Патристика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Иисус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Франциск

Патристиката (от гр. Πατήρ, лат. Pater - баща) е философията и теологията на Отците на църквата, т.е. наследството, като своеобразно символ верую на духовните и религиозни водачи на християнството до VII век. Учението на Отците на църквата, заляга в основата на християнския религиозен светоглед. Патристиката допринася неимоверно за формирането на етиката и естетиката на късноантичното и средновековно общество.

В патристиката се формира римско и гръцко (византийско) направление. Исторически и традиционно в патристиката се прави следното поделяне /разделение/:

  1. Апостолски мъже, пряко свързани с апостолите на вярата.
  2. Апологети, т.е. защитници от II век, опитващи се да докажат съвместимостта на християнската вяра с древногръцката философия, представящи понякога или предимно християнството като нова философия (Юстин Философ, Атинагор от Атина, Тациан Сирийски, Тертулиан). Влизат в спор с гностиците.
  3. III и началото на IV век се характеризира с първите опити за систематизиране на раннохристиянската теология и различното представяне на природата на Христос, което довежда до многобройни опити за разрешаване на този трансцедентален въпрос. Противоречие във възгледите, въплътени от една страна от тезата на Атанасий I Александрийски (295-378), който твърди, че Христос е божествен, и от друга - в отричането от Арий на неговата божественост. Макар че философията на Климент Александрийски не е систематизирана, Ориген, заимствайки от древногръцката философия понятия, в значителна степен я "помирява" с идеите на неоплатониците, създавайки по този начин първата богословската система на/във християнството (виж Александрийска философия).
  4. IV и началото на V век - Християнството за първи път започва да изследва история си. Догмата за Света Троица скоро ще получи своите заключителни думи. Евсевий Кесарийски, склонявайки към арианизъм пише първата история на църквата и нейните догми като твърди, че Платон и древногръцката философия като цяло ѝ повлияват - чрез Стария завет, и в частност - на Моисей. Трима големи кападокийци, които са били под влиянието на Платон и Ориген, са ангажирани в систематизиране на теологията, в противовес на арианизма.
  5. Към края на IV век с приключване на процеса на формулиране на догмите и укрепване на църквата (вече като публична институция), особено след приемане през 313 г. от император Константин Велики на християнството като официална религия (държавна религия), патристиката придобива ярко изразен църковно-политически характер. След Иларий Пиктавийски (310-367) и Амвросий Медиолански (340-397), Свети Августин Блажени поставя на първо място в патристиката практичността на църковната теология (богословие) на църквата с претенциите ѝ за спасение на душите наши и святото ѝ посредничество между хората и бог. Със своето учение за Божието царство (и на земята), Августин Блажени полага фундамента на историческата метафизика. Срещу неговата теоретично-практична религиозна концепция се бори Пелагий (виж Пелагианизъм).

Православната традиция, т.е. византийското (виж и Византийско-славянска цивилизация) направление в патристиката особено цени и почита, слагайки на пиадестал дейността и проповедите на един от църковните отци - Йоан Златоуст.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Патристика“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.