милиона години, което подкрепя класифицирането му като независим вид.
Видове[редактиране | редактиране на кода]
Родът включва следните видове,[1] от които един е наскоро изчезнал:
| Изображение | Име | Разпространение |
|---|---|---|
.jpg)
|
Калифорнийски морски лъв (Zalophus californianus)[2] | Западното крайбрежие и островите на Северна Америка, от югоизточна Аляска до централно Мексико. |
_(16492679320).jpg)
|
Галапагоски морски лъв (Zalophus wollebaeki)[3] | Еквадорско крайбрежие на север до остров Горгона в Колумбия. |
|
Японски морски лъв (Zalophus japonicus) †[4] | Япония и Корея; стига до южната част на полуостров Камчатка и остров Сахалин в Русия |
Екология[редактиране | редактиране на кода]
Тези тюлени почиват по бреговете. Когато търсят храна, те се гмуркат до 40 метра дълбочина и ловуват риба и октоподи. По време на размножителния период мъжките създават строго охранявани територии по бреговете и се опитват да спечелят харем от няколко женски.
Хранят се с риба и мекотели. Те са много общителни и се срещат в големи групи, по скали, брегове и дори върху човешки конструкции, като кейове.
За разлика от Южните морски котки (Arctocephalus), които живеят в добре структурирани социални групи, видовете от род Калифорнийски морски лъвове образуват променливи групи без организация, въпреки че мъжките също са териториални и обикновено образуват хареми от около петнадесет женски на един мъжки. Мъжките издават силни звуци, за да маркират територия. Обикновено се чифтосват между май и януари в зависимост от вида. Женските раждат само едно малко, което се ражда на суша или вода след бременност, която продължава между 342 и 365 дни. Те са единствените бозайници, чието мляко не съдържа лактоза. Женските отбиват малките си след 11 до 12 месеца, но някои кърмят своите едногодишни малки заедно с новородените си.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Двойка галапагоски морски лъвове, заснети в ранна сутрин на остров Изабела, Галапагоски острови -
Калифорнийски морски лъвове в Санта Крус, Калифорния -
Калифорнийски морски лъвове, плуващи сред риби, остров Гуадалупе, Мексико
.jpg)
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Don E. Wilson & DeeAnn M. Reeder (editors). 2005. Mammal Species of the World. A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed), Johns Hopkins University Press, 2,142 pp. Online
- ↑ Zalophus californianus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015. International Union for Conservation of Nature, 2014. Посетен на 2023-04-08. (на английски)
- ↑ Zalophus wollebaeki // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015. International Union for Conservation of Nature, 2014. Посетен на 2023-04-08. (на английски)
- ↑ Zalophus japonicus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015. International Union for Conservation of Nature, 2014. Посетен на 2023-04-08. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zalophus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |