Родопи
- За други значения вижте Родопи (пояснение).
Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) са планина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви гори.
Име
Името на планината Родопи е с тракийски произход. Род-опа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“). Чрез текстовете на Овидий и Псевдо-Плутарх до нас е достигнал тракийският мит за възникването на Родопите и Стара планина: „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини.“[1]
География
Морфогеографски особености
Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха.
Граници и дялове
Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.
По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.
Западни Родопи
Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.
Източни Родопи
За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.
На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.
В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.
Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.
Климат
В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.
Водни запаси
Реки: Арда, Рата, Въча, Чепинска река, Стара река, Върбица.
Язовири: Доспат, Широка поляна, Тошков чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Ивайловград, Студен кладенец, Смолянски езера.
Върхове в Родопите
Голям Перелик - 2191 м [Широколъшки снежник]] - 2188 м Голяма Сюткя - 2186 м Малък Перелик - 2147 м Голям Персенк - 2091 м Баташки снежник - 2082 м Малка Сюткя - 2078 м Малък Персенк - 2074 м Преспа - 2000 м Модър - 1992 м Беслет - 1938 м Снежанка - 1926 м ((връх Алада)-1241 м ((връх Вейката)-999 м
Флора и фауна
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.
На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.
Човешка дейност
Население
Етническият състав (траки, помаки, помаци, гърци, българи, македонци, власи, арменци, иберийци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катрин Асдраша [2], която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните - арменци е причислила към българския етнос.
Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Доспат, Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница, Рудозем, Лъки, Селча.
Туризъм
Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк.
Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните.
Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино).
Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица.
Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.
Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища. Между Девин и Доспат се намира община Борино. Гьоз-тепе - прорицалището на Дионис, Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.
Промишленост
- Дърводобив
- Електропроизводство - яз. Батак и водно-електрическата каскада Баташки водносилов път
Източници
Asdracha Catherine. La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique. Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294 (72 - 74).
www.wikipedia.org
Външни препратки
- Проект "Родопи" за опазване на глобално значимото биологично разнообразие в ландшафта
- За Родопския дял Чернатица
- Полезна информация за Родопите + интерактивна карта на планината - проекта Родопимап
- В-к "НОВ ЖИВОТ". Водещи новини от Родопите
- Снимки от западни Родопи
- Снимки от централни Родопи
- Снимки от източни Родопи
- Баташки водносилов път
- Хижите в Родопите
- Туристическа информация ROZHEN.COM
- Панорамни снимки от Родопите: Ягодинско ждрело, Триград, Триградска река, Водни пад